Решение № 24 от 01.04.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 231/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 01.04.2025
- В сила
- 10.05.2025
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- § 1 т.1 · Кодекс на труда
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за задължителното застраховане
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. К., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200231 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба Сървиз Логистик“ ООД, ЕИК ***, предявена чрез упълномощен представител, срещу
Наказателно постановление № 23-2200269 от 08.07.2022 г. на Директор на дирекция “Инспекция по труда С. област” гр. С., с което на основание чл. чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 2 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като иска неговото изменение.
Не оспорва фактите и установяването им от АНО, като изтъква незабавното отстраняване на нарушението, несъобразяване на АНО с факта, че нарушението е за първи път, като изразява становище, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения представител – адвокат Л. В., който поддържа жалбата.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И.И. който иска потвърждаване на НП1, като изтъква дългия период от сключване на договора през 2020 г. до момента на застраховане – след проверката на място.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото разглеждане на жалбата е повторно, след като с решение от 29.06.2023 г. по КАНД 551/2023 г. на Административен съд С. област е обезсилено решение по АНД № 260/2022 г. на РС К. заради нарушения по надлежното конституиране на страни и делото е върнато за ново разглеждане.
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2022 г. по поща с обратна разписка, с означение обжалваното НП, като жалбата е постъпила в регистратура на ДИТ на 20.07.2022 г.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 23 – 2200269/19.05.2022 г. за това, че при проверка на 28.04.2022 г. в обект на контрол - логистична база в гр. К., ул.
„И.“ № 32 и при приключване на проверката на 19.05.2022 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е установено, че „Сървиз Логистик“ ООД, ЕИК : *** в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ не е застраховал за своя сметка към 28.04.2022 г. Д. В. С., ЕГН ********** за риска „трудова злополука“. В АУАН е посочено, че Д. В. С., ЕГН ********** изпълнява длъжността „Работник товаро – разтоварна дейност“, която е дейност с по – висок от средния за страната трудов травматизъм, а именно 1.31, при среден коефициент на трудов травматизъм за страната 0.64, което е установено със Заповед № РД – 01 – 289/25.10.2021 г. за определяне на Коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от Министъра на труда и социалната 2 политика.
Отразено е в АУАН, че жалбоподателят е представи е застрахователна полица за групова застраховка „трудова злополука“, която е с период на застрахователно покритие от една година, считано от 00.00 часа на 29.04.2022 г.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 52 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Като доказателства в АУАН са описани: протокол за проверка, призовка, декларация на работника, трудов договор, застрахователна полица и заповед за определяне на коефициент за трудов травматизъм.
В АУАН, като възражения на нарушителя е отбелязано представянето на полица от деня следващ проверката, както и твърдението, че в предходни години са правили такива застраховки, като пропуск е причината да липсва към момента на проверката.
АУАН е съставен в присъствие на управителя на търговското дружество жалбоподателя, както и връчване на препис от него.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В НП са изложени мотиви за определянето на санкцията в минимален размер, като е отчетено, че нарушението е за първи път.
От приложените писмени доказателства и предвид липата на оспорване на фактите съдът прие за установено следното.
На 28.04.2022 г., лицата М. Д. К. и А. С. К., и двете служителки на ДИТ СО са извършили проверка а в обект на жалбоподателя - логистична база в гр.
К., ул. „И.“ № 32 /където е и седалището/, при което в обекта са заварени лица на работа, сред които и Д. В. С., който в попълнената от него декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е посочил, че работи при жалбоподателя от една година и осем месеца като складов работник. Съгласно представения трудов договор от 06.08.2020 г., Д. С. е заемал длъжност „работник товаро- 3 разтоварна дейност“.
Проверката е продължила на 19.05.2022 г. в сградата на ДИТ С., където от страна на жалбоподателя са били представени редица документи, описани в призовката за явяването му, след които в т. 14 е посочено: Застраховка за риск „трудова злополука“, ведно със списък на застрахованите лица.
На 19.05.2022 г. от страна на жалбоподателя е била представена полица за задължителна застраховка „трудова злополука“ за общо 27 лица, работещи в предприятието на жалбоподателя. Застраховката е сключена с начална дата на покритие 00 часа на 29.08.2022 г. Точно е изявлението на управителя при съставяне на АУАН, че застраховката и сключена още в деня на проверката на място – 28.04.2022 г.
Съгласно посочената заповед на министъра на труда и социалната политика, за 2022 г. е определен среден коефициенти от 0.64, а за дейността „складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта е определен коефициент 1.31. Предвид това и съответствието на посочената дейност в заповедта, и съответствието й с длъжността, заемана от работника Д. С. е било задължително сключване на задължителна застраховка, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" от 2006 г., определящ, че: „На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.“ Предвид това може да се направи несъмнен извод, че от страна на жалбоподателя е било допуснато нарушение на посочената разпоредба, след като към 28.04.2022 г. за работника Д. С. не е била сключена посочената задължителна застраховка.
Нарушението е формално и е осъществено чрез бездействие на жалбоподателя, без да е необходимо настъпване на конкретни вредни последици, но състоянието довежда до риск от неосигуреност живота и здравето на извършващите дейност, изискваща застраховане.
Съдът констатира, че от формална страна са спазени изискванията на ЗАНН относно форма и съдържание на АУАН и НП, като същите са съставен/издадено от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция 4
„Главна инспекция по труда”, определяща материалната компетентност да се издават НП от директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда”.
Налице са длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО, както и доказателства за заемане на конкретните длъжности от лицата. Правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1 от КТ, както и в чл. 20 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 83 от 22.04.2008 г.
При тези факти и писмени доказателства съдът намира, издаденото НП за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Налице са смекчаващи вината обстоятелства – незабавно отстраняване на нарушението, а като такова може да се приеме и факта, че са застраховани служители на длъжности, които не изискват задължително такова.
От друга страна обаче остава недоказано твърдението на жалбоподателя /при съставяне на АУАН/, че в предходни периоди е имало направени такива задължителни застраховки, и евентуален кратък пропуск да се поднови такъв вид застраховка би могло да се тълкува и като пропуск, обосноваващ приложението на чл. 413в от КТ, но в случая няма такива доказателства , поради което съдът намира за основателен аргумента на АНО, че е налице неосигуряване на конкретния работник от момента на възникване на трудовото правоотношение с него през 2020 г., което без съмнение обуславя завишена обществена опасност на нарушението.
Поради това съдът намира, че жалбоподателя следва да понесе отговорността за извършеното нарушение в рамките на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, след като в производството е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл. 27 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение в размер на 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
5 за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба Сървиз Логистик“ ООД, ЕИК ***, предявена чрез упълномощен представител, срещу
Наказателно постановление № 23-2200269 от 08.07.2022 г. на Директор на дирекция “Инспекция по труда С. област” гр. С., с което на основание чл. чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 2 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като иска неговото изменение.
Не оспорва фактите и установяването им от АНО, като изтъква незабавното отстраняване на нарушението, несъобразяване на АНО с факта, че нарушението е за първи път, като изразява становище, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения представител – адвокат Л. В., който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И.И. който иска потвърждаване на НП1, като изтъква дългия период от сключване на договора през 2020 г. до момента на застраховане – след проверката на място.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото разглеждане на жалбата е повторно, след като с решение от 29.06.2023 г. по КАНД 551/2023 г. на Административен съд С. област е обезсилено решение по АНД № 260/2022 г. на РС К. заради нарушения по надлежното конституиране на страни и делото е върнато за ново разглеждане.
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по 6 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2022 г. по поща с обратна разписка, с означение обжалваното НП, като жалбата е постъпила в регистратура на ДИТ на 20.07.2022 г.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 23 – 2200269/19.05.2022 г. за това, че при проверка на 28.04.2022 г. в обект на контрол - логистична база в гр. К., ул.