Решение № 1868 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1868 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330116755 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.74, ал.1 от КТ.

Ищецът И. В. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 1756/05.10.2022 г. на ************ на ответното дружество, да го възстанови на предишната му работа, да осъдите ответното дружество да му заплати обезщетение за периода 05.10.2022 г. - 17.10.2022 г ., през който е останал без работа поради уволнението, в размер на 594, 58 лева, заедно със законната лихва, както и да обяви за недействителни поради противоречието им с Конституцията и Кодекса на труда клаузите на чл.3, б.“Е“ и чл. 4, б.„Це“ от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г. и на чл.5, ал.1 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от *********, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Айгер Инженеринг“ ООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а исковете с правно онование чл.74, ал.1 от КТ оспорва и като недопустими и моли съдът да прекрати производството по делото по отношение на тях, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „******************“ в Отдел „*****************“ с място на работа „*****************“, находяща се на ул. „*************“ № *** в гр. П., от ************ г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на ******** г. с последваща Заповед № 1757/05.10.2022 г. (въпреки, че първоначално е отказал да я получи на същата дата, видно от отбелязването върху процесната Заповед), на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, с налагането на дисциплинарно наказание „**********“, считано от датата на получаване на Заповедта, е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че ищецът е извършил без наличието на уважителна причина тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване и непокриване на редовна сесия (04.07.2022 г. – 10.07.2022 г.) на Обучение 321 TRN Пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST и поправителна сесия (11.07.2022 г. – 12.07.2022 г.) на Обучение 321 TRN Пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST, като неявяването на посочените инструктажи съставлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като застрашавало живота и здравето на работника/служителя и било в разрез със ЗЗБУТ и КТ, и с това работникът/служителят е нарушил разпоредбите на чл.126, т.5, т.6 и т.13 от КТ, чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ и чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗУБТ. От представените в тази насока писмени доказателства се установява, че с Искане от 13.07.2022 г., връчено на ищеца на 14.07.2023 г., ответникът е поискал в тридневен срок от получаването И. Д. да представи писмени обяснения защо не се е явил на посочените сесии, но от страна на ищеца не са били представени такива – поради което, предвид разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ, съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради неизпълнение на задължението на ответника преди уволнението да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – като процесната Заповед съдържа всички тези законоустановени реквизити, поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от ищцата за незаконосъобразност на Заповедта поради липсата на достатъчна конкретизация на извършените нарушения.

Неоснователни, предвид събраните по делото писмени доказателства, са и наведените доводи от ищеца, че никога не му е била връчвана Заповед № 48/20.01.2022 г . на Управителя на ответното дружество за налагане на дизсиплинарно наказание „**********“ за други извършени от И. Д. нарушения на трудовата дисциплина – още повече, че видно от самата тази Заповед, тя е била връчена лично на ищеца на ********* г.

Същевременно, предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, съдът намира, че така наложеното му дисциплинарно наказание се явява прекомерно и несъразмерно на тежестта на нарушенията на ищеца – поради което и с оглед на това обстоятелство, поради прекомерността на наказанието, уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук – предвид основателността на този иск и акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно съединения с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, ищецът не е започнал работа по друго такова, а предвид последни уговорен размер на трудовото му 2 възнаграждение с ответника, претендираното обезщетение за оставането му без работа поради уволнението е в по-нисък размер от действително дължимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 18.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между страните е бил сключен в гр. П. на ********** г. (още преди да бъде сключен трудовият договор между страните) Договор за повишаване на квалификация, а на 22.03.2021 г. - С поразумение за поверителност. Независимо от обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на исковете с правно основание чл.74, ал.1 от КТ, защото дори и след прекратяване на трудово правоотношение до обявяването за недействителни на клаузи от трудовите договори и други споразумения между страните по трудово правоотношение, евентуалните неблагоприятни последици за някоя от страните по трудовото правоотношение от недействителните клаузи, продължават да действат и след прекратяването на трудовото правоотношение (както е и в конкретния случай).

Видно от Общите условия към Договора за повишаване на квалификация, в чл.3, б.Е във връзка с чл.4 б.Це от същите страните са договорили, че ищецът се задължава да заплати на ответника обезщетение в размер на 2 020 евро, в случай, че не завърши уговореното с Договора обучение, както и при неизпълнение на задълженията си по чл.3, б.А, б.Б, б.Це и б.Д от същите – като съдът намира, за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на този иск поради липсата на разпоредба с номерация чл.4, б.Це – доколкото е съответствието на български език на разпоредбата от Общите условия, номерирана като чл.4, буква С (на латиница) в тях, а в чл.5, ал.1 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от ************ г. – че при неизпълнение на задълженията, описани в същото, Служителят дължи на ответника неустойка в размер на последното месечно възнаграждение, изплатено му от Дружеството, умножено по десет.

Съдът намира, че действително посочените клаузи противоречат на императивните разпоредби на чл.66, ал.2 от КТ, чл.8, ал.4 от КТ и чл.242 от КТ, а също – и на чл.48, ал.1, т.3 от Конституцията на Република България, доколкото ответникът освен, че е ограничил правото на ищеца да започне работа при друг работодател, ако му бъдат предложени по-добри условия, но и може да пристъпи към събиране на посочените неустойки, независимо от прекратяването на трудовото правоотношение между страните поради което съдът намира, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от КТ също се явяват доказани по основание и следва да се уважат.

С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 300 лева ДТ за шестте уважени иска.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 1756/05.10.2022 г. на ********** на “Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК: 115187998, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. ”Васил Левски” № 246, представлявано от ************ Д. Я. Я., със съдебен адрес: гр. П., ул. “***********” № **, ет.**, офис **, адв. М. П., С КОЯТО, считано от ********** г., на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, с налагането на дисциплинарно наказание „************“, е било прекратено трудовото правоотношение с И. В. Д., ЕГН:**********, от гр. П., ул. “**********“ № ***, ет.**, ап. ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************” № **, ет.***, офис **, адв. Т. И. , КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ, И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА предишната му работа „******************“ в

Отдел

„*****************“ с място на работа

„******************“, находяща се на ул. „*********“ № *** в гр. П.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузите на чл.3, б.“Е“ и чл. 4, б.„Це“ от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г., И на чл.5, ал.1 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от 22.03.2021 г., поради противоречието им с чл.66, ал.2 от КТ, чл.8, ал.4 от КТ, чл.242 от КТ и чл.48, ал.1, т.3 от Конституцията на Република България.

ОСЪЖДА “Айгер Инженеринг” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. В. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 594, 58 лева, представляваща обезщетение за периода 05.10.2022 г. - 17.10.2022 г ., през който ищецът е останал без работа поради уволнението, ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 18.11.2022 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 300 лева ДТ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4