Решение № 12 от 11.01.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210101696 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Образувано е по повод депозирана искова молба от ищеца Д. К. С. против ответника Териториално поделение “Държавно Горско Стопанство Симитли“ /ТП „ДГС Симитли“/, представлявано от директора – инж. Благой Кишев.

В исковата молба се твърди, че в ТП „ДГС Симитли” ищецът е работил на длъжността „горски стражар“, за което е имал сключен трудов договор с № 10/09.03.2009 г. и Допълнително споразумение № РД- 07-24/08.04.2015 г.

Посочва се, че със Заповед № РД-07-406/26.07.2023 г. на Директора на ТП „ДГС Симитли“ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Излага се, че заповедта за налагане на наказание е незаконосъобразна, като при издаването и са допуснати нарушения на разпоредбите на КТ, които са основание за отмяната и, като се излагат съображения в тази насока.

На първо място се сочи, че не е изпълнена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като в рамките на дисциплинарно производство обяснения от С. не са искани във връзка с конкретно вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

На второ място се изтъква, че заповедта е издадена извън преклузивните срокове по чл. 194 К, което е абсолютно основание за отмяната й.

На трето място се поддържа, че посочените в заповедта фактически и правни основания са формални и без яснота относно конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено, както и начина, по който същото е установено, респ. защо се свързва с ищеца по делото. Твърди се, че това препятства както правото на защита, така и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Излага се, че твърденията на работодателя са твърде общи, неконкретизирани, а по съществото си и неверни. Сочи се, че е налице неизпълнение на императивната норма на чл. 195 КТ, изискваща в заповедта за налагане на наказанието да се съдържат данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето и мястото на извършването му.

Излага се, че в заповедта никъде не е отразено при какви условия се твърди 1 допускането на нарушение, както и по какъв начин същото е свързано именно със С..

Твърденията, че в МПС е открит материал с негова ДКМ по никакъв начин не обосновава нито защо е прието, че нарушението е извършено на 16.05.2023 год., нито въз основа на какво работодателя е приел, че на тази дата С. е извършил маркиране и експедиране на дървесина и др. обстоятелства, които касаят съставомерността на твърдяното нарушение.

Сочи се, че неизпълнението на задължението за ясно, точно и конкретно описание на всяко едно нарушение, обосновава неизпълнение на задължението по чл. 195 КТ, която норма е императивна и нарушението и е абсолютно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказание.

Твърди се, че в заповедта са цитирани правни норми, за които в обстоятелствената й част няма изложени твърдения, като от атакувания акт не става ясно кои конкретни заповеди на работодателя ищецът не е изпълнил, кои са неспазените технически и технологични правила, както и кои са конкретните задължения, които не са изпълнени на спорната дата. респ. от какво произтичат същите, а това е основание за отмяна на заповедта.

На следващо място се оспорват изцяло доводите на работодателя за наличието на нарушенията, посочени в атакуваната заповед.

Твърди се, че на 16.05.2023 год. С. не е осъществявал действия както по полагане на КГМ на дървесина, така и по експедиция на дървен материал, а точно обратното - по устна заповед на старши лесничей в ТП „ДГС Симитли”, ищецът е бил на обход в ОУ „Димов рид” за проверка на обектите за промишлен дърводобив, поради което същия не е участвал в маркирането на дървесина, нито пък с експедиране на същата с товарен автомобил с марка „МАН“ с peг. № **** собственост на ****, който се коментира в заповедта и с който се свързва твърдяното нарушение.

Сочи се, че изцяло неверни са твърденията, че посоченото в Заповедта МПС е експедирано на спорната дата от територията на ДГС, както и че в подобни действия ищецът е взел участие.

Сочи се, че маркирана с ДГМ на С. дървесина се намира в централен склад, както и е извозвана на други дати от съответните сечища, които предхождали спорната дата и нямат никаква връзка със задържано МПС на 16.05.2023 год. Ето защо се излага, че С. не е допуснал нито маркиране на дървесина по начин, който да не съответства на правилата, нито пък е експедирал такава без съответните документи. Обстоятелството, че конкретно МПС е извършвало превоз без документи, се посочва, че няма връзка с ищеца по делото и твърдените нарушения не могат да се вменяват като такива на С., тъй като маркирана от него дървесина се намира на различни обекти, експедирана в друго време и при други обстоятелства, за което на съответните Дружества са издавани и съответни документи.

Извършеният на 16.05.2023 г. превоз се твърди, че няма никаква връзка със С. и на същия не могат да се вменяват неизпълнения на задължения.

Предвид горното се твърди, че нито едно от сочените нарушения не е допуснато от С. и на същия неправилно е издадена заповед за налагане на наказание - „дисциплинарно уволнение”, поради което се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

Като последица от незаконосъобразността на атакуваната заповед се твърди, че са налице основания за възстановяването на С. на работа - на длъжността, заемана до уволнението му -„горски стражар“ в ТП „ДГС Симитли”. Твърди се, че след уволнението ищецът е останал без работа, поради което ответникът на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ му дължи обезщетение за времето, през което е без работа, но за не повече от шест месеца, считано от 26.07.2023 год. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, в размер на по 1 600 лв. месечно. Сочи се, че за периода от 6 месеца дължимото се обезщетение възлиза в размер на общо 9 600 лв., които работодателят дължи ведно със законната лихва върху сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В проведено на 14.12 2023г. съдебно заседание по искане на процесуалния представител на 2 ищеца е допуснато изменение на иска по чл. 225, ал.1 от КТ по отношение на неговия размер за сумата от 11 040 лева, при месечен размер от 1840 лева.

Ответникът, в срока за подаване на отговор, е подал такъв, в който се оспорват исковите претенции. Сочи се, че твърденията на ищеца не отговарят на действителните отношения между страните. Не се оспорва от ответника, че на 26.07.2023г. е издал Заповед №РД-07-406/26.07.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, като се сочи, че същата е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и мотивирана. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността „Горски стражар“.

Излага се, че от ищеца Д. С. са поискани писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение на трудовата дисциплина с писмо -искане изх. № ТП-01-118 от 29.05.2023г., получено от същия на 29.05.2023г. в 14:42 часа и второ писмо - искане с изх. №ТП-01119/06.06.2023г., получено на 06.06.2023 г. в 14:18 часа, като същият е дал писмено обяснение с вх. №ТП-01-118- 1 от 29.05.2023г. и №ТП-01-119-1 от 06.06.2023г.

На следващо място се твърди, че сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са спазени и отговарят на изискването на чл.194 от КТ. Твърди се от ответника, че от датата на установяването, от откриване 16.05.2023г. на нарушението/ до датата на налагане на наказанието са минали не - повече от 2 месеца и не е изминала повече от една година от извършването, поради което се твърди, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 от КТ. В тази връзка се излага, че на 22.06.2023г. с вх. № 10-02-16 /22.06.2023г. ищецът е представил болничен лист № Е 2023 0918965, от който е видно, че е излязъл в отпуск по болест за периода от 22.06.2023г. до 30.06.2023г. На 30.06.2023г. с вх. № 10-02-18 /30.06.2023г. е представил болничен лист № Е 2023 0918974, от който е видно, че е излязъл в отпуск по болест за периода от 01.07.2023г до 05.07.2023г. и на 11.07.2023г. с вх. № 10-02-25 /11.07.2023г., ищецът е представил болничен лист № Е 2023 0842300, от който е видно, че е излязъл в отпуск по болест за периода от 06.07.2023г до 25.07.2023г., следователно се прави извод, че през този период не са текли никакви срокове, следователно е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание.

По отношение на всички останали твърдения в исковата молба се изразява становище, че са неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства. Твърди се, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, според чл.195 от КТ, доколкото в същата е посочен нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, както от обективна така и от субективна страна.

Ответникът посочва, че в заповедта било вписано, че на 16.05.2023г. в качеството му на „горски стражар“ в ТП „ДГС Симитли“ ищецът е маркирал с контролна горска марка /КГМ/, Серия А № 5431 дървесина, подробно описана в отговора. След нейното маркиране е допуснал дървесината да бъде експедирана без надлежно издаден за целта превозен билет с товарен автомобил с марка МАН с рег.№ **** собственост на ****, с. Полена. Сочи се, че на част от секциите била поставена КГМ, като една от тях е с четлива абревиатура Серия А номер 5431, съгласно Протокол с вх. № 10-03-49/17.05.2023г. от комисия извършила проверката на задържания автомобил от служители на ИАГ, гр. София и РДГ - Благоевград в Централен склад „къщата“ при ТП „ДГС Благоевград“. Сочи се още, че проверката на задържания автомобил с дървесина описана по-горе е извършена от служители на ЮЗДП ДП и служител на РДГ- Благоевград. В публичния регистър на ИАГ се сочи, че била извършена справка, за издадени удостоверения по чл.235 от ЗГ и удостоверение № 2622/04.02.2013г. издадено от ИАГ, гр. София, от която било установено, че КГМ със Серия А № 5431 е на ищеца Д. К. С. - горски стражар при ТП „ДГС Симитли“.

Поддържа се от ответника, че ищецът не е изпълнил законни нареждания на работодателя си, съгласно чл.187, т.7 от КТ. В тази връзка се сочи, че със Заповед № РД-0750 от 19.01.2023г. на служителя било вменено задължението „Издаване на електронни 3 превозни билети за транспортиране на дървесина от държавни горски територии ...“, както и „Издаване на електронни превозни билети за транспортиране на дървесина чрез специализирано устройство с операционна система „Андроид“ и термо принтер при спазване на изискванията на закона и вътрешните предписания на предприятието и поделението, относими към дейността ...“, което е неизпълнение на чл.187, т.3 от Кодекса на труда, а именно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, съгласно Утвърдена длъжностна характеристика от раздел I, т.27 и валидно сключен трудов договор № 10/09.03.2009г. Посочва се още, че незаконното експедиране на голямо количество дървесина, без издаден превозен билет, с който се доказва законния произход, маркирана с КГМ на служителя представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина, като с това деяние е нарушена и разпоредбата на чл.187, т.10 от Кодекса на труда, а именно на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, като в настоящия случай, ищецът не е изпълнил задълженията предвидени в чл.211 от Закона за горите и чл.15 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии.

Твърди се, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението, имайки предвид, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е най-тежкото дисциплинарно наказание. Сочи се, че деянието е извършено от ищеца, същото представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина и не може да остане безнаказано, имайки предвид, че води до финансова злоупотреба. Излага се, че заповедта е подписана от надлежен орган на властта, какъвто в случая е Директора на ТП „Държавно горско стопанство Симитли“, подпечатана с печата на предприятието /поделението/, връчена е на ищеца и подписана от него. Сочи се, че съгласно Правилника за организацията и дейността на „Югозападното държавно предприятие“ чл. 25 поделенията по чл.24, т.1 се представляват от своя директор, т.7. - са работодатели по смисъла на пар. 1. т.1 от допълнителните разпоредби на КТ.