Определение № 1110 от 21.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Плевен, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500777 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 2917/03.07.2026 г. по гр.д. № 405/2026 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл.

248 от ГПК на „Сити кеш“ ЕООД, гр. София за изменение на решението по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца К. Б. Б..

Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „Сити кеш“ ООД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Н.У., М.“, гр. София го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди на първо място, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължат отделни възнаграждения по всеки от исковете без да съобрази, че с тях се защитава един материален интерес и той е цената на иска по чл. 55 ал. 1 пр.

1 от ЗЗД, а именно 549,08 евро. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в посочения размер без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение 1 следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува делото против него, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на ищеца като постанови, че такИ. не се дължат или алтернативно да определи значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника по същата К. Б. Б. чрез пълномощника му мл. адвокат И.

И. от САК от упълномощеното Адв.Д „Б. и В.“ гр. София, с който се оспорва основателността на жалбата. Поддържа се, че са предявени два обективно съединени иска, а именно установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит и осъдителен иск за недължимо платени суми по процесния договор, като по първият от тях съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е 511,29 евро, а по вторият от тях съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 208,29 евро. Поддържа, че адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредбата се присъжда по всеки от съединените искове, а не върху сбора от тях, като съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока, постановена в периода 2020 г. – 2022 г.. Счита, че макар Наредбата да няма обвързващ съда характер може да бъде ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение, а следва да се има предвид също активното поведение на процесуалния представител на ищеца, който е подал добре обоснована искова молба и е извършил всички необходими процесуални 2 действия за довеждане на делото до успешен за ищеца край. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, като е приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, поради което според въззивния съд е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 405/2026 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 839/01.06.2026 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца К. Б. Б. против ответника „Сити кеш“ ООД, гр. София искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1167785/17.10.2024 г. и с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 549,08 евро, представляваща получена без основание сума за възнаградителна лихва и неустойка по нищожния договор между страните и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в това число адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро. Установява се от мотивите на решението, че съдът е разгледал направеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника и частично е уважил същото, като вместо действително направените и претендирани от ищеца разноски в размер на 779,87 евро е присъдил разноски в горепосочения размер, определени както следва: за защита по първия иск в размер на 250 евро, за защита по втория иск в размер на 200 евро. При определяне на горепосоченият размер на разноските за адвокатско възнаграждение ПлРС е съобразил материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, качеството на предоставената правна услуга, проведеното едно о.с.з. по делото, обстоятелството, че адвокатът осъществява правна помощ на същия 3 ищец по идентични спорове, инициирани в отделни производства, броя предявени искове и обстоятелството, че подлежащите на изследване по тях факти и ангажирани във връзка със същите доказателства са общи, обстоятелството, че защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

Решението е съобщено на ответника и в срока за обжалване на решението от ответника е постъпила молба с искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските за присъденото адвокатското възнаграждение, като е поискано значително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

За да остави без уважение с атакуваното определение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение са съобразени всички релевантни обстоятелства, така както са посочени в решението.

Въззивният съд приема за частично основателни оплакванията в частната жалба по следните съображения:

От представения по делото в първото по делото заседание договор за правна помощ между ищеца и пълномощника му се установява, че ищецът е заплатил в брой на упълномощеното адвокатско дружество адвокатско възнаграждение в размер общо на 779,87 евро, формирано както следва:

511,29 евро по предявения установителен иск съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа и 208,29 евро по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата.

Основателни според въззивния съд са оплакванията в частната жалба свързани с размера на определеното адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд след прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. С отговора на ИМ ответникът е направил възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, коетое обсъдено от първоинстанционния съд, но е намерено за частично основателно.

Първоинстанционният съд е приел, че с оглед цената на установителния иск следва да присъди 250 евро от заплатеното адвокатско възнаграждение по 4 този иск, а с оглед цената на осъдителния иск следва да присъди 200 евро от заплатеното адвокатско възнаграждение по този иск, които размери съответстват на фактическата и правна сложност на спора между страните.

При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК п ри преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон , като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката и същите следва да бъдат съобразени при липса на данни за тях по делото. В конкретният случай няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ответното дружество в първата инстанция, поради което размер на същото не би могъл да бъде съобразен в хипотезата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, а релевантни са обстоятелствата, че ПлРС е сезиран от ищеца с два оценяеми иска, съответно с установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит с цена на иска 409,03 евро /800 лв./, който иск е оценяем и неговата цена е размера на отпуснатия кредит и осъдителен иск с правно основание чл.

55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 549,08 евро /1073,90 лв./. Като съобрази, че спорът по тези искове не се отличава с правна и фактическа сложност, както правилно е приел и първоинстанционният съд и в конкретния случай основателността на осъдителния иск е резултат от уважаването на първия иск и действително от страна на ищеца не са положени по осъдителния иск 5 процесуални усилия, различни от положените за защита по установителния иск, приема, че макар да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита по двата иска адекватно би било да се определи общо адвокатско възнаграждение по двата иска съобразно това обстоятелство. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явил пълномощник на ответника, но пълномощник на ищеца се е явил, не са събирани други доказателства освен представените от страните писмени доказателства, поради което може да се направи обоснован извод за повече процесуални усилия за правна защита, положени от пълномощника на ищеца в сравнение с тези на пълномощника на ответника, който е депозирал писмено становище по делото. Налице е осъществена защита от пълномощниците на страните на високо професионално ниво. Съобразявайки залегналите в чл. 36 ал. 3 от ЗА критерии и гореизложеното относно защитаваният общ интерес по исковете, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по делото в първата инстанция и по двата предявени и уважени иска, респ. присъденият от първоинстанционният съд размер следва да бъде намален до този размер, който и надхвърля минималният, определен съгласно относимата разпоредба на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, която служи на съда за известен ориентир.