Решение № 1658 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. С, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СВ.В.ОГН. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110133899 по описа за 2022 година

Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 683,13 лева, представляваща събрана в периода от 01.08.2016 г. до 18.12.2017 г. , без основание и недължима сума по изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ МБ, образувано срещу НВФ, ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 18.05.2022 г. по ч.гр.д. 14221/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 01.07.2010 г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по гр. д. 9366/2009 г. по описа на СРС, 84-ти състав, по силата на който НВФ бил осъден да заплати на „ТС“ ЕАД, сумата от 7 630,33 лв.

– главница; 3 192,75 лв. – мораторна лихва за периода от 01.03.2001 г. до 06.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2009 г. до окончателно изплащане, както и съдебни разноски в размер на 682,92 лева. Сочи, че срещу НВФ е образувано изпълнително дело, въз основа на горепосочения изпълнителен лист, по описа на ЧСИ МБ с № ***********. Поддържа, че процесната сума представлява сбор от удържани суми за периода от 01.08.2016 г. до 18.12.2017 г. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 01.11.2012 г., че процесната сума е събрана в резултат на принудително изпълнение насочено срещу движимо, недвижимо имущество и вземания на длъжника по изпълнителното дело. Излага, че молбата за образуване на изпълнителното дело датира от 13.10.2010 г., в която било обективирано и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ МБ. Сочи, че последното валидно изпълнително действие е от 01.11.2010 г. – запор на банкови сметки, открити на името на НВФ в „СЖЕКС“ АД, след която дата не били извършвани други действия и на 01.11.2012 г. по делото настъпила перемпция. Поддържа, че действията по изпълнителното дело, извършени след настъпване на перемпцията, са нищожни, с оглед на което и счита, че наложеният на 05.06.2013 г. запор върху пенсията на длъжника е незаконосъобразен, т.к. е бил изминал период, по-дълъг от 2 години, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито такива били извършени по почин на ЧСИ. Освен изложеното счита, че е изтекла и давността за събирането на процесните суми. Във връзка с последното развива съображения в насока, че давността е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие – 01.11.2010 г. и следователно на 01.11.2013 г. се погасили вземанията по листа, за които е 1 приложима кратката тригодишна давност, а на 01.11.2015 г. е изтекла и давността за вземанията, които се погасяват с общата петгодишна давност. С оглед изложеното ищцата сочи, че сумите са събрани по изпълнително дело, което вече е било прекратено по силата на закона и аргументира, че сумите са събрани без правно основание, поради което счита, че следва да бъдат върнати на длъжника, чийто единствен наследник е ищцата. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че в негова полза е издаден горепосоченият изпълнителен лист, както и че въз основа на същия е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ МБ. Развива съображения в насока, че давността за сумите по изпълнителния лист е винаги петгодишна и сочи, че същата е прекъсната найнапред с молбата за образуване на изпълнителното производство, с която било възложено извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, както и обективирано искане за предприемане на изпълнителни действия. Твърди също и че в хода на изпълнителното производство са депозирани молби от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия. Сочи, че длъжникът е погасявал задължението си и че плащания са постъпвали в периода от 2013 г. до 2020 г., като с всяко плащане била прекъсвана давността. Излага, че дори да се приеме, че процесните суми са постъпили след изтичане на давностния срок, то те не са платени без правно основание и не представляват недължимо платени. Позовава се на съдебна практика, според която когато в хода на изпълнително дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, и следва да образува искането в ново, отделно изпълнително дело, като новото искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново производство или не. Евентуално сочи, че давност не е текла до 26.06.2015 г., т.к. ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. се прилагало от сочената дата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В практиката на ВКС, обективиране в ППВС № 1/28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения: № 29 от 28.03.2012 г., по гр. дело № 1144/2010 г. на ІV г. о.; № 21/23.04.2013 г., по гр. дело ****56/2011 г. на ІV г. о.; № 556/13.07.2010 г., по гр. дело № 46/2009 г. на І г. о. и много други се приема, че специфичният белег на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл. 55 ЗЗД за неоснователното обогатяване.

Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и състава по чл. 59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, 2 противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

На следващо място в настоящия случай, при предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане, а ответника от своя страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за същото. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД визира предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго/ в случая от имуществото на ищеца в имуществото на ответника/. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, не е налице получаване на процесната сума при начална липса на основание от страна на ответника по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане от негова страна на процесната сума от 313, 78 лв.

С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. 9366/2009 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ МБ, с рег. № 838 и с район на действие СГС, в хода на което са постъпили плащания, чийто размер за периода от 01.08.2016 г. до 18.12.2017 г. възлиза на процесната сума

От представеното по делото копие на изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ МБ се установява, че изпълнителното дело е образувано с молба от 13.10.2010 г., с която е възложено и извършване на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. На 22.10.20 10 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки. На 22.05.2013 г. е изпратено запорно съобщение до Столично/Районно управление „Социално осигуряване“ С – град, като на 05.06.2013 г. е получен отговор, адресиран до ЧСИ, че се налага запор върху пенсията на длъжника и започва изпълнение на същия считано от 01.06.2013 г. Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, в изпълнение на този запор за периода от 21.06.2013 г. до 11.03.2020 г. са постъпвали суми, като размерът на удръжките е променян през годините. На 27.02.2020 г. е изпратено съобщение от ЧСИ до Столично/Районно управление „Социално осигуряване“ С – град за вдигане на наложения запор. На 13.03.2020 г. са изпратени съобщения от ЧСИ до банките, в които са били наложени запори, относно вдигането на същите. С разпореждане от 27.05.2020 г., влязло в сила на 18.06.2020 г. производството по изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.

416 ГПК. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.