Решение № 3757 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3757 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330100155 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Н. Л. против „Лендиво“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 евро, представляваща получена от последния сума без основание за периода 14.10.2024 г. – 11.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че в периода 14.10.2024 г. – 11.12.2024 г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер ма 800,00 лева.

Посочва се, че сумата била претендирана от ответника въз основа на договор за заем, какъвто ищецът твърди, че не съществува. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Лендиво“ ООД, с който се излагат, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото са образувани две дела с идентичен предмет.

Поради изложеното се претендира настоящото производство да бъде обединено с гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив. Възразява се и че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото сумата в размер на 800,00 лева и сумата в размер на 1139,00 лева са получени от ищеца на 1 валидно правно основание, а именно три договора за кредит – от ** г., от ** г. и от ** г. По силата на същите ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1400,00 лева общо, от която 400 лева по договора от ** г., 500 лева по договора от ** г. и 500 лева по договора от ** г. Поради изложеното се претендира настоящото дело и гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив да бъде съединени, а предявените искови претенции – да бъдат отхвърлени.

С Определение № 2635/02.03.2026 г., постановено по делото, гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив и гр. д. № 155/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив са съединени за разглеждане в едно производство.

Гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба от И. Н. Л. против „Лендиво“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 евро, представляваща получена от последния сума без основание за периода ** г. – 06.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че в периода ** г. – 06.10.2024 г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер ма 1139,00 лева. Посочва се, че сумата била претендирана от ответника въз основа на договор за заем, какъвто ищецът твърди, че не съществува. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Лендиво“ ООД, с който се излагат, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото са образувани две дела с идентичен предмет.

Поради изложеното се претендира настоящото производство да бъде обединено с гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив. Възразява се и че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото сумата в размер на 800,00 лева и сумата в размер на 1139,00 лева са получени от ищеца на валидно правно основание, а именно три договора за кредит – от ** г., от ** г. и от ** г. По силата на същите ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1400,00 лева общо, от която 400,00 лева по договора от ** г., 500,00 лева по договора от ** г. и 500,00 лева по договора от ** г. Поради изложеното се претендира настоящото дело и гр. д. № 154/2026 г. по описа на Районен съд 2

Пловдив да бъде съединени, а предявените искови претенции – да бъдат отхвърлени.

С молба – уточнение вх. № 25187/11.03.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив ищецът посочва, че след запознаване с отговорите на исковата молба признава, че между страните са сключени три договора за потребителски кредит - от ** г. за сумата в размер на 400,00 лева, от ** г. за сумата в размер на 500,00 лева, и от ** г. за сумата в размер на 500,00 лева. Посочва се, че нито един от трите договора не е подписан и не е връчван препис от същите на ищеца. Също така се излагат съображения, че договорите са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен начинът за изчисляване на ГПР и механизма за неговото формиране. В тази насока се посочва, че договорената неустойка представлявала скрито възнаграждение, което следвало да бъде включено в ГПР, по който начин същият би надвишавал 50 %, което водело до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Отделно от изложеното се възразява, че обективираните в договора клаузи за неустойки са нищожни като противоречащи на добрите нрави и са прекомерни. Същите противоречали и на императивни законови разпоредби – чл. 71 и чл. 33 ЗПК. Посочва се, че за периода от датата на сключване на договорите до датата на предявяване на исковите молби ищецът заплатил на ответника: 267,87 евро по договор от ** г., 332,34 евро – по договор по ** г. и 332,34 евро по договор от ** г. Доколкото посочените суми надвишавали чистата стойност по договора се предявяват претенции за връщане на заплатени суми при начална липса на основание, както следва:

5,00 евро по договор от ** г., 5,00 евро по договор от ** г. и 5,00 евро по договор от ** г.

В указания срок е постъпило становище на уточняващата молба, с който се оспорват основанията за недействителност на договорите. Посочва се, че ГПР е правилно посочен в договорите, като в същия не следвало да се включва неустойката. Последната от своя страна била действително уговорена клауза.

По отношение на предявените три нови иска, молбата се оспорва като недопустима, доколкото се касае за последващо обективно съединяване на искове.

С протоколно определение от 15.07.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените 3 осъдителни искове, както следва: по иска за връщане на недължимо платени парични средства по договора за заем от ** г. от 5,00 евро на 55,22 евро, по иска за връщане на недължимо платени парични средства по договора за заем от ** г. от 5,00 евро на 66,46 евро, и по иска за връщане на недължимо платени парични средства по договора за заем от ** г. от 5,00 евро на 153,38 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът в качеството му на заемодател е предоставил на ищеца в качеството му на заемател сумата в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Съобразно чл. 17 от Договора страните са постигнали съгласие в срок от три дни от сключване на договора заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора със срок на валидност: 30 дни след падежа на последната вноска. Съобразно чл. 27 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, заемателят следва да заплати на заемодателя неустойка в размер от 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден. По този начин с погасителния план на ищеца били начислени следните суми: главница от 500 лева, лихва от 15,00 лева и неустойка от 135,00 лева.

По делото е приобщен и Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът в качеството му на заемодател е предоставил на ищеца в качеството му на заемател сумата в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Съобразно чл. 17 от Договора страните са постигнали съгласие в срок от три дни от сключване на договора заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща 4 безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора със срок на валидност: 30 дни след падежа на последната вноска. Съобразно чл. 27 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, заемателят следва да заплати на заемодателя неустойка в размер от 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден. По този начин с погасителния план на ищеца били начислени следните суми: главница от 400 лева, лихва от 12,00 лева и неустойка от 108,00 лева.

В хода на производството е приет и Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът в качеството му на заемодател е предоставил на ищеца в качеството му на заемател сумата в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Съобразно чл. 17 от Договора страните са постигнали съгласие в срок от три дни от сключване на договора заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора със срок на валидност: 30 дни след падежа на последната вноска. Съобразно чл. 27 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, заемателят следва да заплати на заемодателя неустойка в размер от 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден. По този начин с погасителния план на ищеца били начислени следните суми: главница от 500 лева, лихва от 15,00 лева и неустойка от 135,00 лева.

От представената по делото справка за извършени плащания, съставена от ответника, която изрично не се оспорва от ищеца, се изяснява, че последният е заплатил по процесните договори следните суми: по договора от ** г. – сумата в размер на 322,11 евро, по договора от ** г. – сумата в размер на 259,74 евро, и по договора от ** г. – сумата в размер на 409,03 евро.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

За основателността на предявените осъдителни иск с правно 5 основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесните договори за заем, които са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесните договори за заем са действителни.

Като валидно правно основание за дължимост на сумата ответникът сочи три договора за потребителски кредит - от ** г. за сумата в размер на 400,00 лева, от ** г. за сумата в размер на 500,00 лева, и от ** г. за сумата в размер на 500,00 лева, сключени между страните, с оглед на което следва да се разглеждат и наведените от ищеца специалните основания за недействителност на договорите по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.