Определение № 6053 от 27.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6053 гр. София, 27.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002100766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. В. В. срещу решение № 438 от 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 325/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу ответницата Ц. Т. Ч. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.01.2018 г., обективиран в нотариален акт № ...., том ....., рег. № ........, нот. дело № .......... г. на Н. М. - Т. - Нотариус с район на действие – РС, [населено място], вписана под № ....... към НК, с който Е. П. В. - наследодател на ищцата, е прехвърлил на ответницата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта на [населено място] в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: ......................, с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си е запазил правото на ползване, поради неизпълнение от страна на приобретателката. Обжалваното въззивно решение е постановено след като с влязло в сила решение на първоинстанционния съд по същото дело е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен от М. В. В. срещу Ц. Т. Ч. за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на горепосочения договор за издръжка и гледане от 17.01.2018 г., както и след решение по чл.

290 ГПК № 50028 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г. на ВКС, Четвърто г.о., с което след като е отменено въззивно решение по делото е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу Ц. Т. Ч. иск с правно 1 основание чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД за унищожаване на горепосочения договор за издръжка и гледане, а делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на евентуално съединения с горепосочените искове с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. Поради това предмет на касационното обжалване е въззивното решение само по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По исковете с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД е налице влязло в сила решение по делото, с което същите са отхвърлени като неоснователни.

Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде уважен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката ищца се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията и доводите на страните да мотивира правните си изводи защо кредитира показания на заинтересовани от спора свидетели и отхвърля доказателства и показания на други свидетели?“; 2. „Относно разпределение на доказателствената тежест при предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на приобретателя?“; за които въпроси твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 73/05.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017г. на 3-то ГО, ВКС; определение № 230/02.04.2018 г. по гр. д. № 4191/2017 г. на 3-то ГО, ВКС; определение № 29/13.01.2020 г. по гр. д. № 3405/2019 г. на ВКС, 3-то ГО; решение № 6/31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на 3-то ГО, ВКС; решение № 309/14.07.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г. на 4-то ГО, ВКС; решение № 60170/30.07.2021 г. по гр. д. №124/2021г. на ВКС; решение № 22/11.01.2024 г. по гр. д. № 144/2023 г. на ВКС, 3-то ГО; решение № 223 по т. д. № 1006/2012 г. на ВКС, І-во ТО; решение № 50169/02.12.2022г. по д. № 2939/2021 г. на ВКС; ТР № 1/2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3. „Как и кога, и в какъв обем, следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по сключен алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?“ и 4.

„Следва ли съдът, пред който е висящ иск за разваляне на алеаторен договор по чл. 87, ал. З ЗЗД да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя по алеаторния договор грижи и издръжка, за които се твърди, че не са изпълнени?“, които последни два въпроса счита за разрешени в противоречие с константната практика на ВКС,обективирана в решение № 60248 от 11.11.2021 г. по дело №491/21 г. на ВКС; решение №93/16.08.2022 г. по дело №546/21 г. на ВКС; решение №35/23.03.1999 г. по дело № 966/98 г. на Второ ГО, ВКС; решение № 1267/12.11.2008 г. по дело № 5326/2007 г. на ВКС; решение № 180/10.08.2015 г. по дело № 3837/14 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 675/12.10.2010 г. по гр. д. № 2

972/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 82/05.04.2011 г. по дело № 1313/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 159/22.02.2016 г. по дело № 1871/2014 г. на Второ ТО на ВКС; ТР № 6/15.05.2012 г. по т.д. №6/2011 г. на ОСГК на ВКС и др.. По горепосочените четири въпроса жалбоподателката релевира бланкетно като допълнително основание и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовава се и на явна необоснованост на атакуваното решение, отново бланкетно, която е относима към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответницата по касационната жалба – Ц. Т. Ч. подава отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя e допустима.

Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да иска разваляне на процесния алеаторен договор в качеството си на единствена наследница на прехвърлителя по същия – негова племенница.

Посочил е, че сключването на процесния договор за издръжка и гледане от 17.01.2018 г. е факт, по който страните не спорят и е установен с доказателствата по делото. Намерил е, че видът и обемът на дължимата от приобретателя престация се определят от уговореното в договора, а ако в последния не са уговорени ограничения в обема на дължимите грижи и издръжка, както е в случая, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на база на действителните му конкретни нужди във всеки един момент.

Решаващият съд е приел за установено от доказателства в процеса, че от сключването на договора на 17.01.2018 г. до смъртта на прехвърлителя - 11.11.2019 г., ответницата е изпълнявала точно договорните си задължения, като е осигурявала всичко необходимо за спокойния и нормален живот на прехвърлителя и му е доставяла необходимата издръжка.

Този извод е базиран и на показанията на свидетелите Н. Ч. и В. Д., кредитирани като непротиворечиви, логични и съдържащи непосредствени възприятия относно поведението на ответницата спрямо прехвърлителя Е. В.. Въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че първата свидететелка е майка на ответницата, а втората – нейна свекърва, но е посочил с оглед кредитирането на техните показания, че именно тези свидетелки имат непосредствена представа за поведението на ответницата относно полаганите грижи по издръжката и гледането на В., като те са участвали конкретно в изпълнението на това задължение без противопоставяне от самия прехвърлител. Посочил е, че техните показания не са опровергани от останалите доказателства в процеса. Отбелязал е, че свидетелката Н. Ч. е категорична в показанията си, че дъщеря й и сватята й са водили Е. В. по лекари, на прегледи, давали са му храна, правено му е раздвижване на ръката, всяка седмица е воден на баня и на подстригване от зетя, перели са му дрехите всяка седмица, ток и вода са плащани, 3 прекарана му е телевизия. Отчел е, че не са по-различни показанията на свидетелката В. Д., според които е носена ежедневно храна, прането е било два пъти в седмицата, В. е воден на лекари, както от нея, така и от снаха й, воден е на ТЕЛК. Тази свидетелка не отрича, че е взимала пенсията на В., но като негов пълномощник по изрично пълномощно, което е и за множество други дейности. Пазарджишки окръжен съд е счел, че горепосочените гласни доказателства не са опровергани от показанията на свидетеля С., който заявява, че е виждал В. след прехвърлянето на имота само един път, като при тази среща разговорът е протекъл единствено със запитване от страна на свидетеля, защо е прехвърлил имота си, какво е направил, но С. не е разбрал какво му е отговорено. Следователно тези свидетелски показания не се отнасят до извършваните от ответницата действия в изпълнение на процесния договор. Подчертал е, че показанията на този свидетел, че при В. са влизали хора през седмица, през два, три дни да му носят някаква храна и това са свидетелките В. Д. и Ц.

Ч., потвърждават показанията на последните за осъществявана необходимата грижа за прехвърлителя в нужния обем, съобразно съдържанието на договора. Посочил е, че показанията на свидетелите С. и А. не могат да се приемат за достоверни и опровергаващи показанията на свидетелите на ответницата, доколкото се отнасят за инцидентни техни наблюдения и впечатления (свидетелката А. е коментирала за единствен случай, в който е възприела, че дома на В. е заключен и че при установеното от нея в него е счела, че не се полагат грижи). Горепосоченият фактически извод е направен както въз основа на удостовереното от извлечение от журнала, в който е отразено посещение на полицейски служители в дома на В., в който е посочено, че именно В. им е отключил. Показанията на свидетелката А., че при горепосоченото нейно посещение в дома на прехвърлителя, не е имало нищо за храна и е било разхвърляно, са опровергани както от свидетелските показания на свидетелите на ответницата, така и от представеното удостоверение от Дирекция "Социално подпомагане" –гр. Панагюрище, в което са удостоверени данни в насока на противното, т.е. че в помещението където живее В. всичко е наред, респективно има нормални условия за живеене и той е обгрижван. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите на ищцата не опровергават показанията на свидетелите на ответницата и че както последната, така и двете свидетелки Н. Ч. и В. Д. пряко са участвали в грижите спрямо В.. Напротив, показанията на свидетелите на ответника се потвърждават от приетите по делото медицински документи, в които е удостоверено, че В. е имал придружители, от които е получавана информация за конкретното здравословно състояние на същия. В този аспект е ценено експертно решение № 0870/21.03.2018 г., подписано за В. от упълномощено лице, каквото съгласно доказателствата в процеса е Д.. Съответно от платен преглед № 000807/30.05.2018 г. е намерил за установено, че В. е в състояние след прекаран инсулт, като след него е оформил лява химипареза, говорът е нарушен, но е спокоен, с подредено поведение – обстоятелства, снети по анамнестични данни от придружаваща го близка.

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5052ea1f-3761-438b-838b-a693e02ce95e