Решение № 78 от 27.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ХАСКОВО, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600112 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 52/19.12.2022 година, постановена по НЧХД № 542/2021 година Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия И. А. Г. за невинен в това, че на 17.09.2021 г. в гр. Д. причинил на В. С. Б. лека телесна повреда чрез разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна, хематом на лявата лакътна област, кръвонасядане на пети пръст на лявата ръка и пръста.

Присъдата се атакува от частния тъжител чрез неговия повереник с доводи за неправилност, необоснованост и процесуална незаконосъобразност. На практика аргументиран е първия от тях. В негова полза са твърденията за порочна оценъчна дейност, дължаща се на непълна и взаимно неконсолидирана интерпретация на доказателствената съвкупност. В подкрепа на откритата необоснованост е кратката заявка за допуснато противоречие във фактическите и правни изводи. Искането е за отмяна на атакувания акт, постановяване на друг – осъдителен, както в наказателната, така и в гражданската част, а също и за присъждане на направените от тъжителката разноски.

Доводите се допълват в хода на пренията пред въззивния съд, като след обсъждане на уличаващата фактология, която се счита за компактна и еднопосочна, се предлага съдът 1 да извърши собствена оценка на доказателствената материя и да приеме обвинението за доказано.

Частният тъжител В. С. Б. не взема становище по жалбата.

Защитникът на подсъдимия оспорва нейната основателност. Смята обвинението за недоказано, доказателствата за противоречиви и необезпечаващи нужната за осъдителна присъда безспорност и несъмненост на обвинителната теза. Акцентира върху отсъствието на факти, подкрепящи описания в тъжбата травмиращ механизъм и използваното оръдие за причиняване на увреждането. Искането му е присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият не взема становище по жалбата.

Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на В. С. Б., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от И. А. Г. престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК – причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. За това престъпление, извършено според обстоятелствата в тъжбата на 17.09.2021 г., Г. е бил предаден на съд с постановеното на 22.10.2021 г. разпореждане. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие са били събрани посочени от страните и допуснати от съда доказателства, като при провеждането на тази процесуална дейност съществени нарушения не са допуснати, освен останалият без ясни мотиви отказ да бъде повторно разпитана една от свидетелките, както и да бъде допълнително изслушан експертът по поставени от защитата и възникнали в хода на съдебното следствие въпроси. Въззивният съд предприе опит за отстраняване на тези пропуски, но след като се увери в настъпилата смърт на свидетеля К. Ф. С., за която обвинението е твърдяло да е очевидец поне на част от събитията, за изясняване на спорните моменти и в светлината на записаните в чл.12 и чл.13 от НПК принципи, допусна до повторен разпит свидетелите П. Ц., Д. М. и К. К., а до първи такъв – А. М. и П. Г..

Изслушване на свидетелката К. К. не беше осъществено – въпреки многократното й призоваване за съдебното заседание, тя не се яви, за да депозира показания. Частичните доказателствени дефицити, компрометирали единствено принципа за непосредственост, но не и доказателствената пълнота, не се явяват пречка за пълноценни фактически заключения, чието обобщено изложение налага да се посочи следното:

Подсъдимият И. Г., тъжителката В. Б. и нейната дъщеря К. К. са дългогодишни познати. Към месец септември на 2021 г. те обитавали различни жилища, намираща се в една сграда. Сградата (къща) имала два отделни входа, като дворът също бил разделен – между прилежащите към всяко жилище части била поставена ажурна (телена) ограда, а достъпът до всяка използвана дворна част бил осигурен със самостоятелен външен вход. Б. и К. живеели постоянно в чужбина и посещавали намиращата се на ул. „В.Д.“ № * жилищна постройка само при краткотрайните си посещения в гр. Д. – обичайно през летните месеци 2 на годината. Въпреки дългосрочното им отсъствие, отношенията между тях и подсъдимия не били добри. В множество жалби до различни държавни органи Б. и К. изразявали своето недоволство от поведението, бита и социалните изяви на своя съсед и на живеещата с него на семейни начала В.В.. През месец септември на 2021 г. причина за поредния конфликт било отглеждано от Г. и В. на приемен принцип дете, за което Б. и К. преценили, че е поставено в риск и се нуждае от тяхната подкрепа. Сигнализирали социалната администрация, намирали повод да отведат детето със себе си, поставили камери на своята част от къщата. За да ограничат наблюдението, Г. и В. решили да поставят върху оградата засенчваща материя, която в обедните часове на 17.09.2021 г. закрепили с помощта на тънко въже, което прокарали през мрежата. Още тогава Б. и К. възроптали срещу подетото от съседа им, като с ругатни и обиди се опитали да го спрат, но след това отпътували към близко село с автомобила си.

Прибирали се в същия ден след 22,00 часа. Спрели на улицата пред къщата и напуснали автомобила, а виждайки опънатата на оградата материя, отново изказали взаимното си недоволство от нея. Започнали да дърпат поставеното, а не след дълго К. взела бутилка с мляко и тръгнала към намиращия се на близка улица дом на свидетелката К. С.. В.

Б. тръгнала по двора на път към жилището си. Крачейки по терена, отново се насочила към препятстваща видимостта към съседите й мрежа. Повлияна от употребения преди това алкохол, а и от трайно изпитваната към подсъдимия неприязън, тя се разгневила. Покачила се на стъпало до къщата и продължила да дърпа закрепващото въже, прокарано през телената ограда. Още преди това завръщането на Б. и К. било забелязано от свидетелката В., която стояла на верандата в своя двор. От там нямала видимост към оградата, но предизвиканият от действията на съседките й шум я принудил да се приближи към ползваното от двете жени пространство. Тогава В. забелязала опитите на Б. да разкъса полиетиленовата материя, както и свързващото я с телената основа въже. Решила да уведоми за тези действия съпруга си, който в този момент спял в къщата. След като се разбудил, Г. също тръгнал към оградата. В продължение на минута-две между него и тъжителката били разменени обидни реплики, придружени с дърпане на преграждащото съоръжение от Б. и опит за отблъскването й от подсъдимия. За кратко Б. влязла в жилището, а след като отново се появила на двора, Г. забелязал, че лицето и блузата й били зацапани с кръв.

Междувременно В. информирала за събитията дежурния полицай в РУ-Димитровград. В същото време, излизайки повторно на двора, Б. отправила вик за помощ и огласила „удари ме, нарани ме“. Викът бил чут от свидетелката С. и от К., които в този момент се намирали на улицата в близост до дома на първата. К. веднага наредила на С. да телефонира на номер 112 и тръгнала към ул. „В.Д.“ № *. След нея, разговаряйки вече с дежурния оператор от ЕЕН 112, вървяла С.. Когато двете пристигнали, пред дворната врата вече били дошли съседите Д. М. и съпругът й А. М., които видели окървавеното лице и блуза на Б., а М. забелязала и петно над лакъта на дясната ръка на Б., което същата й показала. Б. съобщила, че била ударена от съседа си, без да уточни с какво и как са били нанесени ударите. На присъединилата се към насъбралите се С. тъжителката казала, че била наранена с пръчка „през мрежата“. В отговор на подадения сигнал на мястото пристигнали полицейските 3 служители Р.П. и Н.В.. Те също видели кръвта по лицето и горната дреха на тъжителката, която ги осведомила, че съседът И. й нанесъл удар с кол, след като влязъл в нейния двор.

Когато свидетелят В. се приближил до пострадалата, усетил излъчван от нея мирис на алкохол. В проведения от полицаите разговор подсъдимият отрекъл казаното от Б., като обяснил за възникналия скандал след опита на тъжителката да скъса постаВ. на оградата засенчваща мрежа. На място пристигнал и медицински екип, в състава на който била включена свидетелката Н. И. – фелдшер, която преценила нуждата от отвеждане на Б. в спешен кабинет на МБАЛ-Димитровград. Там И. съставила фиш за преглед, в който отразила посочения от пострадалата механизъм за получаване на нараняванията, като констатирала „рана на долна устна вътрешно“ и добавила „употребила алкохол“. Такова било и състоянието, установено от лекаря П. Ц., която прегледала Б.. Тя също записала в издадения от нея медицински фиш разкъсната вътрешна рана на долната устна и изрично отбелязала липсата на травматични увреждания по тялото. И Ц. добавила констатация за употребен от пациента алкохол. Кръвни изследвания не били назначени, а употребата на алкохол била установена симптоматично.

На 21.09.2021 г. тъжителката била прегледана и от съдебен лекар, който съставил съдебномедицинско удостоверение № 344/21 г. Не се запознал с издадените от спешния кабинет документи, тъй като такива не му били представени. При освидетелстването установил: разкъсно-контузна рана на долна устна; хематом на лявата лакътна област; кръвонасядане на пети пръст на лявата ръка и пръста. Същият медик е изготвил и заключението по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза. В нея е уточнил, че устната рана се открива в средната вътрешна долна част, хематомът на лявата предмишницата – по задната повърхност непосредствено до лакътната става, а кръвонасядането – на пети пръст на лявата ръка и частта от дланта, прилежаща към пръста.

Експертът е отбелязал, че нараняванията би могло да настъпят по съобщения от прегледаната начин. В съдебния си доклад, лекарят е пояснил, че поражението във вътрешната част на долната устна действително предполага обилно кръвотечение, поради комбинирането на две биологични течности – слюнка и кръв. Добавил още, че раните върху тялото на Б. са открити в различни анатомични зони, което свидетелствало за броя на ударите – съответен на броя на раните. На поставените от страните въпроси експертът е дал следния отговор: било възможно травмите да бъдат причинени от цилиндричен предмет, макар специфичен отпечатък върху тялото да не бил оставен; материалът на удрящата повърхност нямало как да бъде установен; давността на установените по делото наранявания съответствала на съобщеното от прегледаната време на инцидента. Изслушан от въззивния съд, експертът е представил следните пояснения: кръвонасядането на лявата ръка и пръста всъщност било разположено върху вътрешната част на дланта, поради което било възможно да бъде резултат на падане от собствен ръст след подпиране върху твърда повърхност; разкъсването на долната устна вероятно било последица от удар, причиняващ притискане на лигавицата към зъбната редица, като било възможно удрящият предмет да не остави следа, тъй като и слаб допир бил в състояние да разцепи чувствителната зона;

4 кръвонасядането на лакъта не било съпроводено с охлузване, което принципно изключвало хипотезата „падане върху терена“, но липсвало и отнемане на горния слой от епидермиса (ожулване), а това сочело недиректно съприкосновение между тялото и нараняващото оръдие. На следващо място, лекарят е категоричен, че не е установил други травматични изменения върху тялото на Б. – нямало подуване на лицето, липсвали и кръвонасядания в тази телесна област, а евентуални такива не било възможно да отзвучат в рамките на дни, в случай че са били изявени след инцидента. Относно регистрирания хематом на лява ръка се посочва, че обективните му проявления настъпват и се развиват в рамките на дни след понесените удари, а тежестта на изпитваната болка непосредствено след тях (включително при прегледа в болничното заведение) варирала в зависимост от индивидуалното състояние на засегнатия. В заключение експертът отбелязва, че коментираните в заключението му травми отшумяват за около 20 дни.