Решение № 428 от 25.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Смолян, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100523 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от А. В. Д. от с. ***, общ. *** срещу „***“ ЕООД.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 25.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 37/2010 г. по описа на Смолянски районен съд: главница 3000 лева; 1648,90 лева - моратория лихва за периода 22.01.2009 г. -12.01.2010., както и 4476,67 лева законна лихва върху главницата, считано от 13.01.2010 г. до 29.04.2024 г. - датата на подаване на исковата молба. Претендира за направените разноски и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 25.01.2010 г. по гр. д, № 37/2010 г. по описа на РС-Смолян, с който съм осъден да заплатя на кредитора „***“ АД, с ЕИК ***, сумата от 4709,70 лева, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 68 РКО-А-1056/01.11.2007, от които: главница в размер на 3000 лева; 1709,70 лева лихва за периода 22.01.2009 г. - 12.01.2010., ведно със законна лихва върху главницата от 3000 лева, считано от 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 94,20 лева за направените разноски по делото за държавна такса за образуване на делото. Въз основа на изпълнителния лист е 1 образувано ИД № 223/2011 г. по описа на СИС при РС-Смолян, с взискател „***“ АД, ЕИК ***, която с договор за цесия от 14.11.2016 г. прехвърля вземането си на „***“ ЕООД, ЕИК 131001375. По образуваното изпълнително дело има извършени плащания, видно от отбелязванията направени върху изпълнителния лист, както следват: на 16.09.2011 г. - 75.00 лева; на 07.10.2011 г. - 50.00 лева; на 27.10.2011 г. - 50.00 лева; и на 28.11.2011 г. — 30.00 лева: С направените плащания са погасени поради плащане разноските по образуваното изпълнително дело, изцяло разноските по гражданското дело, които са в размер на 94,20 лева и част от неолихвяемите вземания.

След молба на взискателя делото е изпратено при ЧСИ ***, за продължаване на изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело, образувано на 03.10.2014 г. под № 1081/2014 г. по описа на ***, и по което са извършени следните изпълнителни действия: На 07.09.2016 г. Агенция по вписванията е получила разпореждането на *** за налагане на запор на дружествени дялове; На 17.10.2016 г. има насрочен опис на движими вещи, но същата не се е състояла; На 14.11.2016 г. е извършена цесия с която, „***“ АД, прехвърля вземането си на „***“ ЕООД; На 15.02.2017 г. има наложен запор в „***“ АД; На 16.02.2017 г. също има наложен запор в „***“ АД; На 21.11.2018 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение при работодателя „***“ ЕООД.

Твърди, че от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно датата 21.11.2018 г. до момент на подаване на исковата молба е изтекла петгодишната давност на вземането на взискателя, дори и отчитайки периода през който давността е спряла да тече за времето 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес, поради което моли производството да бъде прекратено, а като неоснователни моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е дал повод за водене на делото, тъй като изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Единствено е уведомил ЧСИ ***, че е правоприемник на вземането на първоначалния взискател и е заявил искане за конституирането му като такъв, поради което счита, че исковете са недопустими.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес за ищеца от водене на делото поради прекратяване на изпълнителното производство, тъй като ответникът разполага с изпълнителен лист, издаден в негова полза срещу ищеца, удостоверяващ материално притезание. Искът по чл.

439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая с предявените искове ищецът-длъжник по изпълнителното дело оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради изтекла погасителна давност.

2

Възраженията на ответника за неоснователност на исковете се свеждат до следното:

След прекратяване по право на изпълнителното дело не са предприемани действия по принудително изпълнение от кредитора повече от пет години. Погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.

118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.

Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК.

В процесния случай в исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следва да се приравнява на несъществуване на вземането. Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. К. – редовно упълномощена поддържа исковете и моли да бъдат уважени.

Ответникът не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирано на 14.01.2010 г. заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от „***” АД срещу А. В. Д. е образувано ч.гр.д. № 37/2010 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 170/21.01.2010 г. С нея е разпоредено длъжникът А. В. Д., ЕГН ********** да заплати на кредитора „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ****, 3 представлявано заедно от двамата изпълнителни директори М**** сумата от 4 709,70 лв., дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 68 РКО–А-1056/01.11.2007 г., от които: - 3 000 лв. главница; - 1 709,70 лв. лихва за периода 22.01.2009 г. – 12.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лв., считано от 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 94,20 лв. за направените разноски по делото за държавна такса за образуване на делото.

Въз основа на заповедта за изпълнение, на 25.01.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за присъдените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 13.04.2011 г. „***” АД е поискало образуване на изпълнително дело срещу длъжника за събиране на вземането.

Образувано е изп.д. № 223/2011 г. на СИС при СмРС.

С молбата е заявено искане за проучване на недвижимо имущество на длъжника и налагане на възбрана върху него, респ. за извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в жилището му, както и да се извърши справка за трудово правоотношение и да се наложи запор на трудовото му възнаграждение.

На 03.08.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 12.08.2011 г. взискателят е поискал да бъда наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като на 15.08.2011 г. ДСИ е разпоредил да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да се изпрати запорно съобщение за наложения запор.

Запорното съобщение е връчено на работодателя „***“ ЕООД на 17.08.2011 г.

Въз основа на извършените запори от трудовото възнаграждение на длъжника, на 16.09.2011 г.; 07.10.2011 г.; 27.10.2011 г.; 28.11.2011 г. на взискателя са били изплатени сумите: 75 лв.; 50 лв.; 50 лв. и 30 лв.

На 10.04.2012 г. „***“ АД е подало нова молба за извършване на запори от трудовото възнаграждение на длъжника чрез работодателя „Д. инженеринг“ ЕООД. На 24.08.2012 г.

ДСИ е разпоредил да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да се изпрати запорно съобщение за наложения запор. Запорното съобщение е върнато в цялост, тъй като на адреса не е имало офис или представител на посочената фирма.

На 24.09.2014 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ *** за продължаване на изпълнителните действия.

С протокол от 01.10.2014 г. на ДСИ е прекратено изпълнителното производство и същото е изпратено на ЧСИ ***.

На 02.10.2014 г. пред ЧСИ *** е образувано изп.д. № 1081/2014 г.

С разпореждане от 28.10.2014 г. е разпоредено да се изиска справка за трудови договори на длъжника; да се изготви справка ИКАР за недвижими имоти – собственост на длъжника.

4

На 17.11.2014 г. е присъединена НАП като взискател за сумата от 1603,73 лв.

С молба от 17.08.2016 г. взискателят е поискал да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и след установяването му да се наложат запори и възбрани върху имуществото му; да се съберат всички съквестируеми вземания от трети лица; да се извърши опис и изнесе на публична продан секвестируемите движими вещи и недвижими имоти.

С разпореждане от 31.08.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му в с. ***, общ. ***, да се извършат справки за трудов договор, банкови сметки, фирми, вписани актове, за притежавано недвижимо имущество и автомобили. наложен е запор на дружествените му дялове в „Д. лес“ ЕООД.

С протокол от 17.10.2016 г. е отложен описът на движимите вещи поради неоткриването на длъжника на адреса.

С разпореждане от 27.01.2017 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя „***“ ЕООД. Запорното съобщение не е връчено на адресата „***“ ЕООД и е върнато като непотърсено /л. 69-71 от изп. дело/. По същата причина е върнато и съобщението за налагане на запора до длъжника /л. 77/ С разпореждане от 09.02.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „***“ ЕАД и „ПИБ“ АД. В първата банка не е открита активна сметка, а във втората банка е нямало наличност по сметката.

Разпечатката съдържа 47 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5052beb3-d310-401d-bea2-239295d51004