Решение № 19099 от 21.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24625/2022
- Вид
- Решение № 19099
- Подписан
- 21.11.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 66419 от 21.07.2022 · ИВЕТА МИТКОВА АНТОНОВА
- Разпореждане № 125905 от 20.12.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 932 от 10.01.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 5554 от 17.03.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 37736 от 24.03.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 11150 от 17.05.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 15495 от 22.06.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 152758 от 05.12.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Решение № 362 от 08.01.2024 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 374, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 374, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 419 · Кодекс за застраховането
- чл. 419, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 419, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 373, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 19099 гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110124625 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и с правно основание чл. 86 ЗЗД от „ЗД. Е.“ АД, ЕИК: ***********, чрез адв. Д., против „П.Г.“ ООД, ЕИК: *********. Иска се присъждане на сумата от 4088,37 лева, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице „В.Т.Е.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /11.05.2022г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 724,61 лв. - мораторна лихва за периода 11.08.2020г. – 10.05.2022г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между него и „В.Т.Е.“ ООД бил сключен договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в полица № ******** от 2019 г. със срок на валидност 01.12.2019 г. – 30.11.2020 г.
На 22.05.2020 г. по силата на договор за превоз „В.Т.Е.“ ООД изпратило чрез ответника „П.Г.“ ООД от Б. до търговец в Италия 600 бр. презареждаем говорител с един кабелен микрофон на обща стойност 7 769,54 евро, съгласно фактура № 2000119935/21.05.2020 г.
Стоката следвало да се превози с камион рег. № *********, теглещ ремарке с № *********.
Твърди се, че на 26.05.2020 г. на публична улица близо до мястото на доставка в Белпасо, провинция Катания, Италия, когато шофьорът си почивал, брезентът на камиона бил срязан и била открадната част от превозваната стока, а именно: 173 бр. продукти с код 7735 на стойност 2 240,35 евро /4 381,74 лева/. Описаната стока не била доставена до крайния получател в Италия, което било отбелязано в транспортния документ. За събитието била водена кореспонденция между страните, видно от която, местната полиция била уведомена за инцидента, но не бил съставен надлежен протокол от полицейските власти, поради множеството ограничения в страната, наложени покрай пандемията от коронавирус. За 1 настъпилото застрахователно събитие при ищеца било депозирано уведомление за щета № 3827/11.06.2020г., във връзка с което била образувана щета № 051 00516/2020 г. Било определено обезщетение, равняващо се на сумата от 4 088, 37 лв., тъй като било определено самоучастие в размер на 293,37 лв. Според ищцовата страна, с плащането на това обезщетение, тя е встъпила в правата на застрахования товародател „В.Т.Е.“ ООД срещу причинителя на вредата – ответникът превозвач „П.Г.“ ООД, който отговарял за цялостната или частична липса на товара от момента на приемането му до момента на доставянето.
До ответника била изпратена регресна покана с рег. № 3827/1/06.08.2020г. /получена на 10.08.2020г./ за възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не постъпило.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че шофьорът на камиона не е оставял товара без надзор.
Когато установил липсата на част от превозвания товар, шофьорът опитал да се свърже с местните власти, които го уведомили, че сигнали се приемат само на място. Тъй като обективно достъпът до най-близкото поделение бил ограничен, водачът бил инструктиран да се прибере в Б.. Отправя се искане за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на дружеството „О. -З.“ ЕАД, ЕИК: ********. Ответната страна твърди, че с това дружество е сключила застраховка, обективирана в полица № 0310440202000001 със срок на действие 06.01.2020г. – 05.01.2021г., по силата на която застрахователят е следвало да отговаря пред трети лица, в случай че превозвачът им причини вреди. При това положение ответникът превозвач счита, че третото лице помагач следва да бъде обвързано от мотивите на решението, в случай че с него бъде осъден да заплати регресната претенция на ищеца по главния иск, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за настъпилите при превоза вреди на товар.
Ето защо ответникът „П.Г.“ ООД, ЕИК: ********* предявява при условията на евентуалност и обратен осъдителен иск против „О. -З.“ ЕАД, ЕИК: ******** за сумата по главния иск. Претендира се и законна лихва върху тази сума от датата на обратния иск /24.10.2022г./ до окончателното й изплащане.
Третото лице – помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск „О. -З.“ ЕАД, ЕИК: ********, оспорва същия по основание и размер. Твърди, че за процесното събитие не е съставен надлежен протокол от полицейските власти, както и че е налице съпричиняване, съответно неполагане на дължимата грижа. Сочи, че било необходимо превозвачът, застраховал товара, да подаде искане за разпознаване на стоките и щетите от Комисар по авариите в рамките на 24 часа от настъпване на събитието, с цел обективност на констатираната информация. Позовава се на ОУ, Раздел IV, чл. 14, съгласно който „застрахованият, при настъпване на ПТП в чужбина, е длъжен да изиска протокол от авариен комисар за удостоверяване на събитието“, като при неизпълнение на това задължение, застрахователят може да намали размера на обезщетението или да откаже изплащане на такова. Въвежда възражения относно наличието на трудово правоотношение между ответника по първоначалния иск и шофьора, управлявал камиона. Твърди се, че размерът на претенцията е завишен. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените по делото с исковата молба писмени доказателства, че със застрахователна полица № Q051 02244 от 2019 от 28.11.2019г., между ищцовото дружество и „В.-.Т. Е.“ ООД, е сключена застраховка „Товари по време на превоз” със срок на застрахователно покритие от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г., при застрахователна сума 100 000 евро. Уговорено е само-участие в размер на 150 евро от всяка щета. Между страните не се спори, че дължимите вноски по застраховката са платени изцяло от застрахованото лице.
Приложени са и приети от застраховащия Общи условия, неразделна част от договора за застраховка.
Видно от приетата международна товарителница, по време на действието на застраховката е възникнало правоотношение по договор за автомобилен превоз на стоки, по силата на който ответникът "П.Г." ООД, в качеството му на превозвач, е поел задължението да извърши превоз на стоки от Б. за Италия, като за изпращач на товара е посочено застрахованото при ищеца дружество „В.-.Т. Е.“ ООД.
От приетите по делото уведомление за щета карго, претенция за изчезнала стока, писмо от Лед Италия относно процесното събитие, както и писмена кореспонденция по електронен път от 27.05.2020г. и от 29.05.2020г. във връзка със събитието, се установява, че при извършване на превоза, по време на престой за почивка на улицата пред адреса за разтоварване в Италия е извършена кражба на част от превозваната стока, а именно: 173 бр. продукти с код 7735. Обстоятелството за липса на стоки се потвърждава и от приложения транспортен документ, в който е отбелязано, че стоката е доставена, но са установени липси.
От представения доклад – заключение по застраховка „Товари по време на превоз“, се установява, че по предявено от страна на "В.-.Т. Е. " ООД искане, при застрахователя е образувана преписка по щета № 051 00516, както и че е одобрено застрахователно обезщетение в размер на 4 088,37 лв., изчислено на база стойността на откраднатата стока, съгласно приложените фактури и съобразно изискването на чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, след приспадане на договореното в застрахователната полица само-участие в размер на 293,37 лева /левова равностойност на 150 евро/. На застрахованото лице е преведена сумата 4 088,37 лв.
Показания по делото дава св. Н. А. – представител на спедитора, който е съдействал при извършването на превоза. Казва, че този род доставки били регулярни – ежеседмично в петък или събота за Сицилия, като адресите на разтоварване са два: Месина и Партинико /селце до Палермо/. Знае от непрекъснатата комуникация с фирмата – превозвач, че конкретно камионът на „П.Г.“ е пристигнал късно следобед във вторник или сряда в края на м. май 2020г. към 17,00 часа и са го оставили да бъде разтоварен на следващия ден.
Нощувал е на адреса на фирмата на нещо като паркинг срещу фирмата – получател, където 3 не бил нощувал преди това, а тази доставка била инцидентна. Сутринта към 07,30 – 08,00 часа получил обаждане от управителя на превозвача, като при проверка на товара шофьорът установил липси. Звънял в полицията, но оттам отказали да дойдат на място поради извънредното положение заради пандемията от Коронавирус през 2020г. Няколко пъти са звънели както шофьорът, така и управителят на фирмата-превозвач, също и представител на фирмата – получател на полициейските органи, но те не отишли на място. Така трябвало да разтоварят и да опишат липсите. Свидетелят казва, че в случая не е било уговорено авизо.
Нямало и конкретен ден за разтоварване, но принцип, пристигайки към края на работното време, нямало кой да извърши разтоварването и затова го оставили за следващия ден.
Физически не е могъл да се придвижи, защото имало забрани на пътя. Свидетелят не може да каже дали паркингът, на който е пренощувал камионът, има охрана и видео-наблюдение.
Няма практика за фиксирани дни на доставка.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по договор за превоз на товари, на 22.05.2020г., е настъпило конкретното застрахователно събитие – недоставяне на 173 бр. продукти с код 7735 на обща стойност 4 381,74 лв., поради кражба на същите, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди /стойността на откраднатия товар/.
Съдът приема за доказано, че е налице неизпълнение на задължението на превозвача “П.Г.“ ООД по сключения с "В.-.Т. Е.“ ООД договор за превоз, защото предадените за превоз стоки не са били доставени в цялост. Неизпълнението на задължението на превозвача по договора за автомобилен превоз представлява факт, който на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 67 Закон за автомобилните превози поражда договорна отговорност за превозвача.
Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в настоящата хипотеза чл. 419 КЗ, представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 419, ал. 2 КЗ и ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз – чл. 419, ал.3 КЗ.
Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача /вж. решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г. на ВКС, I т. о./.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, съгласно чл. 410 4
КЗ.
С оглед на това правило и предвид разпоредбите на чл. 374, ал. 1 и 2 КЗ уговорената и поета от застрахованото лице сума за безусловно самоучастие в размер на 150 евро /с левова равностойност 293,37 лв./ не следва да се присъжда на застрахователя, следователно предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 4 088,37 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Разпечатката съдържа 37 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50510b3f-5c62-4ce0-87b0-09cb9da78ef8