Решение № 306 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в заседание при закрити врати на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100902481 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба по чл.625 ТЗ от „ПРОФИЛИС“ ЕООД с ЕИК 205338029, седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, ж.к. Изток, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 9, ет.3, ап. Офис 304, представлявано от М.А.Р. – управител, за откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата си „ПРОФИЛИС“ ЕООД излага доводи, че дружеството се намира в състояние на невъзможност да погасява задълженията си за трудови възнаграждения към повече от 1/3 от работниците и служителите си, както и публичноправни задължения към НАП. Сочи, че е спряло плащанията на изискуеми публичноправни задължения, считано от 29.12.2020 г., не разполага с материални активи и свободни парични средства и общият размер на пасивите на дружеството надхвърля неговите активи. Поддържа се, че затрудненията на дружеството са трайни и продължителни, а имуществото му е недостатъчно за покриването им.

Направено е искане за откриване производство по несъстоятелност на основание състояние неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост, с начална дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността 23.09.2021 г.

Съдът е сезиран с молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание състояние неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Дружеството – молител „ПРОФИЛИС“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ на 12.10.2018 г., с основен капитал в размер на 2 лв., предмет на дейност: Вътрешна и външна търговия; покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен и обработен вид; вътрешен и международен туризъм; вътрешен и международен транспорт и спедиция; автосервизна дейност; организиране и провеждане на шофьорски курсове; издателска и рекламна дейност; услуги на фирми и граждани; агентство; представителство; комисинерство; предприемаческа дейност; хотелиерство; ресторантьорство; и всички дейности, незабранени от закона, като за всяка дейност, за която се изисква съотвено разрешително, лиценз или друг вид разрешение, дейността ще се извършва след получаването им.

1

По партидата на дружеството в ТР са обявени ГФО до 2023 г. включително.

По делото са представени Счетоводен баланс към 31.12.2023 г., Отчет за приходите и разходите за 2023 г., Счетоводен баланс към 13.12.2024 г., Отчет за приходите и разходите за 01.01.2024 г. – 13.12.2024 г., Опис на балансовата стойност на активите към 13.12.2024 г., Описи-оценка на пасивите задължения към персонала и публични задължения към НАП към 13.12.2024 г., Опис на пасивите към 13.12.2024 г.

Представени са доказателства за подадено по реда на чл. 78 от ДОПК Уведомление до ТД на НАП София, заведено под № 1453-00-2146/13.12.2024 г.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е извършена справка в Агенцията по вписванията относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на цитираното дружество не се установява.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от СДВР – Отдел "Пътна полиция" и представена справка от централна база на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за регистрирани МПС, от която се установява, че на името на „ПРОФИЛИС“ ЕООД няма регистрирани МПС.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че „ПРОФИЛИС“ ЕООД има публични задължения към 30.12.2024 г. за главница в общ размер на 101 758.38 лева и лихви в размер на 30 389.76 лева – общо 132 148.14 лева. Върху имуществото на длъжника има наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220022-0220037160/07.06.2022 г. Към 30.12.2024 г. няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имущество на длъжника.

По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа експертиза, неоспорено от молителя и което съдът кредитира като обективно, всестранно и компетентно.

Видно от заключението на вещото лице, от анализа на документите се установява, че задълженията на молителя към датата на подаване на молбата 13.12.2024 г. са формирани от неплатени възнаграждения към персонала в размер на 47 532.31 лева и неплатени публични задължения към НАП общо в размер на 130 953.91 лева за главница и лихва. По баланса към 31.12.2024 г. задълженията са в размер на 144 000 лева и включват 8 000 лева задължение към собственика, задължения към персонала в размер на 51 000 лева и задължения към НАП в размер на 67 215.32 лева за осигурителни и здравни вноски и 17 449.87 лева за неплатени ДОД и данък печалба за предходни периоди. Молителят не разполага с никакви активи, като са налични 340.08 лева на каса и 10.14 лева по банкови сметки. Коефициентът на обща ликвидност за 2019 г. е 2,667, за 2020 г. – 0,833, за 2021 г. – 0,222, за 2022 г. – 0,600, за 2023 г.

– 0,040 и към 31.12.2024 г. – 0. Коефициентът на бърза ликвидност е за 2019 г. – 2,667, за 2020 г. – 0,833, за 2021 г. – 0,222, за 2022 г. – 0,600, за 2023 г. – 0,040 и към 31.12.2024 г. – 0.

Поради обстоятелството, че дружеството не е разполагало с парични средства към 31 декември на изследвания период по подадените ГФО, получените стойности на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност за целия период 2019 – 2024 г. е 0.

Съобразно цялостното финансово икономическо състояние на дружеството, вещото лице дава заключение, че считано от 2020 г то е с отрицателен собствен капитал, наблюдава се тенденция към увеличаване на задълженията и на отрицателната стойност на капитала, като то не е способно да функционира самостоятелно от дейността си, без привличане на допълнителен капитал или дълг. Дружеството е на печалба само за 2019 г., като от 2020 г. до края на изследвания период трупа загуби. Налице е трайна тенденция към влошаване на финансовото състояние на дружеството, като ликвидността се влошава, реализира загуба от дейността си, която се увеличава, като само за 2022 г. загубата намалява, собственият капитал на длъжника е отрицателен и не може да покрие задълженията му. Въз основа на финансовите отчети и събраните доказателства вещото лице сочи, че молителят е в невъзможност да покрие текущите си задължения считано от 31.12.2023 г. Последното 2 плащане, извършено от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение е извършено на 13.12.2023 г. към доставчик.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, установени в разпоредбите на чл. 607а, чл. 608 и/или чл. 742 (в зависимост от заявеното основание), чл. 625 (при неплатежоспособност) или чл. 742, ал.2 (при свръхзадълженост) и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 или чл. 742, ал.2 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (при неплатежоспособност) и търговец с правно–организационна форма ООД, АД или КДА (при свръхзадълженост); 3) да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени в чл. 608, ал. 1 от ТЗ категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане от категорията на тези, посочени в чл. 608, ал.1 от ТЗ; 5) имуществото на дружеството да не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения – при свръхзадълженост и 6) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

Основанието, на което се позовава молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособност, а при условията на евентуалност свръхзадълженост.

В случая предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на молителя на основание предпочетеното състояние неплатежоспособност са налице.

Безспорно е качеството на „ПРОФИЛИС“ ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал.

2, т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по публичноправни задължения към държавата и за трудови възнаграждения към повече от 1/3 от персонала, по повод упражняваната от него търговска дейност.

Съобразно разпоредбата на чл. 626 от ТЗ, длъжникът е задължен в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност и/или свръхзадълженост да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителят „ПРОФИЛИС“ Е О ОД има изискуеми частни и публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът съобразява следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея се съдържа в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Според него неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни някое от посочените в разпоредбата задължения.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под "спиране на плащанията" по см. на чл. 608, ал. 3 ТЗ на база на легалното определение на понятието "неплатежоспособност", следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са сред изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

В случая забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредиторите, предполага състояние на неплатежоспособност съобразно законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, 3 който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не е проведено по делото, напротив – самият длъжник поддържа, че затрудненията му не са временни, няма никакво имущество и не е в състояние да продължава търговската си дейност. От събраните по делото доказателства действително се установява, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспособност на „ПРОФИЛИС“

ЕООД се установява и от анализа на установеното посредством представените доказателства и приетото заключение по СФИЕ финансово състояние на длъжника, вкл. от стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност, които са значително под препоръчителните стойности към 31.12.2021 г. Дружеството - молител не притежава достатъчно текущи активи, които да покрият текущите му задължения. Не се установява и наличие на свободни парични средства през изследвания период. Задълженията са в значителен размер, а търговецът е преустановил плащанията по тях. Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ длъжникът не разполага нито с краткотрайни, нито с дълготрайни материални активи. Поради това и коефициентите на ликвидност към този момент са значително под референтите стойности. При спомагателните коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост към тази дата също се отчитат напълно незадоволителни стойности. С оглед на това се налага извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си.