Решение № 107 от 10.11.2021, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Дупница, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510200965 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-5310-000604 от 18.06.2020г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. В. СТ. , с адрес: *******, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят С., който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни съображения против обжалвания акт. Твърди, че не е извършвал процесното нарушение, както и че не е спазен реда по Наредба №1/19.07.2017 г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Същият е търсен многократно на посочения в жалбата адрес, но не е намерен. Извършени са служебно от съда и множество допълнителни справки, но от тях също не е установен конкретен друг адрес, на който да бъде призован.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на адв. хонорар в съпроводително писмо.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.06.2020 г., около 15:00 ч., в община Дупница, на път II-62, км. 34+990 м., жалбоподателят Й.С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № КН5618АХ, движейки се в посока към гр. Кюстендил, придружаван от един пътник. В района на бензиностанция „Петрол“ автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които свидетелите К. и Г.. При извършената полицейска проверка, служителите на пътна полиция се усъмнили, че жалбоподателят е употребил алкохол или упойващо вещество, тъй като бил видимо неспокоен. Извършили първо пробва с техническо средство 1 за алкохол, която била отрицателна. След което пристъпили към тестване на лицето с техническо средство - полеви Drager Drug Test 5000 с фабр. № ARHJ-0059 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят Й.С. категорично отказал да бъде тестван с техническото средство и на същия бил издаден талон за кръвно изследване за установяване евентуално наличие на наркотични вещества в кръвта с номер 0017498 от 02.06.2020 г., съставен и връчен на лицето срещу подпис в 15:45 часа. В талона било определено лечебно заведение за вземане на проба, а именно: ФСМП-гр. Дупница, което се намира на 4,1 км от мястото на проверката – бензиностанция „Петрол“, която е разположена малко извън границите на населеното място гр. Дупница, както и време за явяване - до 45 минути от връчване на талона. Жалбоподателят обаче отказал да изпълни предписанието на пътните полицейски служители като изобщо не се явил в указаното му време, както и по-късно в този ден във ФСМП-гр. Дупница и така и не е дал кръвна проба за изследване.

Поради отказа да бъде тестван с полеви DRUG тест на мястото на нарушението и отказа му да даде кръвна проба, свидетелят К. съставил на жалбоподателя процесния АУАН, в който са описани всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На мястото на нарушението е били иззети и СУМПС и КТ на водача Й.С..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-5310-000604 от 18.06.2020г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. В. СТ. , с адрес: *******, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Сред тях с особена значимост са служебно изисканите справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, писма и копие от журнал от ФСМП-Дупница, копие от ТМИ, разпечатка от паметта на техническото средство Drager Drug Test 5000 с фабр. № ARHJ-0059 , протокол за проверка на същото, списък със служителите преминали обучение за работа с техническото средство, справка от деловодната система на РС-Дупница, както и останалите писма и документи приложени по АНП.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Посредством тях се установяват както времето и мястото на извършване на процесното нарушение, така и всички елементи от фактическия състав на последното – отказът на жалбоподателя да бъде тестван с полеви тест за наркотици и отказът му да даде кръвна проба за изследване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата и сроковете за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Съдът намира, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН и са напълно законосъобразни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно 2 средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно е установено, че същият е отказал да бъде тестван с полеви тест за наркотични вещества и не е дал кръвна проба, след като му е издаден талон за това, като изобщо не се е явил в посоченото в талона медицинско заведение на процесната дата. Наказанията, предвидени от закона, са в точно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите като ги намали.

От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за наркотични вещества и да се яви, за да даде кръвна проба, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП. Изцяло в подкрепа на горните изводи на съда за съставомерност на деянието е и актуалната съдебна практика на касационната съдебна инстанция за нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП, във връзка с откази за проверка за употреба на наркотични вещества, отразена в Решение № 150 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 109 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 79 от 29.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 46 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.

Относно възраженията в жалбата за неспазване на правилата на чл. 6, т. 2 и чл. 12 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема същите за абсолютно неоснователни поради следното:

На първо място в чл. 12 от Наредбата никъде не е предвидено задължение на полицейски орган да съпровожда лице, на което е бил издаден ТМИ при положение, че същото не е дало предварително положителна проба за употреба с техническо средство. В този смисъл е и текста на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, който гласи: „ Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.“ На следващо място не представлява съществено процесуално нарушение относно реда за установяване на въпросното административно нарушение и посоченото време в издадения талон за кръвно изследване за установяване евентуално наличие на наркотични вещества в кръвта с номер 0017498 от 02.06.2020 г., съставен и връчен на лицето срещу подпис в 15:45 часа, в който е посочено време за явяване във вписаното лечебно заведение ФСМП-Дупница - до 45 минути от връчване на талона. Съдът достигна до този извод след като взе предвид, че лечебното заведение обективно се намира на недалечно разстояние от мястото на проверката – 4,1 км. Наред с това самата бензиностанция е разположена на близко разстояние от табелата за начало на гр. Дупница, като в района според свидетелските показания има достъпен градски транспорт и пешеходното разстояние позволява на лицето да се яви за даване на кръвна проба в указания му в талона срок, т.е. до 16:30 часа. Нещо повече, на още по-силно основание съдът приема това оплакване на жалбоподателя за несъществено, доколкото по делото от писмата получени от ФСМП-Дупница и от свидетелските показания се установява безспорно, че жалбоподателят изобщо не се е явил, както твърди голословно в жалбата си, за даване на кръвна проба в този ден, дори и след срока указан му във връчения талон. В подкрепа на извода за законосъобразност на действията на полицейските служители е и чл. 6, ал.7 от Наредбата, който гласи: „Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен 3 анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.“ Няма как чрез обективното си неявяване в лечебното заведение на посочената дата жалбоподателят да черпи изгодни за него последици и да оборва противоправността на собственото си съставомерно административнонаказателно поведение.

При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-5310-000604 от 18.06.2020г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Й. В. СТ. , с адрес: *******, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4