Решение № 87 от 09.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000003 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 22 от 07.04.2022 година, постановено по т. дело № 145/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., е осъдена О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Б.“, ул. „Л.б." №*, ет.*, сумата от 48 119,88 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор №*** 18.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до 48 396, 28 лв. Осъдена е О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД сумата от 3962.

42 лв., представляваща удържана без основание неустойка по договор №*** 18.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният 1 иск за разликата до 6 689. 25 лв.

Осъдена е „Б.б.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.И.“ №*, да заплати на О. Х. сумата от 48 119. 88 лв., дължима по договор за целево финансиране №******/

27.01.2016 г., договор за целево финансиране №******* 27.01.2016 г., договор за целево финансиране №******/ 27.01.2016 г. и договор за целево финансиране №******/ 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до 48 396. 28 лв.

Осъдена е О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД разноски в размер на 2443. 29 лв.

Осъдена е „Б.б.р.“ ЕАД да заплати на О. Х. разноски в размер на 2490.

84 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Б.б.р.“ ЕАД.

По въззивната жалба първоначално е образувано в.т. дело № 428/2022 година по описа на Апелативен съд – Пловдив. Делото е прекратено с определение № 405 от 15.11.2022 година след констатация на въззивния съд за допусната в диспозитива на първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка и е върнато на ОС – Х. за отстраняването й.

След връщане на делото, в производство по чл. 247 от ГПК, е постановено решение № 86 от 17.11.2022 година по т. дело № 145/2021 година по описа на Окръжен съд – Х.. С него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 22/07.04.2022 година, като е допълнено, че решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.б.р.“ ЕАД на страната на ответника О. – Х. по предявения срещу нея главен иск от „М.и.“ ЕООД с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, срещу което трето лице е предявен обратен иск от О. – Х. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Решението за поправката на очевидната фактическа грешка не е обжалвано и е влязло в сила.

Съобразявайки първоначалното решение и решението по чл. 247 от ГПК, съдът намира, че предмет на въззивното производство е постановеното решение по главен осъдителен иск на „М.и.“ ЕООД срещу О. Х. и по 2 обратния иск на О. – Х. срещу „Б.б.р.“ ЕАД в частта досежно дължимостта на сумата от 48119,88 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 година по главния иск и от 09.11.2021 година по обратния иск.

Извън предмета на въззивното производство е постановеното осъдително решение по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на удържана без основание неустойка от О. Х. на „М.и.“ ЕООД в размер на 3962,42 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата, въпреки че във въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД се сочи, че решението се обжалва изцяло. „Б.б.р.“ ЕАД няма правен интерес да обжалва решението по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на удържана без основание неустойка, тъй като не е конституирана като участник в процеса по този иск и не притежава процесуално качество, легитимиращо я да обжалва решението по него.

„Б.б.р.“ ЕАД е конституирана като трето лице помагач на ответника О.

– Х. по предявения от „М.и.“ ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договора за изработка в размер на 48396,28 лева ведно със законната лихва и е ответник по предявения от О. Х. срещу нея обратен иск за това вземане, поради което тя има правен интерес да обжалва решението само по главния иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД в осъдителната му част в качеството на трето лице – помагач и по обратния иск в осъдителната му част в качеството на ответник по обратния иск.

С оглед на това въззивният съд дължи произнасяне по изложените във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност, касаещи решението в посочените части, но не и по тези, касаещи решението по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено без съобразяване с приложимата нормативна уредба, регламентираща целевото финансиране. Поддържа се, че в сключените от „Б.б.р.“

ЕАД договори за целево финансиране с

Министерския съвет чрез Областния управител и Кмета на О. като довереник на сдружението на собствениците, въз основа на заявления на Кмета, не е определен размер на целевото финансиране и срокове за неговото заплащане.

Съгласно Националната програма това следвало да стане със сключване на 3 анекси към договорите за целево финансиране. Такива липсвали, което означавало според жалбоподателя, че „Б.б.р.“ ЕАД не е поела ангажимент за плащане. Причината за несключването на анексите била настъпилата промяна в нормативната уредба на Националната програма и фактът, че заявленията за процесните сгради са подадени в „Б.б.р.“ ЕАД през 2016 година.

Процесните четири договора били сключени на 27.01.2016 година и на 29.01.2016 година, а на 04.02.2016 година било прието Постановление № 23 на МС / обн. ДВ бр. 11 от 09.02.2016 година, в сила от 09.02.2016 година / за изменение и допълнение на Постановление на МС № 18 от 2015 година за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. Жалбоподателят се позовава на разпоредби на цитираното ПМС 23/2016 година, според които с влизането му в сила на 09.02.2016 година е преустановено финансирането на сгради със заявления от 2016 година поради това,че не са приключени дейностите по всички сгради със сключени договори за целево финансиране през 2015 година и поради липсата на отпуснат допълнителен финансов ресурс по Националната програма. Във въззивната жалба има и позоваване на писмо с изх. № 99-00-6803/20.10.2016 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Във въззивната жалба срещу решението по предявения обратен иск на О. – Х. срещу „Б.б.р.“ ЕАД са изложени доводи, че при изпълнение на Националната програма банката стриктно спазва възложения й от Правителството мандат и утвърдените параметри на Националната програма.

При постановяване на решението не били отчетени настъпилите промени в Националната програма с влизане в сила на 09.02.2016 година на

Постановление № 23 на МС от 04.02.2016 година, от който момент било преустановено финансирането на сгради със заявления от 2016 година, каквито били процесните поради това, че не били приключени дейностите по сградите със сключени договори за целево финансиране през 2015 година и поради липса на отпуснат допълнителен финансов ресурс по Националната програма. По отношение на „Б.б.р.“ ЕАД липсвало установено по основание и размер изискуемо вземане. С договорите не бил договорен размер на възнаграждението, дължимо от страна на „Б.б.р.“ ЕАД. Това следвало да 4 стане с анекси, каквито не били подписани между страните в резултат на промените в нормативната уредба, поради което липсвал ангажимент за плащане от банката. Б.** нямала право да осигури целево финансиране, което не било в съответствие с нормативните изисквания и с указанията на МРРБ, дадени с цитираното по-горе писмо. Необсъждането на посочените факти и обстоятелства според жалбоподателя било в нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд.

По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части по предявените главен и обратен иск и отхвърляне на иска на О. – Х. срещу „Б.б.р.“ ЕАД.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от О. – Х. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Изложени са доводи, че с оглед нормативно възложените функции на О. по изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 година, прякото изпълнение на задължението за заплащане по процесния договор с изпълнителя „М.И.“ ЕООД от страна на О. било нормативно отречено и правно невъзможно, без предхождащо или едновременно изпълнение от „Б.**“ ЕАД. Само в правомощията на „Б.**“ ЕАД било да предостави от името на Държавата на О. осигурените от Държавата средства за целево финансиране, с които да бъде платено на изпълнителя по договора от 18.09.2015 година „М.и.“ ЕООД. Поддържа се, че е налице правна и фактическа обвързаност между правата на изпълнителя „М.и.“ ЕООД спрямо О. Х. и правата на О. спрямо „Б.**“ ЕАД, респ. спрямо Държавата чрез Областния управител. Процесните четири договора между сдруженията на собствениците и О. Х. били сключени и въз основа на тях били възложени дейностите по Фаза 1. Договорите за целевото финансиране по Националната програма за енергийна ефективност били от 27.01.2016 година и от 29.01.2016 година, но заявленията за сключването им били изпратени на 29.12.2015 година, поради което съгласно писмо изх. № 03-0286/22.03.2016 година на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството следвало да се третират по същия начин като тези, сключени през 2015 година.

Писмен отговор на въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД е подаден и от 5 ищеца по главния иск „М.и.“ ЕООД. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

Оспорени са доводите, касаещи приложение на нормативната уредба в отношенията между страните и липсата на основание за плащане след нейното изменение с ПМС 23 от 04.02.2016 година. Поддържа се, че тези доводи касаят отношенията между О. и „Б.**“ ЕАД по четирите договора за целево финансиране, но не и отношенията между О. като възложител и ищеца „М.и.“ ЕООД като изпълнител по договор №***18.09.2015година за техническо обследване и обследване на енергийната ефективност на десет сгради, сред които и процесните четири.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе събраните по делото доказателства, съдът приема следното: и

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в качеството си на трето лице помагач по главния иск по чл. 266 от ЗЗД и ответник по обратния иск, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.

При подаването на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалвани части.

По същество съдът намира, че решението на ОС – Х. в обжалваните части е правилно.

Съображенията на съда са следните:

По т. дело № 145/2021 година е предявен с първоначалната искова молба иск от „М.и.“ ЕООД срещу О. Х. за заплащане на дължимо възнаграждение по сключен между страните договор №***18.09.2015 година за обществена поръчка за извършените от него като изпълнител дейности по обследване на сгради за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 т. 1-5 и ал. 2 от ЗУТ и изготвяне на технически паспорти, както и обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите енергоспестяващи мерки, във връзка с 6 изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Осъдителният иск касае възнаграждението за извършените дейности в четири от общо десетте сгради, възложени от О. с писмо № 04-15-31/205 от 16.12.2016 година, находящи се в град Х., на ул.