Решение № 922 от 23.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1006/2025
- Вид
- Решение № 922
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 05.09.2025
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 922 гр. Горна Оряховица, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101006 по описа за 2025 година
Производството е по предявен от „Ив консулт 2018” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица срещу „Транс ЕР“ ООД със седалище и адрес на управление с. гр. Плиска, общ. Каспичан, осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника сумата от общо 4400 лв. - цена на предоставена услуга свързана със счетоводно обслужване, за което са издадени фактури № 27/15.04.2021 г. на стойност 1000 лв., № 29/15.05.2021 г. на стойност 1000 лв., № 31/15.06.2021 г. на стойност 1200 лв. и № 32/30.06.2021 г. на стойност 1200 лв. Твърди, че ответното дружество не е заплатило цената на доставената услуга в уговорения между страните срок, а фактурите не са оспорени от ответника по основание или размер в момента на получаването им, както тогава, така и към настоящия момент. Иска да бъде осъдено да му заплати сумата от общо 4400 лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 15.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
С писмена молба от 04.07.2025 г. упълномощеният процесуален представител на ответното дружество – адв. Х. Х-Й., заявява, че признава 1 иска. Посочва, че управителят на дружеството на 19.06.2025 г. заплатил по сметка на ищцовото дружество сумата от 500 лв. и иска този факт да бъде взет предвит при постановяване на решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество – адв. Р. Т., заявява, че е налице плащане по сметка на дружеството на сумата от 500 лв. Прави изменение на иска като намаля размерът му от 4400 лв. на 3900 лв. с оглед постъпилото плащане от ответната страна. Иска постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК с оглед признанието на иска от ответната страна. Иска да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, за което представя доказателства и списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Ответникът заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от него право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете.
По разноските:
С оглед изхода от спора по арг. на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по настоящото производство разноски, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 176 лв. за заплатена държавна такса.
По възражението за прекомерност направено от ответника:
Съдът намира, че същото е основателно. Делото не се отличава с 2 действителна фактическа и правна сложност. По същото не са назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели. Производството се е развило под формата на размяна на книжа, като със становище процесуалният представител на ответника е признал иска. Представени са доказателства,ч е част от задължението е заплатено в хода на процеса. Ето защо, възражението следва да бъде уважено, като ответникът следва да заплати разноски в понисък от поискания от ищеца размер, а именно те следва да се намалят от 800 лв. на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс ЕР“ЕООД, ЕИК201419640, със седалище и адрес на управление в с. Ресен, общ. В. Търново, ул. „Димитър Благоев” №19 да заплати на основание чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД на „ИВ Консулт 2018“ ЕООД, ЕИК 206521720 сумата от 3900 /три хиляди и деветстотин/ лева, представляваща цена за предоставена услуга, свързана със счетоводно обслужване, за което са издадени фактури № 27/15.04.2021 г., № 29/15.05.2021 г., № 31/15.06.2021 г. и № 32/30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.04.2025г. до окончателно погасяване на вземането , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 176 лв. за заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3