Решение № 84 от 17.10.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 134/2023
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117, ал. 5 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.117, ал. 5 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.21 · Закон за енергетиката
- чл. 39, ал. 1, т. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1 т.5 и т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1 т.5 и т.6 · Закон за енергетиката
- чл.88, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.88, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 20 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 22 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 24 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 46 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Бургас, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20232001000134 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против Решение № 80 от 02.05.2023 г. по търговско дело № 20222200900096/2022 г на Окръжен съд – Сливен, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД да заплати на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23 следните суми:
- сумата 2718,68 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 15796,02 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 78399,05 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 6,55 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия 1 по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4146008 (припомпваща станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от 20.11.2020 г. до окончателно изплащане;
- съдебноделоводни разноски в размер на 13672,55 лева.
Жалбоподателят атакува решението и в частта, с която е осъден да заплати на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД съдебноделоводни разноски в размер на 13672,55 лева – като резултат от уважаването на исковете.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Решението било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдените от ищеца факти не били доказани, а събраните по делото доказателства били тълкувани от съда едностранчиво и неточно.
Обектите на ищеца били присъединени на ниво средно напрежение (СрН) и ниско напрежение (НН) като точките на присъединяване представлявали част от електроразпределителната мрежа, собственост на дружеството на жалбоподателя.
Обект с ИТН 4005298 (трансформатор ТР 22) бил разположен на територията на производствената база ответното дружество и представлявало вътрешнозаводско съоръжение, присъединено на ниво 20 кV. То не било собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвало други негови клиенти. Измерването се извършвало на ниво средно напрежение.
Обект с ИТН 4005384 (помпена станция) се намирал в Западна индустриална зона – Сливен, захранвал се от трансформаторен пост (ТП) „Люпилня“ по въздушна линия „Дъга“ - 20кV от подстанция „Речица“.
Трафопостът не бил собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвал други негови клиенти. Измерването се извършвало на ниво ниско напрежение Обект с ИТН 4146008 (припомваща станция) се намирал в гр.
Сливен, кв. „Дружба“ до блок № 7. Захранвал се от ТП „Припомваща станция“ по кабелна линия „Орбита“ - 20кV от подстанция „Комуна“. Уредба „Средно напрежение“ на трансформаторния пост била собственост на „ЕР ЮГ“. Уредба „Трафопост“ и Уредба „Ниско напрежение“ били собственост на „Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД и не захранвали други клиенти на електроразпределителното дружество. Измерването се извършвало на ниво ниско напрежение
„Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД било клиент, 2 регистриран на свободния пазар от 01.01.2014 г. - за обект с ИТН 4005298/СрН, от 01.02.2014 г. - за обект с ИТН 4005384/НН и от 01.04.2016 г.
- за обект с ИТН 4146008/НН.
По силата на договор от 21.11.2013 г. жалбоподателят в качеството на лицензиран оператор на разпределителната мрежа съгласно чл. 83, ал. 1 т.5 и т.6, чл.88, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката се задължил срещу възнаграждение да предоставя на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД мрежови услуги за описаните по-горе обекти с ИТН.
Нямало спор, че за целия процесен период за обекти с ИТН 4005384/НН и ИТН 4146008/НН е била доставяна без прекъсване електрическа енергия на границата на собствеността.
Вярно било, че в нарушение на изискването по чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) съответният измервателен уред бил монтиран от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор, а не на по-високото.
Това обаче станало въз основа на съгласие между страните, постигнато с договора от 21.11.2013 г.
Затова обекти с ИТН 4005384/НН и ИТН 4146008/НН били присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата тогава нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г.
И в отменените в действащите нормативни актове бил проведен принципът, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на съответния обект.
След присъединяването ищецът не бил извършил реконструкция и не бил поискал промяна в измерването на електрическата енергия на ниво средно напрежение.Затова и нямало основание за остойностяване на доставената електрическа енергия на цена за такова напрежение.
Неправилно първоинстанционният приел обратното, позовавайки се на нарушение на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ.
По отношение на обект с ИТН 4005298/СрН:
Първоинстанционният съд бил възприел погрешната теза на ищеца, 3 че тъй като обектът му бил захранван със средно напрежение (от 110kV) чрез подстанция, собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), той не дължал на ответното дружество такси за достъп до електроразпределителната му мрежа и за пренос на енергия по тази мрежа.
Ищецът бил присъединен като потребител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, собственост на „Ер Юг“, съгласно договора от 21.11.2013 г.
Разграничение между присъединяването към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ и към електропреносната мрежа съгл. § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ следвало да се провежда на базата на нивото на електрическото напрежение, а не на собствеността. В същия смисъл следвало да се тълкуват Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО.
При постановяване на решението били допуснати нарушения на процесуалните правила. Решението били основано на заключение на съдебнотехническа експертиза, което не било преценено във връзка с другите доказателства по делото.
Ето защо жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД. Претендират съдебноделоводни разноски.
Въззиваемият “Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 12.07.2023 г., постановено по реда на чл. 262 от ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав съобразява следното:
Пред първоинстанционния съд ищецът “Топлофикация - Сливен инж. Ангел Ангелов” ЕАД е предявил претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати следните суми:
- сумата 2718,68 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 15796,02 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 78399,05 лева, получена без основание за пренос на ел.
4 енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 6,55 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4146008 (припомпваща станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от „датата на съответните извършени плащания“ до окончателно изплащане.
С обжалваното решение претенциите са били уважени.
Във въззивното производство исковата молба е била оставена без движение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК в частта относно лихвите до завеждането на делото на 15.09.2022 г. с указания за конкретизирането им по размер и период. Указанията не са били изпълнени, което налага обезсилването на решението в тази част.
Няма спор, че претендираните главници са били заплатени от ищеца на ответника въз основа на фактури, приложени към исковата молба.
Видно от фактурите и от икономическата експертиза, изслушана пред окръжния съд, ищецът е заплатил:
- сумата 2718,68 лева като цена за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.; сумата
15796,02 лева като цена за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г.;
- сумата 78399,05 лева - за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа до обект ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г. – като разлика между цената за средно и за ниско напрежение;
- сумата 6,55 лева - за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ИТН 4146008 (припомпваща станция) за периода от 31.10.2020 г. до 30.06.2022 г. – като разлика между цената за средно и за ниско напрежение.
По претенцията за възстановяване на заплатеното за услуга достъп и пренос по ел.разпределителна мрежа за обект ТР-22: