Решение № 131 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20248002900214 по описа за 2024 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О. К. и А. В. К., действащ със съгласието на своя баща В. К., срещу решение № 10 023/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 587/2019 г. на Апелативен съд София.

В. О. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу него и Ю.

Х. Г. искове по чл. 422 ГПК за установяване, че В. О. К. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата над 65 885, 17 евро до горницата от 111 975, 60 евро - задължение по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г., сумата 12 656,89 евро — договорна лихва за периода 25.07.2011 г. — 20.12.2012 г., сумата 447, 48 евро - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.04.2014 г. до окончателното й изплащане, а Ю.

Х. Г. /в частта от задължението й, придобито по наследство от В. К./ дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата 2 862, 12 евро — неплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г. за периода 25.08.11 г. - 25.10.2011г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

А. В. К., действащ със съгласието на своя баща В. К., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 1 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ю. Х. Г. иск по чл.

422 ГПК за установяване, че същата дължи на „Банка ДСК” ЕАД /в частта за задължението й, придобито по наследство от А. К./ сумата 2 862, 12 евро — неплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г. за периода 25.08.11 г. - 25.10.2011г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

В подадената съвместна касационна жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил настъпване на предсрочна изискуемост в рамките на висящия исков процес, не е отчел неравноправна клауза, с която е уговорена договорна лихва, както и не е преценил, че малолетният А. К. не е приел по опис оставеното от своята майка наследство, от което следва, че не е било възможно да се определи обема отговорност, която той носи за задълженията по кредита. Съдът е нарушил нормите на чл. 61, ал. 2 ЗН и чл.

60, ал. 2 ЗН. Липсата на опис се явява пречка от категорията на абсолютните за осъждане на детето А. К..

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде контролирано относно неговата валидност, допустимост и законосъобразност. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Банка ДСК“ АД е подаден отговор на касационната жалба, в който се заявява становище за липса на основания въззивното решение да бъде отменено. Споделя се твърдението на касаторите, че договорът за кредит е отпуснат за закупуване на недвижим имот и касаторите се ползват от потребителска защита, но се изтъква, че лихвеният процент по договора е в размер на 7, 29%, формиран от базов лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 4, 19%, и стандартна надбавка, която е в размер на 3, 10%, намалена с отстъпка от 0, 5%, или общо размерът на лихвения процент е 7, 29%. По делото е било установено с помощта на специалните знания на вещо лице счетоводител, че първоначално уговореният размер на договорната лихва не е бил увеличаван от банката.

Приемайки заключението на вещото лице, съдът е изградил верния мотив, че лихвата не е била променяна от сключване на договора до обявяване на предсрочната му изискуемост и не е налице нарушение на правата на кредитополучателите. Предсрочната изискуемост е била надлежно обявена в рамките на исковия процес и съобщена на назначения от съда процесуален представител. Банката е изпълнила указанията на въззивния съд и е инициирала производство по назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалата Ю. Г. От представеното по делото удостоверение, издадено от Софийски районен съд, е видно, че в специалната книга при този съд липсват данни за вписан отказ от наследство, евентуално за вписано приемане на наследството по опис, както и, че на управителя са дадени указания за извършване на опис на оставеното от Ю.

Г. наследство. В заключение от ответника се поддържа, че банката е 2 направила всичко, за да спази дадените й от съда указания. При изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на разноски.

Агенция „Социално подпомагане“- район Красно село и адвокат Т., назначена за управител на незаетото наследство на Ю. Г., не ангажират писмено становище по повод подадената касационна жалба.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора. Посочва, че банката не е била уведомявана официално за извършен отказ от наследство от името на непълнолетния А. В.

К.. Касаторите, Агенция „Социално подпомагане“- район Красно село и адвокат Т., назначена за управител на незаетото наследство на Ю.

Г., не се явяват в открито съдебно заседание, не изпращат представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. О. К. и Ю. Х. Г. за установяване дължимостта на вземания, произтичащи от договор за ипотечен кредит с дата 21.08.2008 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена с исковата молба. В хода на производството

/след подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение/ Ю. Г. е починала, съответно към наследяване са били призовани съпругът й В. К. и синът й А. К.. След преценка, че А. К. е малолетен и няма данни да е приел наследството на своята майка с определение от 16.11.2020 г. производството по делото е било спряно от състава на Апелативен съд София. Съдът е дал указания на „Банка ДСК“ ЕАД да предприеме действия по назначаване на управител на наследството. С решение № 5107/22.12.2021 г. на СРС е бил назначен управител на незаетото от А. К. наследство, като му е било указано да заяви извършване на опис на наследството съгласно чл. 59, ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/.

Въззивният съд е приел за установени твърденията на банката за възникнало правоотношение с В. К. и Ю. Г. по повод договор за кредит, както и, че след усвояване на сумата по кредита той не е бил обслужван. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /21.12.2012 г./ безспорно е била осъществена забава в плащанията с повече от 90 дни.

Идентифицирал е като основен спорен въпрос надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. Разяснил е смисъла на чл. 60, ал. 2 (ред. след изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008г.) ЗКИ и е съобразил разрешението, дадено с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната 3 изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Позовал се е и на решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е било надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се е осъществило в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. По отношение задължението на Ю. Г. решаващият съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд за липса на надлежно уведомяване от страна на банката за настъпила предсрочна изискуемост, съответно е съобразил липсата на жалба от ищеца срещу отхвърлителната част от решението на Софийски градски съд.

В приложение на горните постановки въззивният съд е преценил, че установените по делото факти обосновават извод за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на банката едва с връчването на препис от исковата молба на ответника В. К. чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и дължимост на законната лихва от датата 11.04.2014 г., а не от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. От тук съдът е извел и следващия извод, че не се дължи т. нар. санкционираща лихва (по чл.20.2 ОУ) с характер на неустойка в размер на 12 879, 59 евро върху сумата 111 975, 60 евро за периода до настъпване на предсрочна изискуемост. Приел е дължимост на договорната лихва по действалия погасителен план за исковия период до 20.12.2012 г. в размер на 12 656, 89 евро, позовавайки се на т. 2 ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, както и дължимост на заемните такси в определения от първоинстанционния съд размер. В заключение е стигнал до извод, че жалбата на В. К. е частично основателна, а жалбата на Ю.

Г., чието процесуално положение е преминало върху В. О. К. и А. В.

К., е изцяло неоснователна.

С определение № 1438/31.05.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, предл. 1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение с цел проверка на неговото съответствие със задължителна практика на ВКС по въпроса: Какви са задълженията на въззивния съд, когато в производството пред него участва непълнолетно лице, призовано към наследяване, което не е заявило дали приема или се отказва от наследството, съответно на незаетото наследство е назначен управител по реда на чл. 59 ЗН?

4

Отговор на поставения въпрос се съдържа в ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК, ВКС и в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В мотивите на първия тълкувателен акт се разяснява, че щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие лице, то по силата на закона отговаря за наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес, или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. Тази категория лица могат да приемат наследство само в изрично предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма - по опис. До момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. Срещу нежеланието на законния представител на малолетно лице, или на непълнолетно лице, действащо със съгласието на своя родител/попечител, да приеме наследството по опис кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“, който се назначава от съда на незаетото от детето наследство.