Решение № 7188 от 24.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София,24.10.2019 година

В И М

Е Т О Н

А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА в.гр.дело № 771 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Г.П., чрез адв. Н., срещу съдебно решение № 499938 от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№ 30158/2018г. по описа на СРС, 167 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1198.44 лева – главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 112997 за периода 12.2007 г. – 04.2010 г., сумата от 237.88 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.2008 г. – 18.11.2010 г., както и сумата от 86.48 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.06.2014 г. и е образувано изп. д. № 20188410400262 на ЧСИ Н.М..

В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано ден след изтичането на петгодишната погасителна давност. Наведни са аргументи, че в решението на първоинстанционния съд неправилно е коментирано разпределението на доказателствената тежест, като се изразява становище, че ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на претендираното като недължимо вземане за главница, вземането си по основание и размер, прекъсването на твърдяната като изтекла погасителна давност. Твърди се, че петгодишната погасителна давност е изтекла в полза на жалбоподателя И. Г. П. преди датата на образуване на изпълнителното дело. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да уважи в цялост исковата претенция. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции, като в о. с. з. е представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските, направени във въззивното производство.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор. С молба от 02.10.2019 г. претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на aдвокатското възнаграждение, както и за неговото основание и реално осъществяване на престацията.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че с решение № II-52-296 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 9521/2012 г.

Софийски районен съд, 52 състав, e признал за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че И.Г.П., ЕГН ********** и В. Г. И. , ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, всеки един по 1 198.44 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия в периода 01.12.2007 г. – 30.04.2010г., ведно със законна лихва от 24.01.2011 г.; сумата от по 237.88 лв.- лихви за забава за периода 01.02.2008 г. – 18.11.2010 г., както и съдебни разноски в заповедното производство по гр.д. № 510/2018 г. на СРС, 86 състав от по 86.48 лв., като отхвърлил исковете до пълните им предявени размери от общо 8 397.31 лв. – главница и 3 943.48 лв. – лихва за забава, дължими за периода 01.11.2001 г. – 30.11.2007 г. като погасени по давност. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на по 113.12 лв.

Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищеца

„Т.С.“ ЕАД в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ответника В. Г. И. искове, съответно за главница – за разликата над 1 198.44 лв. до пълния предявен размер от

4 198.65 лв. и за лихви за забава – за разликата над 237.88 лв. до пълния предявен размер от 1 971.74 лв., както и в частта за разноските. Подадена е била въззивна жалба и от ответника В. Г. И.. СГС, ГО, 4-ти Д въззивен състав се е произнесъл с решение от 06.03.2014 г. По отношение на необжалвалия ответник И.Г.П. първоинстанционното решение по гр. д.

№ 9521/2012 г. е влязло в сила.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Крайният извод на решението е правилен, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован извод, че при определяне срока на давността приложима се явява разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е всякога пет години“.

С оглед липсата на обжалване на акта на СРС по отношение на вземанията против И.П., предвид датата, на която му е връчен препис от решението – 08.01.2013 г. и датата , на която препис от съдебния акт е връчен на ищеца по делото ''Т.С.''

ЕАД – 09.01.2013г., същото е влязло в сила на 23.01.2013г. в необжалваната част по отношение на вземанията спрямо И.П. и именно от тази дата е започнал да тече петгодишният давностен срок по отношение на вземанията, предмет на влезлия в сила съдебен акт и същата не е изтекла към 23.01.2018 г. – датата на образуване на процесното изпълнително дело.

Подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която не е посочен конкретен изпълнителен способ, но е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (какъвто е процесният случай) прекъсва давността, като настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че давността е прекъсната на 23.01.2018 г. с подаването на молба от взискателя „Т.С.“ ЕАД до ЧСИ Н.М. и наред с това именно от датата на молбата – 23.01.2018 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че спрямо процесните вземания не е изтекъл петгодишният давностен срок към датата на образуване на процесното изпълнително дело. С оглед изложеното съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, че по отношение на жалбоподателя И.Г.П. петгодишната погасителна давност е изтекла на 22.01.2018 г.

Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи, че в решението на първоинстанционния съд неправилно е коментирано разпределението на доказателствената тежест. Според текста на разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника И.Г.П. е да докаже погасяване на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже посоченото от него основание за прекъсване на давността.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Независимо, че настоящият съдебен състав достига до различен извод по отношение на датата на влизане в сила на първоинстанционното решение по гр. д. 9521/2012 г. по отношение на необжалвалия обикновен другар И. Г.П., както и досежно датата, от която е започнал да тече петгодишният давностен срок по отношение на вземанията, предмет на влезлия в сила съдебен акт спрямо него, крайният извод на настоящия съд съвпада с направената от районния съд в атакувания съдебен акт констатация, че спрямо процесните вземания не е изтекъл петгодишният давностен срок към датата на образуване на процесното изпълнително дело.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайния извод на въззивната инстанция с този на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенция на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав я намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебното заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 499938 от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№ 30158/2018г. по описа на СРС, 167 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: 1./

2./