Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4823 от 19.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8733/2024
Вид
Решение № 4823
Подписан
19.08.2024
В сила
19.08.2024
Състав
Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова

Цитирани разпоредби

  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4823 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100508733 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 30586/18.07.2024 г., подадена от длъжника „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Г.В.С. чрез чрез адв. П.Г. Д.

(САК), срещу действия на Частен съдебен изпълнител М.Б., per. № 838 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, адрес на кантората: гр. София, бул. ,.*******,

*******, по изпълнително дело № 20248380402492, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 800 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя –Г.Т.Л., ЕГН: **********, и Т.

Р.Ж., ЕГН: **********, чрез адв. К.М.,, който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази насока.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

1

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:

Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за сключени между взискателите и адвокатското дружество пълномощник договори за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, в настоящия случай са двама взискатели, поради което общо адв. възнаграждение е в размер на 800лв.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата.

Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като формално е извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай определеният от ЧСИ адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).

В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.

Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху сбора от размера на адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение, като към настоящият момент ЧСИ не е изчислил, поради което възраженията в ч.ж. в тази част са неоснователни

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски на Частен съдебен изпълнител М.Б., per. № 838 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, адрес на кантората: гр. София, бул. ,.*******, *******, по изпълнително дело № 20248380402492, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 800 лв. до сумата от 200,00 лева, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3