Решение № 1278 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Н. Анг. З. М. Д. М. като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500934 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3884 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 6976/2021 год. по описа на Софийски градски съд, I-25 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. В. С. сумата от 6 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 500 лева – имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършени престъпления по чл.

172а, ал.1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК по досъдебно производство № 5130/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 52527/2016г. по описа на СРП, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.03.2021 год. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно до 30 000 лева за неимуществените вреди и до 6 000 за имуществените вреди. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 380.14 лева, съразмерно с изхода на спора.

Решението е обжалвано от ищеца В. В. С. в отхвърлителните части. Правят се оплаквания, че в обжалваната част досежно неимуществените вреди решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от ищцата вреди. Не е съобразено обстоятелството, че е налице пълен срив на личния и професионален живот на ищеца, както и че взетата мярка за неотлонение „подписка” е причинила значителни неудобства, с оглед 1 работата му. Досежно имуществените вреди се твърди, че неправилно съдът е намалил поради прекомерност заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар, като не е съобразил правната и фактическа сложност на цялото наказателно производството и извършените по него процесуални действия от страна на защитниците на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери.

Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Оспорват се изводите на съда по дължимостта и размера на претендираното адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Моли за отмяна решението в осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищеца В. В. С. излага в исковата си молба, че на 13.12.2018 г. бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления - по чл.172а, ал.1 от НК /използване по друг начин на чужд обект на авторско право/ и две престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК /ползване на неистински частни документи – 2 броя декларации/, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че на 23.01.2019 г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано НОХД № 1517/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, като разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019 г., след което били проведени още 6 съдебни заседания. Поддържа, че с Присъда от 10.06.2020 г. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.172а, ал.1 от НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. В резултат на подадена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано ВНОХД № 4043/2020 г. по описа на СГС, по което с Определение от 27.11.2020 г. съдът прекратил делото и го върнал на първоинстанционния съд за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано ВНОХД № 269/2021 г. по описа на СГС, по което с присъда № 260023 от 12.02.2021 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото обвинение по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част, като Присъдата влязла в сила на 02.03.2021 г. Поддържа, че във връзка с незаконното обвинение претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно 2 напрежение от воденето срещу него на наказателно преследване за престъпления, които не е извършил, ежедневен дискомфорт, затруднения в упражняването на трудовата дейност, поради постоянните мисли за това. Живеел непрекъснато в страх, че ще бъде осъден и ще лежи в затвора, тъй като за двете престъпление се предвиждало наказание лишаване от свобода. Не искал да излиза от вкъщи и трудно се организирал да ходи на работа. Изпитвал страх, унижение, безпокойство, притеснение, които не е забравил и до днес. Преди всяко открито заседание не можел да спи. Явявал се във всички заседания, тъй като искал да докаже, че е невинен. Многобройните заседания затруднявали изпълнението на трудовите му задължения, налагало се да обяснява на колегите си за причините за отсъствията му и за закъсненията, което го поставяло в неудобна ситуация. Престанал да живее в хармония със себе си. Ищецът поддържа, че е обществена личност, като професионално се занимава с организиране на концертни събития, включващи участието на едни от най-именитите български изпълнители. Като свидетели по делото били призовани известни български изпълнители, поради което мълвата за воденото срещу него наказателно производство се разнесла и голяма част от гилдията узнала за това. Информация за делото се появила и в интернет медии. Бил подложен на психически тормоз от колегите си в музикалната сфера, които често подмятали груби шеги по негов адрес, започнали да го наричат „престъпник“ и „измамник“, подлагали под съмнение професионалната му експертиза и моралът му.

Започнал да губи клиенти и приятели, като някои от тях престанали да отговарят на позвъняванията му, не се отзовавали на предложенията му за работа. Авторитетът му на професионалист в гилдията бил сринат, пострадало доброто му име, което дълги години градил в конкурентната среда на артистите в музикалния бранш, загубил дългогодишни приятелства. По указание на наблюдаващия прокурор по делото му била снета полицейска регистрация в сградата на СДВР, при която изпитвал унижение, срам, дискомфорт, като и към момента продължавал да изпитва притеснения, че името му фигурира в тези регистри. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата от 6 000 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в наказателното производство разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.

Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди в посочените интензитети, както и че продължителността на наказателното производство е била кратка. Оспорва и дължимостта на възнаграждение в наказателното производство. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковете.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че с Постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2018 г., предявено на 13.12.2018 г. по досъдебно производство № 5130/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52527/2016г. по описа на СРП ищецът В. С. бил привлечен като обвиняем по три обвинения – за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и две престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК, 3 като спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 23.01.2019 г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано НОХД № 1517/2019 г. по описа на СРС, по което разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019 г., след което били проведени още 6 съдебни заседания, а с Присъда от 10.06.2020 г. постановена по делото бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК. По поданена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано ВНОХД № 4043/2020 г. по описа на СГС, но с Определение от 27.11.2020 г. съдът прекратил делото и го върнал на първоинстанционнния за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано ВНОХД № 269/2021 г. по описа на СГС, по което с Присъда № 260023 от 12.02.2021 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част, като същата влязла в сила на 02.03.2021 г. Установява се, че в досъдебното производство е приключило в рамките на законоустановения срок, като следствени действия с участието на обвиняемия не са извършвани, освен предявяването на обвинението и разпитът му. По първоинстанционното дело са проведени освен разпоредителното заседание, още 7 открити съдебни заседания, а във въззивното производство – едно, като ищецът е участвал в 6.

От писмо вх. № 47563/26.07.2022 г. на ГДНП е видно, че в „Картотека полицейска регистрация“ – документален информационен фонд на ГДНП за ищеца към 20.07.2022 г. са установени данни за извършена полицейска регистрация № 6265/21.02.2019 г., извършена в СДВР, за деяние по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ по ДП № 5130/2017г. на СДВР. Тази регистрация е снема със Заповед от 12.12.2022 год. на ГД”НП”.

По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните и от което се установява, че по време на наказателното производство ищецът В. С. е достигнал състояние на депресивен епизод, чиито симптоми до момента са редуцирани, но не компенсирани с прием на медикаментозна терапия, назначена от специалист-психиатър. Към момента на изследването симптомите на депресивното разстройство са редуцирани, като са налични резидуални /остатъчни/, за които той продължава прием на медикаментозна терапия. Налице са остатъчни симптоми на тревожност и подтиснатост, които кумулират в психиката му, като продължава да приема лекарства. Травматичното събитие е довело до изчерпване психичните ресурси и функционален срав, което е довело от симтомообразуване и нозология /формиране на патология на болестен процес/ с отключване на депресивен епизод. Към момента на изследването се установяват невротично-афективни феномени, които към момента не достигат клинични изяви, но продължават да кумулират в психиката. Същите не са дезактуализирани напълно на фона на актуален прием на медикаментозна терапия.

4

Пред първоинстанционният съд са разпитани трима свидетели. От показанията на И. Г. се установява, че познава ищеца от 2005 г. в качеството си на журналист, като му бил препоръчан от певицата М. И., която била очарована от него, от неговите знания и творчество. Разбрал за воденото срещу ищеца наказателно производство от колега журналист, през 2019 г., а от статия в столичен ежедневник пък разбрал, че С. е осъден, като последния му споделил, че е огорчен. В музикалната гилдия също се разчуло за делото.