Решение № 469 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330109246 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против С. П. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.

****, ул.** №*, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 379,69 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ****** г. за обект, находящ се в с. ****, ул.** №*, лихва в размер на 35, 01 лева за периода от 31.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2918/2024 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че за периода от ****** г. ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ в качеството си на собственик/ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в с. ****, ул.** №*. Твърди се, че за този период е начислена сума в размер на 379, 69 лв. за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

За потребените количества вода се сочи, че са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Абонатът се сочи, че дължал и мораторна лихва върху главницата в горните размер и 1 период.

Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия, одобрени от КЕВР при условията на негодно измервателно устройство. В тази връзка се сочи, че съгласно ОУ всеки потребител е задължен да монтира годно измервателно устройство в имота си. Поради липса на такова са били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.

Твърди се, че известие за нередовен водомер е връчено на ответника на 01.03.2022 г.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 2918/2024 г. на ПдРС била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Ответникът твърди, че не живее на процесния адрес от края на ****** г.

Твърди се, че в имота са останали да живеят лицето М. Д. С., с който до този момент /****** г./ живеели съвместно и неговата майка М. М. К.. От този момент до настоящия момент ответникът твърди, че няма достъп до имота.

Освен това сочи, че като титуляр на партидата е подала заявление на 26.12.2017 г. за спиране на водоснабдяването, като заявление за повторно включване не е подавано.

Счита, че не дължи претендираните суми. Моли исковете срещу нея да бъдат оттеглени и да се предявят срещу надлежни страни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

2

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги.

От приетата по делото справка от Служба по вписванията – К. към Агенция по вписванията се установява, че процесният имот е придобит от ответника и от М. Д. С. на ******., като всеки от тях е придобил по ½ идеална част от имота.

На ****** г. е депозирано заявление за промяна /закриване/ на партида, с което ответникът е представила и акт за собственост за процесния имот. От същата дата е представено споразумение, съгласно чл. 59, ал. 3 от Общите условия между съсобствениците М. С. и ответника, с което М. С. е декларирал титуляр на партидата да бъде ответникът. Партидата е променена на ****** г.

На ****** г. С. П. Д. е депозирана пред ищцовото дружество заявление за преустановяване ползването на ВиК услуги. Отразен е и телефон за връзка.

Видно от приетата като писмено доказателство справка от Служба по вписванията – К. на 28.11.2019 г. е вписана искова молба за делба от ответника срещу другия съсобственик М. Д.

С..

На 01.03.2022 г. е изпратено известие за нередовен водомер за процесния имот, като не става ясно на кого е връчено същото, а от отразеното в известието не може да се установи причината за връчването му, доколкото не се сочи, коя от хипотезите за ремонт на водомера е налице т.е. дали водомерът е развален, спрял или с видими външни повреди. В известието е записан номер на водомер ******, но липсват данни дали този водомер е подлежал на метрологична проверка, както в какво се състои твърдяната „негодност“.

На 03.02.2023 г. е отразено връчване на Покана за доброволно изпълнение на С. П. Д. – съпруг.

На 24.02.2023 г. е депозирано заявление за промяна на партида от М. М. К. в качеството й на собственик въз основа на Постановление за възлагане. На същата дата е дадено предложение за проучване, като е налице предписание за промяна на партидата без задължения.

3

От приетата по делото извадка от карнет, се установява, че има отразени за водомер ****** единствено на 07.10.2010 г.- показания -270, разлика – 5 куб.м. След тази дата следващото отразяване е на 01.03.2022 г., като е отразено 20 куб.м. по тарифа и така до 02.03.2023 г. по 20 куб.м. по тарифа за всеки от месеците, включени в този период. В случай, че водомерът е бил със същия номер през 2010 г., когато е отразено показание от 270 и 5 куб.м. разлика, то несъмнено към процесният период, водомерът е с изтекла метрологична годност.

Регламентацията на първоначалната и последващата проверка на средствата за измерване е дадена в Закона за измерванията – чл.38-чл.46 от същия, като според чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Такава заповед – Заповед №А441/13.10.2011г. е издадена и обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г., като съгласно приетия с нея списък последващите проверки на водомери с посочени в списъка номинални разходи, следва да се извършват през пет, съответно две години. Същевременно, с изменението на чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. в ДВ бр.63/2012г., в сила от 17.08.2012г.), периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сградиетажна собственост, се извършват през десет години.

Ищецът твърди, че е налице негодно измервателно устройство, като не представя никакви доказателства в тази насока. Липсват данни относно начина на констатиране на неговата „негодност“ и в какво се състои същата. В случай, че се касае за водомер, който подлежи на метрологична проверка, то липсват данни да е връчено известие на ответника в тази насока.

Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията, като в случая нито се твърди, нито се установява показанията в карнета за отразяват показанията на водомера в имота.

В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая не се установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко потребителят да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна, като не става ясно в какво се изразява дефекта на водомера, за който се изисква ремонт, съгласно известието, за което не се установява с категоричност да е връчено на ответника. Дори да се приеме, че е имало повреда, то операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за 4 топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да е била спазена. Не се установява да са били налице предпоставки за начисляване на 20 куб.м. на месец при условие, че се твърди, че титуляр на партидата е едно лице, като липсва отразяване на информация относно брой на обитатели на имота, отговарящ на начислените количества доставени ВиК услуги. В известието за нередовен водомер освен това е отразено, че се касае за общ водомер, а не за индивидуален такъв. Не става ясно и в периода от 2010 г. до 2022 г. имало ли е водоснабдяване на имота, при условие, че не са отразени показния в карнета.

Още повече, че на ****** г. ответникът е депозирала заявление за преустановяване на ползването на ВиК услуги, като липсва произнасяне от страна на ищцовото дружество по така депозираното заявление. Не се установиха твърденията на процесуалния представител на ищцовото дружество, че достъп до имота не е предоставен, поради което и предоставянето на ВиК услуги за имота не е преустановено. В заявлението е отразен телефон на ответника, като липсват констатации за произнасяне по така депозираното искане, поради и което съдът счита, че ответникът е неизправна страна и съответно не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение, като претендира суми за доставка на непоискани от титуляра на партидата услуги.

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/504cfda6-9b12-441e-903f-bb1cafb724f9