Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 838 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3976/2024
Вид
Решение № 838
Подписан
23.07.2025
В сила
14.08.2025
Състав
Спасимир Спасов Здравчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330203976 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000278 / 17.06.2024 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.

177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция П. Т. чрез процесуалния си представител адвокат Б. Д. К. от Адвокатска колегия - *** моли за отмяна на Наказателното постановление като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Въззиваемата страна – Началник сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 05 РУ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във 1 връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

С Наказателно постановление № 23-1030-002776 / 06.06.2023 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3. от ЗДП на П. Т. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона.

По жалба срещу горното е образувано АНД № 3921 / 2023 година на Районен съд - Пловдив, по което с Решение № 1855 / 17.11.2023 година Наказателно постановление № 23-1030-002776 е отменено. Съдебният акт е обжалван пред Административен съд - Пловдив и е образувано КНАХД № 3117 / 2023 година, по което с окончателно Решение № 1687 / 21.02.2024 година първоинстанционното решение е отменено и е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-002776 / 06.06.2023 година.

След постановяване решението на касационната инстанция на 26.02.2024 година административнонаказателната преписка е върната за изпълнение и тъй като е установено, че местоживеенето на П. Т. е на обслужваната от 06 РУ на МВР - Пловдив територия, с Писмо УРИ 1030р-5341 / 29.02.2024 година от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив на това полицейско управление е указано предприемане на действия по отнемане свидетелството за правоуправление на П. Т. за привеждане в изпълнение на наложеното администативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

На 18.03.2024 година *** към 04 РУ на МВР - Пловдив Н. Й. П.

(актосъставител) със свой колега полицай М.А.Т. са нощна смяна дежурен автопатрул и изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност около 21:50 часа в близост до 05 РУ на МВР - Пловдив – на улица „Съединение“ до № 51, спират лек автомобил „БМВ 535 И Х Драйв “ с рег. № ***, управляван от П. Т.. При направената проверка чрез работната станция за отдалечен достъп и дежурно-оперативната част в 05 Районно управление и Сектор „Пътна полиция“ органите и на реда установяват, че водачът е с отнето право да управлява моторно превозно средство.

На място в присъствието на жалбоподателя е съставен и му е връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 983961 / 18.03.2024 година и той доброволно предава свидетелството за правоуправление.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановлние.

2

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че правилно е вменено на П.

Т. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва (…), да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред (…), а от доказателствата по делото е безспорно, че на 18.03.2024 година, когато жалбоподателят е спрян от органите на реда за проверка при управление на беемвето си, той е лишен от право да управлява моторно превозно средство с влязла на 21.02.2024 година в сила Наказателно постановление № 23-1030-002776 / 06.06.2023 година.

Тук с оглед приложените към административнонаказателната преписка обясненията на П. Т. в насока, че не е знаел за наложеното му административно наказание лишаване от право, следва да се упомене следното: Съдебният акт на Районния съд, с който е отменено Наказателно постановление № 23-1030-002776 не е окончателен, а такова е Решение № 1687 / 21.02.2024 година на Административен съд - Пловдив, с което въпросното Наказателно постановление от 06.06.2023 година е затвърдено за наложените наказания; за производството пред касационната инстанция жалбоподателят в това производство тогава е уведомен като заинтересована страна и окончателният съдебен акт на Административния съд е публикуван на страницата му, за да се счете, че П. Т. е бил в невъзможност да знае, че от около месец преди инкриминираната дата, предмет на настоящото дело, е с наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Точно от наказващия орган за нарушението е определена административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДП, която визира: Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Санкцията е в съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – в рамките 3 на предвиденото в ЗДП е и е наложена в минимален размер, за да се излагат мотиви дали са съобразени ал. 2 и ал. 3 от посочената разпоредба.

Вмененото в административнонаказателна отговорност нарушение е конкретизирано и в Акта за установяването му, и в Наказателното постановление по време, място и извършител с посочване на всички съставомерни белези и изпълнение и на другите изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 317з-11657 / 31.12.2021 година на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив и Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но такива не са претендирани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-0444-000278 / 17.06.2024 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 05 РУ - Пловдив, с което на П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4