Акт от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14357 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110142627 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба „ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, с която е предявен осъдителен иск срещу Столична Община за заплащане на сумата от 58, 06 евро /с левова равностойност 113,56 лв./, представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 16.01.2022 г.М. З. Х. управлявал на л.а. “********” с рег. № ******** в ********* по ***********************, като на 100 м. преди пътния възел със ******************************, поради преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно реализирал ПТП с материални щети по автомобила – скъсана задна лява гума и увредена задна лява джанта.

Съставен бил Протокол за ПТП № 1782672/16.01.2022 г. Автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца. По повод настъпило застрахователно събитие била образувана щета, извършен е оглед и опис на причинените щети и е взето решение на застрахования да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 113, 56 лв., представляваща сбора от 65, 56 лв. за настъпилите вреди и 48, 00 лв. за сторените разходи за репатриране на авотомобил. Ищецът счита, че след изплащане на обезщетението се е суброгирал в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата. Според ищеца ответникът Столична община отговаря за причинените щети, защото не е изпълнил задълженията си по Закона за пътищата и не е поддържала в изрядно състояние пътната настилка. Сочи, че до Столична община е отправена регресна покана за заплащане на процесната сума, но изпълнение не е постъпило, с оглед на което е предявен настоящият иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез юрисконсулт З., с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът възразява, че претенцията на ищеца не се доказва от представените доказателства. Оспорва констатациите в приложения Протокол за ПТП. Счита, че водачът не е съобразил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Възразява, че липсват данни относно спецификацията на увредената гума, от които може да се направи извод за 1 поведението на водача, сочи и че липсват данни за скоростта на водача при настъпване на произшествието. Прави възражение за съпричиняване като твърди, че водачът не е съобразил поведението си с пътните условия. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета като доказателство Застрахователна полица № 93002110070175 за автомобилна застраховка „Каско“, сключена между застраховащия „КАУФЛАНД СЪРВИС“ ЕООД със застрахователя „ЗК “ЛЕВ ИНС” АД по отношение на л.а. “********”, при покрит риск „Клауза 1“, която съгласно приложените и приети като писмено доказателство Общи условия покрива „Всички рискове“, включително пътно-транспортни произшествия по време на движение. Видно от представената полица срокът на действие на застраховката е от 23.11.2021 г. до 22.11.2022 г.

По делото е прието като доказателство Уведомление за щета по полица № 93002110070175, подадено от М. З. Х. във връзка с настъпила увреда на л.а. “********” на 17.01.2022 г.. Заявителят - водач е посочил, че по време на движение по ******************* към пътен възел Северна скоростна тангента усетил силен удар в задната лява гума. Били увредени задната лява гума и джантата на автомобила му. Като начин за обезщетяване застрахованото лице е избрало по експертна оценка на застрахователя.

Съставен е опис-заключение по щета № 4000-1201-22-000023, приет като писмено доказателство по делото, видно от който са налице вреди по задна лява джанта и задна лява гума на лекия автомобил, като джантата е отремонтирана, а гумата е за подмяна. Във връзка с образуваната щета е съставен доклад на застрахователя, приет като писмено доказателство, видно от който е взето решение на застрахованото лице „Кауфланд Сървис“ ЕООД, собственик на автобила да се изплати обезщетение в размер на 113, 56 лв., която сума е изплатена на 08.02.2022 г.

За процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1782672 от 16.01.2022 г. от служители на ОПП към СДВР, в който се посочва, че процесното МПС се е движило по *********************** с посока към Околовръстния път, като на около 100 м. преди пътния възел със ****************************** попада в необезопасена неравност на пътното платно, от което настъпват вреди по автомобила. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Видно от отбелязаното в документа произшествието е посетено на място, респективно съставителят е възприел фактите и обстоятелствата относно наличието на неравност на пътя. Истиността на приетият като доказателство Протокол за ПТП и отразените в него обстоятелства не са оспорени от ответната страна, изложени са доводи единствено относно неговата доказателствена стойност. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

2

Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от представения по делото протокол за ПТП, а и от свидетелските показания на М. З. Х., управлявал процесния автомобил по време на настъпването на ПТП. Освен това описаните причини за ПТП, както напълно съответстват на претърпените вреди, констатирани и обезщетени от застрахователя.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че през януари 2022 г. същият претърпял ПТП по *********************** в посока ********************, като в огромна дупка изкривил задната лява джанта на управлявания от него л.а. „***“, модел **** и спукал гума. Спомня си, че времето било ясно, той управлявал автомобила със скорост, отговаряща на законовите ограничения от 50 км.ч. Водачът не успял да забележи дупката поради тежкия трафик, спомня си, че била огромна и знае, че още не е отремонтирана.

Съдът приема, че показанията на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие, като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития. Водачът пряко е възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показания относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото. Липсват каквито и да било основания съдът да се съмнява в достоверността на показанията на свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От събраните доказателства се установява, че на 16.01.2022 г. по време на действието на сключения между ищеца и застрахования валиден договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а. “********” с рег. № ******** е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Наличието на дупка на пътното платно, обусловило настъпването на произшествието се установява както от събраните писмени, така и от гласните доказателства,.

3

Процесното произшествие е реализирано на булевард в град ***** и на територията на Столична община. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик на процесната улица да е лице, различно от Столична община. Последната, като собственик на улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да го поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото му ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като незабавно отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти. Общината следва да поддържа уличната мрежа в такова състояние, че покритието да не се разрушава, а ако в крайна сметка това се случи, участъците следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане реализирането на ПТП.

Поради тази причина, доколкото служителите на общината не са предприели ефективни действия за обозначаване и отремонтиране на нарушената цялост на настилката на пътното платно, общината носи отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди – чл. 49 ЗЗД.

Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая ответникът е навел възражения, че при определяне на обезщетението не било съобразено овехтяването на увредената гума. В негова тежест е било да докаже своите възражения обаче, а по делото липсват каквито и да било доказателствени искания на ответника във връзка с действителния размер на щетите. От другата страна и без необходимост от специални знания съдът намира, че размерът на определеното застрахователно обезщетение от 113, 56 лв. със сигурност не надвишава дължимите ремонти дейности и закупуването на нова гума за увредения лек автомобил. Нещо повече към определеното застрахователно обезщетение по принцип се дължат и ликвидационни разноски, които в случая не са претендирани. Ето защо и искът следва да бъде уважен в пълен размер.