Решение № 1045 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504212 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20265603 от 01.12.2020г., постановено по гр.дело №78275/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е осъдена „П., Р. и О.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати н а К. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак на 11.09.2017г. вследствие на падане в стая №207, ет.2 в Б. „Стряма“, гр.Баня, находящ се в гр.Баня, ул.“****, клон на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 11.09.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20000 лв.. С решението е осъдена „П., Р. и О.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 550 лв., представляваща сторени по делото разноски, изчислени съразмерно н а уважената част от иска. С решението е осъдена К. С. Б., ЕГН **********, да заплати на „П., Р. и О.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 203.5 0 лв., представляваща сторени по делото разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „П., Р. и О. /ПРО/“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник юрисконсулт М.Т., с която се обжалва решение № 20265603 от 01.12.2020г., постановено по гр.дело №78275/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за 1 недопустимост и при условията на евентуалност за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа се, че първоинстанционният съд с постановеното решение е излязъл извън пределите на търсената от ищцата защита, тъй като се твърди, че се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран - разгледал е деликт, който не е бил посочен от ищцата като основание на исковата претенция. Излага се още, че ищцата е посочила в исковата молба, че предявява иск с право основание чл.45 от ЗЗД, а съдът е разгледал иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, поради което постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Поддържа се, че в случай, че съда прецени, че обжалваното решение е валидно и допустимо при условията на евентуалност са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт на СРС, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правния спор, както и доводите и възраженията, изложени в подадения отговор на исковата молба. Излага се, че правно необоснован, неподкрепен от събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на „ПРО“ ЕАД по чл.49 от ЗЗД досежно претърпените от ищцата - К. С. Б. неимуществени вреди в резултат на получено от нея травматично увреждане от инцидент, станал на 11.09.2017г. в стая №207, ет.2 в Б.

„Стряма“, находяща се в гр.Баня, ул.“****, при който е паднала поради наличие на мокра подова настилка. Поддържа се, че противно на изводите на СРС по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. На първо място се оспорва факта, че ищцата е претърпяла деликт по начина, описан в исковата молба, както и се оспорва механизма на настъпилата злополука. На следващо място се твърди, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между твърдения деликт и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Поддържа се още, че описаните от ищцата болки и страдания не са в пряка причинно-следствена връзка с твърдения инцидент, а са резултат от други заболявания, от които страда на ищцата.

Излага се, че неправилно СРС е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели – Б.Б. – син на ищцата, и И.Б. – съпруг на ищцата, които се явяват заинтересовани от изхода на спора лица и техните показания следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Сочи се още, че присъденият от първостепенния съд размер на парично обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди е силно завишен, не е съобразен с установения в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост за репариране на преживените от ищцата болки и страдания. Поддържа се още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е недоказано при условие, че по делото не е установено по категоричен начин дали ищцата е спазила обичайните и дължими предпазни мерки за предотвратяване на падане, дали умишлено не е стъпила накриво, за да предизвика целенасочено и умишлено травматично увреждане. Твърди се, че ищцата с поведението си е допринесла за причиняването на деликта, не е положила дължимите грижи по опазване на здравословното й състояние, както и за възстановяването й след претърпения инцидент на 11.09.2017г. и получените травматични увреждания. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмени бележки, представени по въз.гр.дело №5524/2021г. по описа на СГС, Г.О., по 2

ІІІ-В състав в съдебно заседание на 05.10.2022г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебно решение, с което да обезсили като недопустимо обжалваното решение и при условията на евентуалност да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представя в съдебно заседание на 13.12.2023г. списък по чл.80 от ГПК за сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В същото съдебно заседание процесуален представител взема изрично становище, че поддържа направеното в съдебно заседание на 05.10.2022г. по въз.гр.дело №5524/2021г. по описа на СГС, Г.О., по ІІІ-В състав възражението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - К. С. Б., ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание на 05.10.2022г. по въз.гр.дело №5524/2021г. по описа на СГС, Г.О., по ІІІ-В състав чрез процесуален представител адв.В. З. изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба Излага се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество - „ПРО“ ЕАД. Поддържа се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е правилен и съобразен с критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Трето лице – помагач - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Д.З.“ АД, с ЕИК ****, не депозира писмен отговор и не изразява становище относно постъпилата въззивна жалба.

Предявен е от К. С. Б., ЕГН **********, срещу „П., Р. и О.“ ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак и смяна на тазобедрена става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 11.09.2017г. до окончателното й изплащане, вследствие на падане в стая №207, ет.2 в Б. „С тряма“, гр.Баня, находящ се в гр.Баня, ул.“****, клон на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 11.09.2017г. до окончателното й изплащане.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД като е осъдено ответното дружество - „ПРО“ ЕАД да заплати на ищцата - К. С. Б. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак на 11.09.2017г. вследствие на падане в стая №207, ет.2 в Б.

„Стряма“, гр.Баня, находящ се в гр.Баня, ул.“****, клон на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 11.09.2017г. до 3 окончателното й изплащане. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място следва да се разгледа релевираното от въззивника възражение за недопустимост на обжалваното решение поради твърдението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, ведно с молба-уточнение от 22.01.2019г., депозирана в изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане от 08.01.2019г., н астоящият въззивен състав приема, че СРС се е произнесъл по заявените от ищцата факти, като е дал вярна правна квалификация на спорното право, а именно, че е предявен иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Ирелевантно за определяне на правната квалификация на предявения иск е посочената такава от ищцата в исковата молба доколкото определянето на действителното правно основание на исковата претенция с оглед изложените от ищцата факти и обстоятелства, на които основава иска, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация, което в случая първоинстанционният съд е направил съобразно наведените в исковата молба твърдения и петитум. СРС като е разгледал по същество предявен иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД не е допуснал твърдяното от въззивника съществено процесуално нарушение. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от ищцата - К. С. Б. срещу ответното дружество - „ПРО“ ЕАД иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от получено травматично увреждане - счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак, вследствие от претърпян инцидент, станал на 11.09.2017г. в стая №207, ет.2 в Б. „Стряма“, находяща се в гр.Баня, ул.“****, при който е паднала поради наличие на мокра подова настилка. При 4 правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявения т иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е частично основателен и доказан, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи досежно материалната незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорената част, следва да се добави следното: