Решение № 281 от 15.07.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 147/2026
- Вид
- Решение № 281
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187 · Кодекс на труда
- чл. 187, т. 3, предл. 1 · Кодекс на труда
- чл. 187, т. 8, предл. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 197, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 281 гр. П., 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100147 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ.
Исковете са обективирани в искова молба от 09.02.2026 г., подадена от Р. В. К., с адрес в гр. П., ул. „В. К.“ № 16, ЕГН **********, против Т. п. (ТП) „Д. г. с.“ („ДГС“) – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по БУЛСТАТ ***.
Ищецът твърди, че е работил при ответника (като негов работодател) по безсрочно трудово правоотношение, на длъжността „лесничей“. Заявява, че със заповед от 12.12.2025 г. на директора на ответното предприятие му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със втора заповед от същата дата, издадена пак от директора на предприятието, трудовоправната връзка е била прекратена, с оглед наложеното дисциплинарно уволнение. Смята, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като: работодателят не е изискал надлежно от него предоставянето на обяснения; уволнителната заповед не е мотивирана; не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват налагане на най-тежката дисциплинарна санкция; 2месечният срок от откриване на нарушението и 1-годишният срок от извършването му са били изтекли към момента на налагане на наказанието. Изтъква, че след уволнението е работил на по-ниско платена работа, поради което му се полага 1 обезщетение от 4 857,48 евро, за периода от 12.12.2025 г. до 12.06.2026 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на длъжността, от която е освободен, както и да му бъде присъдено визираното обезщетение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: ищецът е извършил дисциплинарни нарушения, описани в заповедта за налагане на уволнението, която е мотивирана в нужната степен; самото уволнение е било предхождано от коректно изискване на обяснения; наказанието кореспондира с реализираните простъпки; спазени са и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът приема следното:
1. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ):
1.1.) Спорът за законността на атакуваното уволнение налага най-напред да бъдат отчетени някой основополагащи принципни постановки, които са релевантни като изходна база за правилното му разрешаване.
1.1.1.) За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е нужно да са изпълнени предпоставките, които пораждат неговото потестативно право на уволнение, съобразно хипотезата, в която то е осъществено. От значение тук е основанието, отразено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало такова към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (вж. Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/09 г., ІV г. о. на ВКС). Определящи за преценката на съда относно закосъобразността, респ. за незаконосъобразността на уволнението са фактите, отразени в заповедта за извършването му (вж. Решение № 258/23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/12 г., ІV г. о. на ВКС).
1.1.2.) Съдът проверява законността на прекратяването на трудовото правоотношение, оспорено по исков път, само въз основа на конкретните обстоятелства, заявени от работника или служителя (като ищец) в исковата молба, които според него опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да го уволни (вж. Решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/09 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 176/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/10 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 84/28.02.2012 г. по гр. д. № 1430/11 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 87/10.07.2018 г. по гр. д. № 3468/17 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/17 г., ІV г. о. на ВКС). Семантичната основа на така даденото разрешение се уповава на 2 диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което се приема, че съдът не може да признае уволнението за незаконно, основавайки се на негови пороци, които не са надлежно релевирани от ищцовата страна (вж. също Решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/13 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 64/22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/18 г., ІІІ г. о. на ВКС).
1.1.3.) Фактическият състав на уволнителното основание, нормирано в чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, включва кумулативната даденост на няколко условия – 1./ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2./ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание;
3./ съблюдаване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед и 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, когато такова се изисква (вж. проф. В. Мръчков, „Трудово право“, 6-то издание, 2008 г., стр.
480 – 488 и стр. 610 – 616).
1.1.4.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на работодателя да установи изпълнението на описаните изисквания, докато работникът или служителят трябва само да докаже, че се е намирал в трудово правоотношение с него, което е прекратено.
1.2.) В този контекст фактологията, която е значима в настоящия казус за преценка на законността на уволнението, се изяснява посредством относимите в тази връзка доказателствени източници и е следната:
1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за възникването помежду им на процесното трудово правоотношение, което е имало безсрочен характер, и за неговото прекратяване, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което е станало на 12.12.2025 г.
1.2.2.) Съгласно договор № ПО-01-1/13.03.2024 г., ответникът (действащ като възложител) е възложил на „Л.“ ЕООД (изпълнител) извършването на лесокултурни дейности (ЛКД) в обект 24-1 от държавния горски фонд (ДГФ), сред които са били и дейности по почвоподготовка (изкореняване и пробутване) и залесяване (направа на дупки и садене) с тополови култури в подотдели 191-л (с площ от 11 дка), 191-м (с площ от 32 дка) и 191-ч (с площ от 24 дка).
1.2.3.) Неразделна част от цитирания договор са били и технологични планове № 1, № 2 и № 3 от 14.02.2024 г., изготвени от ищеца, утвърдени от директора на ответното предприятие и съгласувани с директора на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) – гр. Б., според които дълбочината на засаждане на тополовите 3 фиданки в посочените подотдели е следвало да се бъде от порядъка на 80 см.
1.2.4.) Със заповед № РД-07-116/15.03.2024 г. на директора на ответното предприятие ищецът и свидетелят Н. М. (горски стражар) са били определени като отговорници за извършване на контрол по правилното изпълнение на ЛКД по споменатия договор от 13.03.2024 г. А със заповед № РД-07-122/25.03.2024 г. на директора на ответното предприятие ищецът, свидетелят Н. М. и свидетелят С. Д.
(заместник-директор на ТП „ДГС“ – гр. П.) са били назначени като комисия, която да приема ЛКД по същия договор, съставяйки приемо-предавателни протоколи за дейностите по съответните операции и за дължимите суми за изработеното от изпълнителя.
1.2.5.) Дейностите по почвоподготовката и по залесяването в подотдели 191-л, 191-м и 191-ч, извършени от „Л.“ ЕООД по договора от 13.03.2024 г., са били приети съответно с приемо-предавателен протокол № 12/13.12.2024 г. и с приемопредавателен протокол № 13/27.12.2024 г., като осъществени без забележки. И в двата протокола е вписано, че комисията от ТП „ДГС“ – гр. П. е включвала ищецът и свидетелите М. и Д., но страните не спорят, че подписите, положени за ищеца в тези документи, не изхождат от него, а от друг служител на ответното предприятие, тъй като той е бил в отпуск по болест от 09.12.2024 г. до 20.12.2024 г. и в платен годишен отпуск от 23.12.2024 г. до 31.12.2024 г. В тази връзка по делото са приложени копие на болничен лист № Е20243228246/09.12.2024 г. на д-р И. М. Б., действаща чрез групова практика за първична медицинска помощ „Медик-9“ ООД, както и копие на заповед № РД-04-457/20.12.2024 г. на директора на ответното предприятие.
1.2.6.) От съдържанието на протокол от 31.12.2024 г. за окончателно приемане на ЛКД в обект 24-1 е видно, че:
- комисията от служители на ТП „ДГС“ – гр. П., участвала в изготвянето на този документ, е включвала ищецът, както и свидетелите М. и Д.;
- с този протокол се приемат от изпълнителя по договора от 13.03.2024 г. всички дейности като извършени, без забележки, в това число почвоподготовката и залесяването;
- удостоверява се, че при извършена инвентаризация на горските култури не се констатират отклонения от изискванията по договора, които да са допуснати от страна на изпълнителя;
- предлага се на изпълнителя да бъде изплатена остатъчната сума от възнаграждението по договора (37 413,23 лв. без ДДС), както и да му бъде възстановена гаранцията (6 275,52 лв. без ДДС), внесена относно изпълнението на неговите задължения.
1.2.7.) Ищецът не е оспорил подписа си върху коментирания протокол от 4
31.12.2024 г., поради което трябва да се счита, че той обективира негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
1.2.8.) Според констативен протокол серия ЮЗДП и № 034135 от 18.11.2024 г., съставен от свидетеля Н. М., при проверка на терен, извършена от него и от друг служител на ответното предприятие – инж. Е. Т., било констатирано, че част от залесяването в подотдели 191-л и 191-м било осъществено извън ДГФ и по-конкретно:
9 дка били залесени в съседен имот, вместо в подотдел 191-м, както и 1 дка – в съседен имот, вместо в подотдел 191-л.
1.2.9.) От приложените по делото протокол от 06.11.2025 г. на Лесозащитна станция (ЛЗС) – гр. София при Изпълнителната агенция по горите и писмо с рег. № 1008-328-1/18.11.2025 г. на директора на ЮЗДП – гр. Б. става ясно, че:
- на 06.11.2025 г. служителите на ЛЗС – гр. София (инж. П. И. и инж.
П. И.), съвместно със служители на ЮЗДП – гр. Б. (инж. В. С. и инж. И. К.) и в присъствието на директора на ответното предприятие (инж. Н. Т.) и на заместникдиректора на същото (свидетелят С. Д.), са извършили проверка относно ЛКД, извършени от „Л.“ ЕООД в обект 24-1 от ДГФ по договора от 13.03.2024 г.;
- проверката е обхващала и залесяването в подотдели 191-л, 191-м и 191-ч, в които засадените фиданки са на възраст 1 година;
- потвърждават се данни от есенната инвентаризация, направена в посочените подотдели от ТП „ДГС“ – гр. П., че е налице загуба на засадените тополови култури, както следва:
= за подотдел 191-л – 2010 бр. фиданки (или около 97 % от засаждането);
= за подотдел 191-м – 1280 бр. фиданки (или около 79 % от засаждането), и
= за подотдел 191-ч – 1644 бр. фиданки (или около 85 % от засаждането);
- според сведенията от инвентаризацията на ТП „ДГС“ – гр. П., причините за тези загуби са засушаване, високи летни температури, нападение от насекоми-вредители, както и плитко засаждане на фиданките;
- при 1-годишните фиданки обаче се наблюдавали само единични нападения от вредител („тополова петниста златка“), а непосредствената причина за изсъхването им е плиткото засаждане (на дълбочина 20-30 см., което не кореспондира с утвърдените технологични планове);
- по повод на последното у изсъхналите фиданки имало слабо развита коренова система и неразвити листа и корона.
5
1.2.10.) С два броя покани – с изх. № 10-09-393/18.11.2025 г. и с изх. № 1009-398/19.11.2025 г., директорът на ответното предприятие е изискал от ищеца писмени обяснения, както следва:
Разпечатката съдържа 49 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/504a98a2-c38a-4c75-9636-41fb4f33c479