Определение № 982 от 20.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Шумен, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500377 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Д. срещу разпореждане №901/28.04.2025г. по ч.гр.д.

№400/2025г. по описа на НПРС с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от З.С.Б. изп.директор, срещу длъжника Ш. Х. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес в ....., общ. ...., обл. ..., за сумите:

871,23 лв. главница; 94,99 лв. договорна лихва по договор за заем за периода от 23.10.2017 до 04.02.2021 г.; 456,62 лв., обезщетение за забава считано от 05.02.2021 г. до подаване на заявлението 28.03.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и за присъждане на разноски в размер на 28,46 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на НПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната частна жалба е необходимо да се добави и следното :

Ч.гр.д. № 400/2025г. по описа на НПРС е образувано по депозирано заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано 1 от З.С.Б. изп.директор, срещу длъжника Ш. Х. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес в ...., общ. ...., обл. ..., за сумите: 871,23 лв. главница; 94,99 лв. договорна лихва по договор за заем за периода от 23.10.2017 до 04.02.2021 г.; 456,62 лв., обезщетение за забава считано от 05.02.2021 г. до подаване на заявлението 28.03.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението , както и за присъждане на разноски в размер на 28.46лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта № CREX – 15374704/23.10.2017 и Приложение № CARD – 15802256 към договора между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и длъжника, като вземането на кредитора е прехвърлено с Приложение № 1/05.02.2021 г. към договор за цесия от 19.08.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД . Към заявлението са приложени Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта № CREX – 15374704/23.10.2017; Общи условия по договора и Сертификат за застраховка № CREX – 15374704.

Съдът е оставил с Разпореждане № 700/01.04.2025 г. и Разпореждане № 795/14.04.2025 г. депозираното заявление без движение , с които е дал указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности. Указанията на съда включват и задължението за представяне на договор за групова застраховка и доказателство за платена застрахователна премия по нея, съгласно Сертификат за застраховка № CREX – 15374704; да представи приложение/анекс към договора, с което кредитния лимит бил увеличен на 1000 лв., което да отразява дата на сключване и договорените в него условия, вкл. ГПР и ГЛП, както и погасителен план, ако е наличен такъв; да представи посоченото в т. 12 от заявлението Приложение № CARD – 15802256 към договора, което не е приложено. С постъпилите две молби по делото с вх. №2838/11.04.2025 и № 3179/25.04.2025 г. не са отстранени нередовностите и не са изпълнени указанията на съда. Не е представен сочения от заявителя в т. 12 Приложение № CARD – 15802256, с който размера на кредита бил увеличен на 1000 лв.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е 2 уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал. 3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Самата същност на заповедното производство е инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията.

За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес дори и когато лицата пропускат или дори съзнателно се въздържат да се защитават. Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорна връзка с търговец-доставчик, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл. 7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00) евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт поради по[1]слабата информираност на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство. В тази насока са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки (дело C-807/19).

В случая, с договора е уговорено заплащането на застраховка и е представен Сертификат за застраховка № CREX – 15374704 от 23.10.2017г. сключен между ответника Ш. Х. Х. и застрахователя . Разходите за заплащане на процесната застраховка са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което очевидно не е направено и води до нарушаване на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при подписване на договора кредитополучателят не е бил в състояние да прецени 3 икономическите последици от сключването му и е бил поставен в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Това положение на ЗПК напълно съответства на посоченото в чл. 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48. Съгласно т. 2 от Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C‑714/22, посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

НПРС като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с две разпореждания е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си , тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното . Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице. Депозирани са две молби с която заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението. Не е изпълнено едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застраховка и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Не е представен и сочения от заявителя в т. 12 Приложение № CARD – 15802256, с който размера на кредита бил увеличен на 1000 лв. Със заявлението се претендира като неплатена главница сумата от 871,23 лв., която е по – голяма по размер от предоставения по договора за кредит размер на кредитния лимит от 470,77 лв. Това само по себе си дава основание на съда да счита, че Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта № CREX – 15374704/23.10.2017 г. съдържа клаузи, които правят целия договор недействителен. Като претендира сума по – голяма от размера на предоставения кредит, заявителят претендира нещо в нарушение на закона по смисъла на чл.

20а ЗЗД, доколкото, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

4

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита ,че искането следва да се отхвърли изцяло, като основано на недействителен договор, съдържащ неравноправни клаузи и в нарушение на закона, с което са изпълнени всички отрицателни предпоставки по чл. 411, ал.2, т. 2 ГПК, като депозираното заявление е и нередовно и не е било коригирано в дадения от съда за това срок и съдът не може да се произнесе по нередовно заявление.