Решение № 4284 от 03.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4284 гр. Пловдив, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330109402 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. Н., ЕГН **********, против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.

Твърди, че на 24.10.2023 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***************, по който клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 2000 лева, била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

Моли за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2024 г., ищецът М. И. Н., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на 1 ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 80 лева за държавна такса.

Ищцата, освен това, е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 13) е посочено, че тя се представлява безплатно от **. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска (2000 лева), действащата Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че процесната клауза за дължимост на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна, е след постъпване на исковата молба на 30.05.2024 г.

В Раздел VІ от процесния договор за потребителски кредит от 24.10.2023 г. е предвидена дължимост на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева, която клауза е част от договора за кредит.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. Н., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, че клаузата на Раздел VІ от Договор за потребителски кредит №*************** от 24.10.2023 г., предвиждаща дължимост на 2 възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на М. И.

Н., ЕГН **********, сумата от 80 лева (осемдесет лева) - деловодни разноски за производството по настоящото гражданско дело № 9402/2024 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на **. С. К.

Н., АК-****, със служебен адрес – ***************, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. И. Н. за производството по настоящото гражданско дело № 9402/2024 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3