Определение № 1069 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002901157 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дино Енерджи“ЕООД, „Кафсима Петролиум“ЕООД и „Дино ойл“ЕООД срещу решение № 146/02.03.2023г. по т.д.№ 793/ 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260024/28.06.2022 г. по т.д. № 54/2020 г. на ОСКюстендил за обявяване, на осн . чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. с чл. 135 ЗЗД , за относително недействителни по отношение на държавата на: 1) договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 138, т. І, рег. № 2516, дело № 117/ 19.04.2019 г., между „Петролна компания Мерлин“ ЕООД - гр. Бобов дол, област Кюстендил и „Кафсима Петролеум“ ЕООД - гр. Сандански, област Благоевград ; 2) договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 34, т. ІІІ, рег. № 7636, дело № 372/ 3.12.2019г., между „Кафсима Петролеум“ ЕООД и „Дино ойл“ ЕООД - гр. Кюстендил ; 3) непарична вноска (апорт) в капитала на „Дино Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил, внесена от „Дино ойл“ ЕООД на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД 18-96/28.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение със 1

Заповед № КД-14-10-21/ 18.01.2013 г. на началника на СГКК- Кюстендил, с адрес : гр. Кюстендил, ***, с площ 5 191 кв. м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана; с начин на трайно ползване: за складова база, със стар идентификатор: ***, с номер по предходен план: ПИ 032068, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, 41112. 503, 4330, *** и

1 ***, ведно с построените в поземления имот сгради : 1) сграда с идентификатор ***. 2 със застроена площ 78 кв. м., брой етажи: един, с предназначение: административна, делова сграда, 2) сграда с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство и 3) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 9 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, както и с построените в поземления имот съоръжения, представляващи петролна база, състояща се от фундамент за резервоари, цистерна „Хендрикс рокс“, цистерна „Ман ТГА 410“, климатична инсталация, система „Canon EFS 7D Bodi“, система „Canon EF 17 - 40 ММ F/ 4IUSM“, телевизор „Panasonic LCD“, камера „JCD“, устройство за наблюдение и контрол към Агенция Митници ИКУНК, измервателни системи - 6 броя, ел. системи „Sampi ТЕ 550“ - 3 броя, лафетни струйници - 3 броя, противопожарна инсталация, товароразтоварна инсталация, тръбна разводка за горива - 120 м., трафопост и табло, дизелов генератор, обваловка, резервоарен парк, резервоар за дизел 500 куб. м., резервоар за бензин 200 куб. м., резервоар за вода 100 куб. м., цистерна за биодизел и биоетанол 80 куб. м., пасарелки- 4 броя, автонавна естакада, помпена станция, възел за дозировка на биодизел, помпено - водно АС част, хидравличен затвор и кабелно трасе, както ведно с всички останали находящи се в имота съоръжения, подобрения и приращения ; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № РД 18-96/ 28.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГККСофия, находящ се в землището на гр. Кюстендил, м. „ Бели камък“, с площ 4452 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, с номер по КВС 032006, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.

В касационната жалба се поддържат довод и за недопустимост, евент. за 2 неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В подадения от ответника Национална агенция по приходите - София писмен отговор се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба „Петролна компания Мерлин“ ЕООД не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страиа срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл.135, ал.1 ЗЗД за установяване на относителната недействителност както на сделката, с която длъжникът е отчуждил описаните в НА № 138 от 19.04.2019 г. недвижими имоти, така и на последвалите във времето други две разпоредителни сделки /покупко-продажба по НА № 134 от 03.12.2019г. и непарична вноска в капитала на „Дино Енерджи“ЕООД/, по силата на които като краен резултат същите имоти са станали собственост на ответника „Дино енерджи“ ЕООД, който ги владее към деня на подаването на исковата молба. Намерил е за допустимо обективното съединяване на трите иска, предявени на посоченото основание с оглед разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Отбелязал е, че и трите разпоредителни сделки са били извършени след възникването на вземането на държавата. Установил е наличието на първия елемент от фактическия състав на приложимата норма - съществуването на изискуеми публични вземания срещу „Петролна компания Мерлин“ ЕООД към деня на сключването на първата сделка - 19.04.2019 г. в общ размер 337 613,96 лв. Изложил е съображения, че сделката уврежда кредитора-ищец, тъй като отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи, оценени на 1 789 675 лв., е правно действие, с извършването на което имуществото на длъжника е било 3 значително намалено - дружеството е останало без материални активи, които биха могли да служат за удовлетворението на кредитора. При обсъждането на въпроса за наличието на субективния елемент при сключването на първата сделка САС е съобразил, че тя е възмездна, поради което е необходимо както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял – „Кафсима Петролеум“ООД, да са знаели за увреждането (при прилагане на чл. 135, ал.1, пр. 2 от ЗЗД). Изложил е, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая САС е счел, че от значение е обстоятелството, че страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на капитала и управител на които е едно и също физическо лице – Константинос Анастасиос Пападопопулос .

Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2 от ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител), това лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613,96 лв., както и че имотите предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение. САС е приел, че коментираните разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат длъжникът да бъде лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е заключил, че при наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 1 38 от 19.04.2019 г. следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.

По втората разпоредителна сделка /покупко-продажба по НА № 134 от 03.12.2019г./ САС е посочил, че вземането на държавата към длъжника за изискуеми публични задължения не е било погасено към деня на сключването на договора - 3.12.2019 г. Приобретател на имотите е юридическо лице с 4 едноличен собственик на капитала и управител Константинос Анастасиос Пападопопулос, чиито волеизявления в качеството му на органен представител едновременно на продавача и купувача при първата разпоредителна сделка, са били направени със съзнателното намерение с извършването й длъжникът да бъде лишен от свое имущество за да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е приел, че липсват доказателства за настъпила промяна в това намерение през периода от време между сключването на двете сделки. Знанието на продавача, че сделката уврежда държавата, е било прието за доказано чрез косвени доказателства. В тази връзка е било съобразено, че волеизявлението от името на дружеството продавач в НА от 03.12.2019 г. е било направено от управителя Георги Велчов, който е придобил по силата на договор за продажба от 22.11.2019 г. всички дружествени дялове в капитала на „Кафсима Петролеум“ ЕООД от техния дотогавашен собственик Константинос Анастасиос Пападопопулос .

Подлежащите на вписване обстоятелства са били вписани по партидата на дружеството в търговския регистър на 28.11.2019 г. САС е кредитирал справка от 22.06.2020 г. , установяваща, че към деня на придобиването на дяловете Георги Велчов е бил в трудово правоотношение с „Кафсима Петролеум“ ЕООД. Поради което съдът е заключил, че към 22.11.2019 г., в качеството си на работник и работодател, те са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ДОПК. Този факт спроед съда отразява действителните отношения между представляващия дружеството - продавач на дяловете и приобретателя по сделката /прехвърляне на дружествени дялове/. САС е отбелязал и посочената в договора „необяснимо“ ниска продажна цена - 9000 лв. (за която по делото няма данни да е била платена), на която са били придобити всички 5 000 дружествени дяла на обща стойност 500 000 лв. от капитала на дружество, в имуществото на което към деня на продажбата на дяловете е имало активи на стойност 1 789 675 лв. Обсъдил е, че втората разпоредителна сделка е била сключена само пет дни след вписването на Георги Велчов като едноличен собственик на капитала и управител по партидата на дружеството-продавач в търговския регистър, к о й т о според

САС насочва към обоснованото предположение, че прехвърлянето на дяловете е било извършено с единствената цел като страна по договора за продажба на недвижимите имоти дружеството - продавач да бъде представлявано от органен представител, различен от Константинос 5

Анастасиос Пападопопулос. Във връзка с веригата от косвени доказателства въззивната инстанция е посочила, че купувач по втората сделка „Дино ойл“ ЕООД е било новоучредено дружество с едноличен собственик на капитала и управител Константинос Анастасиос Пападопопулос , вписано в търговския регистър на 24.10.2019 г. - малко повече от месец преди деня на сделката .

Поради което според съда се налага извод за учредяване на „Дино ойл“ ЕООД единствено с цел да придобие имотите, които впоследствие да отчужди, което е и станало с извършването на третата от сделките /апорт/ - предмет на делото. САС е приел, че обсъдени в тяхната съвкупност изброените доказателствени факти по безспорен начин обосновават заключението, че още преди деня на сключването на сделката лицето, действащо като органен представител на продавача, е знаело, че тя уврежда държавата. По изложените съображения договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 34 от 3.12.2019 г., е бил обявен от въззивния съд за недействителен по отношение на държавата.