Решение № 498 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000585 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260171 от 06.07.2022г., постановено по т.дело №297/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д.

Б. №***, е осъдено да заплати на В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **, на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45, чл.51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД, общо сумата от 17500лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания, съпричинени при ПТП на 04.01.2020г. в гр.К., за което на водача на лек автомобил „ОЗ, рег. № ***** – ДЙК, ЕГН:**********, е наложено с влязло в сила на 07.01.2022г. Решение №540/05.05.2021г. по адм.н.д. №2600/2021г., ПРС, 3 н.с., административно наказание „глоба“, както и сумата от 1930,60лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото деяние, представляващи заплатени медицински разноски, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.04.2020г. до окончателното плащане, като иска за обезщетяване на 1 неимуществени за разликата до пълния предявен размер от 35000лв. е отхвърлен, и ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, е осъдено да заплати на „Ад В и Б“ – гр.С., ул. Б. № *****, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 1266лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно на уважената част, и да заплати, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, по сметка на ОС-Пловдив общо сумата от 1250лв. – такси и разноски по съдебното производство, а В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **, е осъден да заплати на ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, на основание чл.78,ал.3 вр. чл.80 от ГПК, сумата от 1160лв. – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят В.

Т. Г., който чрез пълномощника адв.М. М. го обжалва в частта, с която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 17500лв. до претендираната от 35000лв. Изложени са конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част относно действително претърпените вреди и наличието и степента на съпричиняване и се претендира за отмяната му относно нея и уважаване на иска в претендирания размер от 35000лв., ведно със законната лихва от 24.04.2020г. до окончателното плащане, както и за отмяна на решението в частта относно присъдените разноски, съобразно отхвърлената част от иска, и за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, включително и адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна ЗБИ е депозирала чрез пълномощника адв.Т. В. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд и претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са от В. Т. Г. против ЗБИ обективно съединени искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 35000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, и на обезщетение от 2

1930,60лв. за имуществени вреди – заплатени медицински разноски, които вреди са претърпени вследствие получените от него при ПТП на 04.01.2020г., около 9,25 часа, в гр.К., на ул.“С., № **, причинено по вина на водача ДЙК на лек автомобил „ОЗ с рег. № *****, за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица BG/02/***********, валидна от 27.07.2019г. до 26.07.2020г., физически увреждания – закрито пертрохантерно счупване на лява тазобедрена става, фрактура на лява бедрена кост, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.04.2020г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебно застрахователна претенция, до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът ЗБИ е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил, както и настъпването на ПТП и участниците в него. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП и то да е причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил с твърдения виновен за него да е именно ищецът, който като пешеходец е навлязъл внезапно на пътното платно като не се е съобразил с приближаващия го автомобил, по който начин ударът е станал непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като пешеходецът се е намирал в опасната му зона на спиране, като ищецът не е пресичал пътното платно на обозначено за това място и е бил непредвидима опасност за водача на лекия автомобил до момента, в който е навлязъл на платното за движение, когато се е намирал в опасната зона. При условия на евентуалност със същите обстоятелства ответникът обосновава възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поддържайки ищецът да е допринесъл за него в равна степен с водача. Оспорил е иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер, считайки претендираният от 35000лв. за завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Оспорил е твърденията относно претърпените от ищеца травматични увреждания, поддържайки да е налице единствено фрактура на лява тазобедрена става и извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, което да сочи, че травмата не е била особено тежка. Посочил е, че ищецът е страдал от придружаващи заболявания – хипертонично сърце, хронична исхемична болест на сърцето, захарен диабет и други, наложили неговото наблюдение, които не са причинени от 3

ПТП.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника относно причините за ПТП. Като причина за настъпването му е посочил поведението на водача на лекия автомобил, изразяващо се в недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, като се има предвид и, че пешеходецът е пресичал пътното платно на кръстовище, където пешеходната пътека е била продължение на тротоара върху платното за движение, в каквато насока е оспорил и възражението за съпричиняване.

Счита за неоснователно оспорването на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да поддържа възраженията си.

С първоинстанционното решение е прието предявените искове да са допустими, като е започнала процедура по чл.498,ал.3 вр. чл.496 вр. чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя. Прието е, с оглед влязлото в сила Решение №540/05.05.2021г. по чл.78а от НК по АНД №2600/2021г. на Районен съдПловдив, което има значението на задължителна за гражданския съд влязла в сила присъда, да е установен част от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Въз основа на неоспорените САТЕ и СМЕ е прието вследствие неправомерното поведение на водача на лекия автомобил на ищеца да са причинени неимуществени вреди вследствие на понесената средна телесна повреда – пертрохантерна фрактура на бедрената кост в горната част, наложило провеждане на оперативно лечение – открито наместване с вътрешна фиксация, и няколкократна рехабилитация, което счупване е довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от един месец, като ищецът е получил и травми на главата и левия лакът. Прието е, с оглед наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да е налице хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ, обосноваваща функционално обусловената отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице. Прието е въз основа на заключението на СМЕ да е налице пряка причинно-следствена връзка между 4 процесното ПТП и претендираните от ищеца имуществени и инеимуществени вреди. Прието е да не са установени твърденията на ответника за наличие на съпричиняване вследствие придружаващи заболявания, които да са допринесли за получаване на процесните травми – счупване на бедрената кост, нараняване на главата и лакътя, а, напротив, от СМЕ да се установява, че получените при ПТП травми са влошили придружаващите заболявания за около месец. Прието е за основателно възражението за съпричиняване, дължащо се на поведението на пострадалия, който не е пресичал пътното платно на обозначеното за това место, навлязъл е внезапно на пътното платно и не се е съобразил с останалите участници в движението и с приближаващия го автомобил, а е навлязъл в опасната му зона за спиране, по който начин сам се е поставил в опасност и е нарушил императивните разпоредби на чл.107-чл.115 от ЗДвП, поради което да е налице съпричиняване в размер на 50%. Съобразявайки характера на травматичните увреждания, причиненото затрудняване на движението на ляв долен крайник за период от около 8-12 месеца, който е обичаен и през който пострадалият е изпитвал значителни болки и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си, обстоятелството, че провежданото лечение е било свързано с покой на засегнатия крайник и последваща рехабилитация, както и прием на болкоуспокояващи и антикоагуланти, както и, че ищецът не е напълно възстановен от причинените му травми, което е обичайно за известен период и с оглед възрастта му, според СМЕ, съдът е приел, че сумата от общо 35000лв. би репарирала претърпените от него неимуществени вреди, като обезщетението, с оглед съпричиняването, следва да се намали наполовина до 17500лв. Прието е за установено вследствие ПТП ищецът да е претърпял и имуществени вреди в размер на общо 1930,60лв., от които 1890лв. за закупуване проксимален феморален пирон и 40,60лв. потребителска такса за болничен престой, които също следва да бъдат възмездени. Приета е за основателна акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва от изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя на 24.04.2020г., от когато е поискано присъждането на такава.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо.

5

Ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмена молба вх.№ОК49440/24.01.2020г. до ответния застраховател, който с писмо от 13.02.2020г. е отказал заплащането на такова до представяне на влязъл в сила акт за виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство, с оглед пределите на въззивната жалба, касаеща отхвърлителната част на първоинстанционното решение, което в осъдителните като необжалвано е влязло в сила, се свежда единствено до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обема на отговорността във връзка с наведеното съпричиняване.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените болки и страдания.

Безспорно установено е с влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а от НК за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б от НК, чийто съставомерен обективен признак е причиняването на средна телесна повреда, както и от приложената медицинска документация, приетото заключение от 18.12.2020г. на СМЕ, обясненията на експерта д-р К. П. в съдебно заседание на 21.01.2021г. и показанията на ангажирания от ищеца св.Е. Х.-негова сестра, следното: вследствие на случилия се пътен инцидент ищецът е претърпял счупване на лявата тазобедрена става, контузия/натъртване на главата, шията и левия лакът. Било е проведено под пълна анестезия открито наместване на лявата тазобедрена става и метална остеосинтеза на фрактурата. Проведено е било и медикаментозно лечение с антибиотици, аналгетици, антикоагуланти за разреждане на кръвта, като е спазван постелен режим с внимателно раздвижване в леглото и са провеждани рехабилитации.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/504a552a-c15c-4240-94c2-6d38bda3daf8