Решение № 279 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000874 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д. №84/2019г. по описа на Окръжен съд К., I.P. & C. I. Со. S.А., с данъчен идентификационен номер ********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“ ***-***, чрез представителя му за уреждане на претенции за територията на Р.Б. – „Д.-О.з.“ ЕАД - гр.С., бул. „В.“ №***, е осъдено да заплати на Р. М.. ЮС., с ЕГН *********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80 000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;

I . P. & C. I. С о . S.А. е осъдено да заплати на З. З. ЮС., с ЕГН **********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта 1 на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019 г. ПТП в Р.Г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80 000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;

I. P. & C.I. Со. S.А. е осъдено да заплати на К.З. М., с ЕГН **********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80 000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;

I. P. & C. I. С о . S.А. е осъдено да заплати на Р. З. ЮС., с ЕГН **********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80 000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;

I. P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати по сметка на ОС - К. сумата в размер на 13 485лв., от които 12 800лв. д.т. върху уважените размери на исковете и 685лв. - бюджетни разходи за вещи лица.

С определение №21682/23.07.2021г., в производство по чл.248 от ГПК, е изменено решение №21068/22.04.2021г. в частта за разноските, като I. P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати на адв. Д. С. от С. адвокатска колегия, сумата в размер на 8 790лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.

Оставена е без уважение молба вх. №211705/17.05.2021г., подадена от Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. в останалата й част като неоснователна.

Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. са осъдени да заплатят на I. P.

& C. I. Со. S.А. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 954.52лв.

Оставена е без уважение молба вх. №211811/26.05.2021г., подадена от I.

2

P. & C.I. Со. S.А. в останалата й част като неоснователна.

Срещу така постановеното решение, е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000лв. до 100 000лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и е необосновано. На първо място е изразено становище, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижен, с оглед принципа за справедливост, заложен в чл.932 от Гражданския кодекс на Г.. Изложени са подробни съображения, свеждащи се и до анализ на депозираните по делото гласни доказателства. На следващо място са наведени оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване, както и относно определената степен на съпричиняване. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени до пълния предявен размер.

В постъпилия отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от I. P. & C. I. Со.

S.А. се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - I. P. & C. I. Со. S.А. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Твърди се, че решението в обжалвана част е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Основно оплакванията на жалбоподателя се свеждат до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на вина у водача на МПС за настъпилото пътнотранспортно произшествие, като са наведени твърдения за наличие на изключителна вина от страна на пострадалия. Тези оплаквания са възведени и като доводи за завишена степен на съпричиняване от страна на пострадалия – а именно 90%, а не както е приел окръжният съд – 20%. Въведени са и доводи за прекомерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди и несъответствието му с принципите за справедливост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер.

3

Въззиваемите страни – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявената жалба.

Подадена е частна жалба от ищците Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З.

ЮС. и срещу определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Частната жалба е срещу тази част от определението, с която частично е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, както и в частта, с която частично е уважена подадената от ответника молба по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателите считат, че определението в обжалваните части е неправилно и излагат подробни съображения. Иска се отмяна на определението в обжалваните части, като се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 327,86лв. разноски по делото, а на процесуалния представител – по реда на чл.38 ал.2 от ЗА – допълнително сумата от 2 930лв. за оказана безплатна процесуална помощ на ищеца Р.Ю., а на ответната страна да не се присъждат разноски.

В постъпилия отговор на частната жалба същата се оспорва изцяло от насрещната страна - I. P. & C. I. Со. S.А.

Определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство.

Частната жалба е срещу тази част от съдебния акт, с която постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищците е присъдена сумата от 8 790лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Счита, че определението в обжалваната част е неправилно. Изложени са доводи в тази насока, свеждащи се до твърдения за липса на данни за уговорено безплатно процесуално представителство между ищците и представляващия ги адвокат.

В представения отговор от насрещните страни - Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС., частната жалба се оспорва изцяло.

С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените о делото разноски.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения 4 срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Ищците в първоинстанционното производство – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. основават претенциите си на следните фактически твърдения: На 30.01.2019г. около 20.05 ч., в Р.Г., на 4-ти километър от национален път К. - К., автомобил марка „Л.Р.“, с рег. № *********, управляван от Т.П., движейки се в посока от К. към К., блъснал пешеходеца З.Х. Ю., с ЕГН *********. Водачът на автомобил марка „Л.Р.“, с рег. № *********, извършил множество нарушения на правилата за движение, включително се движил с превишена и несъобразена скорост с пътните условия и видимост, не контролирал непрекъснато моторното превозно средство, не проявил внимание към уязвим участник в движението и с поведението си създал опасност за останалите участници в движението. В резултат на удара З.Х. Ю. претърпял тежки телесни увреждания, вследствие на които настъпила неговата смърт. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол от Отдел „Пътна полиция“ - К. и било образувано досъдебно производство. Изложени са факти за наличие на изключително силна емоционална връзка между пострадалия З. Ю. и ищците – негови съпруга - Р. М.. ЮС. и три деца – останалите ищци поделото. Твърди се, че ищците изключително тежко преживявали смъртта па своя съпруг и баща. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална н психическа травма на ищците, които потънали в скръб, дистанцирали се един от друг и от околните, затворили се в себе си, станали емоционално неустойчиви. Имали непълноценен сън, често сънували кошмари, всичко около тях свързвали с починалия З.. Вече не отбелязвали празници, животът им бил напълно променен. Техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намирали, се задълбочавало. Психологичната травма 5 рефлектирала, както на здравето им, така и на отношенията с околните.

Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 29.09.2018г. до 29.09.2019г. На 10.09.2019 г. била предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя, чрез представителя му, за уреждане на претенции на територията на Р.Б., по която липсвало произнасяне. С оглед трайните последици от претъпения инцидент и интензивността на търпените от ищците неимуществени вреди, считат, че обезщетение в размер на по 400 000лв. за всеки от ищците би било справедливо, от които предявяват частичен иск за сумата от по 100 000лв. за всеки от ищците. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв., частичен иск от 400 000лв., настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника водач - Т.Х.П., ведно със законната лихва, от датата на извънсъдебната претенция - 10.09.2019г., до окончателното им изплащане.

В постъпилия в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба от ответното застрахователно дружество се оспорват изцяло предявените искове. Възраженияута по основателността на исковете са възпроизведени и във въззивната жалба, посочени по-горе.