Решение № 4610 от 26.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4610 гр. Пловдив, 26.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330104815 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Ищцата В. П. П. твърди, че на ***г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ***. Съгласно т. 3 от раздел „Условия на заема“ ищцата дължала такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 863,46 лв.

Поддържа се, че ищцата е усвоила заемния ресурс, но не е изплатила сумата за таксата, тъй като същата била недължима поради нейната нищожност. Твърди се, че така уговорената клауза е неравноправна, откъдето следва и нейната недействителност. Предвид това се иска да бъде призната за нищожна клаузата на т. 3 от условия на заема за процесния договор.

Ответникът „Кредит Тайм” ЕООД е представил писмен отговор, с който не взема становище по същество. Развива доводи относно подсъдността на делото съобразно чл. 119, ал. 3 ГПК и качеството на потребител на ищцата, както и излага доводи за недопустимост на претенцията на ищцата, тъй като счита същата за нередовна, тъй като не е посочила банкова сметка съобразно чл. 127, ал. 4 ГПК. В отговора се излага и възражение относно прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за паричен 1 заем № ***, по силата на който била представена сумата 1000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, възнаградителна лихва 10 % годишно и ГПР от 10,43 %.

Договорът съдържа клауза за заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 836,46 лв. / лист 5/ . Такса в същия размер кредитополучателят следвало да заплати и за разглеждане на заявка за одобряване на договора за заем. Общо дължимата сума по кредита, заедно с определените такси възлизала на 2808лв. Вноската за дължимите такси била включена в приложения към договора погасителен план / лист 8/ .

Сключването на договора се потвърждава от представената от Централния кредитен регистър при БНБ справка / лист 39/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Процесният договор е сключен от дружество, което е кредитна институция и предоставя потребителски кредити по занятие, а ищцата П. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. От изложеното следва, че спрямо договора приложение намират изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Основателни са доводите, относно нищожност на клаузата уговаряща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в договора допълнителни услуги са пряко свързани с усвояването и управлението на кредита. И двете такси се дължат за действия които съставляват съдържанието на обичайната дейност на кредитодателя, която той извършва по занятие, като кредитна институция.

В случая изготвянето на индивидуално предложение, не се състои в нищо различно от определяне, съобразно заявената главница, на дължимата лихва, годишен процент на разходите и съставянето на погасителен план. Клаузата за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е в противоречие с изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнителни плащания по него, които не е са включено в годишния процент на разходите. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно ГРП. Това е така, защото размерът на таксата – 863,46лв., представлява 2

86,35% от размера на главницата. Обособяването на тази дейност като допълнителна услуга и нейното включване в договорните условия по такъв начин, че да създаде стимул кредотополучателя да вземе решение за приемането на заплащане на таксата противоречи на изискването за добросъвестност на търговеца при предоставяне на услуги по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП. Това прави клаузата уреждаща заплащане на таксата нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 50лв. държавна такса.

Процесуалният представител на ответника адв. Н. е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в договора за правна защита и съдействие /лист 10/. Ответникът е направил с писмения си отговор възражение относно размера на претендиранато възнаграждение по чл.38 ЗАдв., което съдът намира за основателно. Защитата е осъществена по един иск с цена 863,46 лв. По делото са проведени три съдебни заседания като за две от тях адвокатът е предоставил писмени становища. Делото не се отличава с значителна фактическа сложност, нито правната му сложност е значителна. Поради това съдът намира, че възнаграждението за безплатна помощ следва да се определи в размер на 250 лв. Подобен размер съдът намира за справедлив с оглед изложените по-горе обстоятелства и съобразен с необходимото време и усилия, положени във връзка със защитата.

Ето защо следва да се присъди в полза на адв. Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в посочения по-горе размер.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, като противоречаща на закона, по иска предявен от В. П. П. ЕГН ********** с адрес *** против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул. Ана Ахматова №9, клаузата от договор за паричен заем №***/***г. с която е уговорено заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 863,46 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на В. П. П. ЕГН 3

**********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 лв. /петдесет лева / деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на адвокат С. К. Н.

ЕГН ********** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250лв.

/двеста и петдесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4