Решение № 1047 от 29.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Шумен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630101817 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – за връщане на дадено по нищожен договор за кредит и по нищожен договор за предоставяне на поръчителство.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и съдебен адрес: *** чрез адв. М. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Р. Я. – изп. директор и „Ай тръст“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. М. Ш. – управител.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №2650263 от 06.10.2022 г. с „Кредисимо“ ЕАД, по който страните договорили предоставяне на кредит с 400 лева главница. Във връзка с договора за кредит сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 06.10.2022 г., по който е следвало да заплати сумата от 262,70 лева. Ищцата заплатила по договора за потребителски кредит сумата 50 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – 250 лева. Твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че предвид фактът, че гарантът е дъщерно дружество на кредитора, то сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика. Според ищцата договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона, в противоречие с 1 принципа на добрите нрави и е неравноправен. Иска се осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да върне недължимо платеното по нищожния договор за кредит в размер на 50 лева, както и осъждане на „Ай тръст“ ЕООД да върне недължимо платеното по нищожния договор за поръчителство в размер на 250 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.

В съдебно заседание ищцата или неин процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Моли съда да присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Извършва намаление на предявените искове, като искът срещу „Кредисимо“ ЕАД се счита предявен за сума от 26,32 лева, а искът срещу „Ай Тръст“ ЕООД - за сума от 92,78 лева. В останалата част производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете.

В предоставения на ответника „Кредисимо“ едномесечен срок за отговор е постъпил такъв, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Признава се сключването на процесните договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и И.

К. К. от 06.10.2022 г. Оспорва се твърдението на ищцата, че договорът е сключен за главница 400 лева. Твърди се, че договорът е сключен за главница 420,23 лева. Уточнява се, че сумата от 400 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а в частта за сумата от 20,23 лева кредитът е с характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят закупил услуга – застраховка. Твърди се, че дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя към доставчика на услугата. Излага се, че задължението по договора е погасено предсрочно, поради което ищецът не е заплатил в цялост възнаградителната лихва по погасителния план. Оспорва се твърдението на ищеца, че във връзка с договора същият е заплатил сума в размер на 50 лева. Твърди се, че ищецът е заплатил по сметка на кредитодателя сума в размер на 26,32 лева, разпределена за погасяването на вземания различни от вземането му за главница. Признава се, че при изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но считат, че това с това не е нарушен ЗПК, тъй като това не представлявало задължителен разход по кредита. Твърди се, че обезпечаването на кредита не е задължително условие за сключването му, поради което не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Заявява се, че действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на гаранта, но доколкото двете дружества са самостоятелни юридически лица, „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Счита, че дори да се приемат доводите на ищеца за свързаност на двете дружества – ответници, и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, а единствено до недействителност на клаузата в последния, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на гаранта. Моли съда да отхвърли исковете изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 2 на 150 лева. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице и в този смисъл неприложимост на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а в условията на евентуалност, в случай че се приеме, че се дължат разноски съдът да определи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в справедлив размер, съобразен с ниската правна и фактическа сложност на производство решени на СЕС по дело С-438/22 г. и присъди хонорар под определения по НВАР, като счита, че хонорар в размер на 150 лв. е справедлив.

В предоставения на ответника „Ай Тръст“ ЕООД едномесечен срок за отговор е постъпил такъв, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Признава, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит 06.10.2022 г., във връзка с обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 06.10.2022 г. между „Ай тръст“ ЕООД и И. К. К.. Признава се, че при изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но считат, че това с това не е нарушен ЗПК, тъй като това не представлявало задължителен разход по кредита. Твърди се, че предвид предсрочното погасяване на задълженията на ищеца по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, ищецът е заплатил възнаграждение за предоставеното поръчителство в общ размер на 92,78 лева за периода на действие на договора за кредит. Иска се съдът да отхвърли предявения иск изцяло, доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е действителен, поради което платените във връзка със същия суми са били дължими и не подлежат на връщане. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. С идентични на изложените от първия ответник аргументи, оспорва правото на ищеца на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В съдебно заседание двамата ответници не изпращат представител, поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност са поискали определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в справедлив размер по-малък от този по наредбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.10.2022 г. И. К. К. и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за паричен заем №2650263. С договора страните уговорили, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя на И. К. К. сумата в размер на 420,23 лева, от които предоставен кредит 400 лева и застрахователна премия от 20,23 лв.. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената сума ще бъде върната на кредитора в срок до 30.06.2023 г., ведно с възнаградителна годишна лихва в размер на 36,00%. Общо дължимата сума по кредита, представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 486,73 лева. Годишният процент на разходите бил изчислен в договора на 42,56%.

В чл. 4 от договора за паричен заем потребителят се е задължил да предостави едно 3 от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер „Кредисимо“ ЕАД в 10-дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД дружество-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно ал. 2 на тази клауза, ако в указаните срокове потребителят не представи обезпечение, се счита, че заявлението му не е било одобрено.

Въз основа на посочената клауза от договор, ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на договора за потребителски кредит. В чл. 4 от договора било уговорено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си, като в случай, че ги изпълни има право да получи от потребителя платените суми, законната лихва и разноските направени от него. Съгласно чл. 8 от договора потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя, което било определено 262,70 лева, което следвало да бъде заплатено на месечни вноски ведно с вземането по договора за кредит, дължимо на датата на падежа за съответното плащане по договора за кредит.

Между страните няма спор, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава неизгоден за него факт, а именно, че по негова сметка е постъпила сума от 26,32 лева, разпределена от него за погасяване на суми различни от вземането за главница. Видно от представената счетоводна справка общо направените от ищцата плащания са в размер на 595,33 лева, отнесени от кредитора за погасяване на главница – 420,23 лева, лихви – 26,32 лева и вноски за поръчителство – 92,78 лева.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД също признава неизгоден за него факт, а именно, че му е заплатено възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 92,78 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай ищцата твърди, че е дала нещо без основание: че е платила на „Кредисимо“ ЕАД сума от 26,32 лева без основание, тъй като сключеният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т .10 от ЗПК и 19, ал. 4 от ЗПК и че е платила на „Ай тръст“ ЕООД сума от 92,78 лева без основание, тъй като сключеният договор за предоставяне на поръчителство бил недействителен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в противоречие с принципа на добрите нрави и представляващ заблуждаваща търговска практика.

При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за 4 преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от ищеца.

В случая ищцата има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ЗПК, тъй като сключеният между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателя – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК.