Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.01.2018, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
1950/2017
Подписан
10.01.2018
В сила
01.02.2018

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10 10.01.2018 г. гр. Разград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на

14.12.2017 г. в публично заседание в следния състав: председател: Атанас Христов

Секретар: Сребрена Русева

Прокурор: Данислав

Николов като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело № 1950 по описа за 2017 година.

Производството е с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 СК, чл. 143, ал.2 СК и чл. 149 СК.

Образувано е по молба от Б.И.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез пълномощника адвокат П.З. ***, СРЕЩУ И.М.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за лишаване от родителски права по отношение на детето В.И. В., ЕГН **********, роден на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, както и за осъждането му да заплати издръжка на детето за периода 23.08.2016г. - 23.08.2017г. в размер на 160 лв. месечно, или общо сумата от 1920 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 23.08.2017г., както и да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. считано от 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху същата от 11-то число на съответния месец.

Сочи, че ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Твърди, че се е дезинтересирал от детето, което го е виждало само на снимка. Единствено ищецът се грижи за детето. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат П.З. ***. Поддържат исковите претенции и излагат допълнителни съображения.

Ответникът, чрез особения си представител А.М. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, а по основателността сочи че ищецът е длъжен да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В открито съдебно заседание за ответника се явява особения му представител А.М. ***, който по същество намира исковите претенции за основателни.

РРП не депозира отговор на ИМ. В открито съдебно заседание, чрез представител сочи, че исковете са основателни.

ДСП Разград представят Социален доклад на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет., а ДСП-Варна уведомително писмо. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не изпращат представител.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото препис от удостоверение за раждане, детето В. И. В., ЕГН **********, род. на ***г. в гр. Бургас, е с родител ищеца Б.И.Д. и ответника И.М.В. /л.9/, като няма спор че последните не са сключвали граждански брак по между си. Родителите живеели съвместно в гр.

Бургас заедно с детето. Фактическата разделя между родителите настъпила няколко месеца след раждането на детето, като майката заедно с детето се прибрала в дома на родителите си в гр. Лозница. От момента на раздялата до настоящия момент бащата не е търсил контакт с детето, не е предоставял и никаква издръжка.

Майката, видно от

Удостоверение № 260 от 21.11.2017г. издадено от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, е записана през учебната 2017/2018г. в седми семестър на четвърти курс, редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалфикационна степен „бакалавър“ по специалност „Приложна лингвистика /английски език и втори чужд език/“, Филологически факултет. За периода от 01.12.2016г. до 30.11.2017г. й е изплатена сума в общ размер на 960 лв. /по 80 лв. месечно/ - л. 101. Същата през 2017г. е работила на студентска бригада в Англия, с доход от 5 827.14 английски лири – л. 102-103.

Относно ответника липсват доказателства за доходите му.

И двамата родители нямат други деца /л.17-18/, а и липсват твърдения че дължат издръжка на трети лица.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събрания доказателствен материал, сред който е и Доклад ДСП- Разград, писмо ДСП-Варна, показания на свидетелите С. И. Д. и М.

Г. В.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В производства по лишаване от родителски права, съдът администрира граждански правоотношения.

Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно – санкционните и охранителните. Защитно – санкционните производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна администрация ги управляват (администрират). В исковото производство съдът не може да взема предвид факти, които не са включени по надлежния ред в предмета на доказване. Когато предявеният иск бъде основан на нов (в т.ч. новонастъпил) факт, ищецът трябва да въведе в исковия процес този факт само чрез надлежно изменение на иска по основание и съдът може да допусне исканото изменение на иска, ако с оглед защитата на ответника прецени това за уместно. Допуснато ли е исканото изменение, предмет на делото става нов различен иск, по който ответникът трябва да се защитава и предмет на доказване става нов различен факт, който ответникът може да оборва като сочи доказателства. В охранителните производства най – съществената особеност е служебното задължение на съда да изследва всички факти от значение за издаване на искания охранителен акт. Тъй като съдът следва да провери дали са налице условията за издаването му, той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. В производствата на спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права, който зависи и от новонастъпили или новооткрити факти. Доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството (в настоящото производство – на детето). За предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. дело № 1398/2011 г. на ІV г. о., ГК.

Съобразно разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. По въпроса кога се приема, че е налице описаната в закона хипотеза Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010г. по гр. дело № 4468/08г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 406 от 27.12.11г. по гр. дело № 1125/10г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на децата и трайното неполагане на грижи за отглеждането им сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

По делото се установи, че ответника трайно се е дезинтересирал от детето, и не е полагал грижи за същото.

Изложените обстоятелства водят до единствения възможен извод за драстично, системно и необосновано отклонение на ответника от задълженията му по чл. 125 и сл. СК спрямо детето.

Не са ангажирани в хода на производството доказателства от ответника за наличие на обстоятелства, които да представляват основателна причина по смисъла на закона за трайното неполагане на грижи, поради което същият следва да бъде лишен от родителските си права.

С оглед изложеното съдът намира, че молителят установи по пътя на главното и пълно доказване, че ответника без основателна причина трайно не е полагал грижи за детето и не му е давал издръжка, поради което и искането с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Уважаването на иска за лишаване от родителски права води до задължението съда да се произнесе и относно издръжката на детето и мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител, на основание чл. 134 СК.

Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето.

Съдът е длъжен да определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Решение № 539/1970г. на ІІ г.о., Решение 619/1970г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят “във всички случаи”

(чл.132, ал.2 от СК) - както при ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. Но при всички случаи решаващ е интересът на детето. (В този смисъл Решение № 20/1984г. на ОСГК, Решение № 1374/ 1983г. на ІІ г.о.) При определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето.

Относно режима на лични отношения с детето.

На ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с детето - всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа в съботния ден до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му родител.

Съдът намира за необходимо да укаже най-кратко и последиците от лишаването от родителски права на ответника, които по отношение на детето се изразяват в следното: родителските права се концентрират върху другия родител, а ако той е починал, неизвестен или лишен от права, се назначава настойник или попечител. По отношение на лишения от родителски права родител - засяга се статусът му: отпадат правомощията на родителя - да живее с детето, да го възпитава, да го представлява; Остават правото му на лични отношения и на мнение при осиновяване на детето; не може да бъде осиновител, настойник, попечител, член на приемно семейство, губи правото на издръжка от детето, като решението се вписва в регистъра за населението в съответната община.

По иска за присъждане на издръжка за бъдеще време – чл. 143, ал.2 СК.

Съдът съобрази нуждите на и възможностите на родителите, намира че размера на месечната издръжка на детето следва да бъде в размер на 307.50 лв. От тази сума, ответникът следва да заплаща на детето, действащо чрез своята майка и законен представител, сумата от 180 лв., считано от подаването на исковата молба – 23.08.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от небоходимата издръжка, следва да бъде поета от ищеца.

По иска за изплащане на издръжка за минал период, за времето от 23.08.2016г. до

23.08.2017г., по 160.00 лв. месечно, в общ размер на 1 920.00 лв., на осн. чл. 149 СК, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За цитирания период, съдът като взе предвид възможностите на родителите и нуждите на детето, намира че размера на месечната издръжка на детето следва да бъде в размер на 275 лв. От тази сума, ответникът следва да поеме сумата от 160 лв. Останалата част от небходимата издръжка, следва да бъде поета от ищеца. Така за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2017г., общата сума дължима от ответника за издръжка, на детето е в размер на 1 920 лв. Същата следва да бъда заплатена на детето, действащо чрез своята майка и законен представител, ведно със законна лихва, считано от 23.08.2017г., до окончателното изплащане.