Решение № 65 от 02.02.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1994/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Жанет Марчева Христова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ ** гр. Шумен, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жанет Марчева при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело № ****363010**** по описа за **** година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, предл.първо и второ от ЗЗД, във връзка с чл.228 от ЗЗД, както и иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „********“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Н п, ул.“К и М“ № ** представлявано от Н Л Д, със съдебен адрес гр.Н п, ул.“Ц О“ № ** ет.2, ап.6, чрез адв. Ц К от ШАК срещу „В - В- В“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. М, ул.“С п“ № 6, представлявано от В Д В.
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен договор за наем от **/**/****г., по силата на който ищцовото дружество отдало под наем самостоятелен обект с идентификатор *************** с административен адрес гр.Н п, ул.“Ц О“ № ** представляващо помещение със санитарен възел, с площ от 72 кв.м., с предназначение „сграда с обществени функции“ срещу месечен наем в размер на 720 лв. без ДДС. За обезпечаване изпълнението на наемателя, същият внесъл депозит в размер на 720 лв. в брой, за което бил издаден касов ордер № 1/ **/**/****г.
Срокът на договора бил до **/**/****г., като наемът бил заплащан от ответника до месец март ****г. включително, като след този период били преустановени плащанията.
Твърди се, че и ответникът дължал консумативи и за месец март и април ****г., включващи консумативи за ел.енергия, В и К услуги, интернет.
За задълженията за наем и консумативи за отдадения под наем обект били издадени 1 фактура № ********/**/******г. на обща стойност 1067.38 лв. без ДДС (1280.86 лв. с ДДС), включваща наем за м.април ****г. в размер на 720 лв. и консумативи за м. март ****г. на обща стойност 347.38 лв. без ДДС, както и фактура *********/**/******г. на обща стойност 1488.61 лв. без ДДС (1786.33 лв. с ДДС), включваща наем за м.май ****г. в размер на 720 лв. и консумативи за м. април ****г. на обща стойност 568.76 лв. без ДДС. За месец май дължал консумативи за ел.енергия и интернет на обща стойност 199.85 лв. без ДДС.
До ответника била изпратена покана за плащане, ведно с издадените фактури, получена на **/******г. Поради неизпълнение на задълженията му по договор в предоставения му 7-мо дневен срок, то ищецът му изпратил писмено предизвестие за прекратяване на наемния договор, връчено на **/**.****г. Поради това и ответникът дължал половината от наема за м. юни ****г., за което била издадена фактура № **********/**/******г., както и неустойка в размер на 720 лв. без ДДС на основание чл.6.1, б.“д“ от Договора за наем.
В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1800 лв., представляваща сбора от дължим и незаплатен наем в пълен размер за месеците април и май ****г. и половината от дължимия наем за месец юни ****г. по Договор за наем от **/**/****г., сума в размер на 1115.99 лв. без ДДС, включваща консумативи за ел.енергия, ВиК услуги и интернет за месеците март, април и май ****г., както и сума в размер на 720 лв. без ДДС, представляваща неустойка по чл.6.1, б.“д“ от Договор за наем от **/**/****г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **/******г. до окончателното изплащане на вземането, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени на ответника, като в законоустановения срок за писмен отговор, такъв не е постъпил по делото.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Ц К от ШАК, като се поддържат исковете и в хода на съдебните прения се моли за уважаването им, излагайки се аргументи в подкрепа на основателността им.
За ответника, редовно призован, се явява лично представляващия дружеството.
Оспорва основателността на претенцията за неустойка и консумативи, тъй като ел.енергията в обекта била двойно увеличена, като не му били представени съответните документи от енерго – дружеството, а тези разходи били директно префактурирани на него. Не се оспорват размерите на неплатени наеми и консумативите за ВиК услуги, както и интернет.
Представляващия не се явява в последното по делото съдебно заседание и не е взел становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в облигационни отношения, възникнали на основание Договор за наем от **/**/****г., сключен между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника „В - В – 2
В“ ЕООД, в качеството му на наемател. Предметът на договора бил отдаването за временно и възмездно ползване на недвижим имот „Сграда с обществени функции“, с идентификатор ***************, представляващ помещение със санитарен възел с площ от 72 кв.м., находящо се в гр.Н п, ул.“Ц О“ № ** и предназначение „хранителен магазин“. Договорът бил със срок на действие една година, считано от **/**/****г., като владението на имота следвало да бъде предадено до **/**/****г. Наемната цена била в размер на 720 лв. без ДДС, която следвало да бъде заплащана до 10-то число на текущия месец. Съгласно чл.2.5 от договора разходите за консумативи, като телефон, ел.енергия, вода, СОТ и други били за сметка на наемателя и се заплащали едновременно с месечния наем. Съгласно чл.6.1 от договора, същият се прекратявал в изрично изброени случаи, включително и при неспазване на договореностите на всяка от страните, като в тези случаи неизправната страна дължала на изправната неустойка в размер на един месечен наем.
Видно от приходен касов ордер № 1 от **/**/****г. наемателя внесъл в счетоводството на ответника сума в размер на 720 лв.
По делото са представени фактури с № ********** от **/******г., № *********** от **/******г. и № ********** от **/**.****г., видно от които наемателя префактурирал заплащаните от него консумативи на наемателя за ел.енергия, ВиК и интернет на обща стойност 3 499.19 лв. с ДДС, получени лично от представляващия ответното дружество. По делото са представени и фактури изхождащи от доставчиците на ел.енергия, ВиК услуги и интернет, както и счетоводни разпечатки от сметки „клиенти“ за процесния период от счетоводството на ищеца.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на наема за месец април и май ****г. и консумативите от месец март до месец април ****г., ищецът му изпратил покана за плащане. Такова не последвало в срока, посочен в поканата. На **/******г. ответникът получил и предизвестие за прекратяване на договора, с което наемодателят го уведомявал, че договорът бил прекратен на основание чл.6.1, б.“д“ от него.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като компетентно, пълно и обективно дадено. Вещото лице заключава, че размерът на дължимия и незаплатен от ответника наем за периода от **/******г. до **/**.****г., включително бил в размер на 1800 лв. без ДДС. Размерът на неплатените консумативи за периода от месец март ****г. до **/**.****г. включително бил общо 1115.99 лв. без ДДС (или 1339.19 лв. с ДДС), от които за ел.енергия 1266.45 лв., за ВиК 57.73 лв. и за интернет 15.01 лв. Нямало извършено плащане на наемната цена и на консумативите от ответника. Платения депозит от ответника също не бил приспадан от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество от съда.
3
По основателността на исковете за наем и консумативи : Договорът за наем е двустранен, консенсуален и възмезден, като от него възникват права и задължения за всяка страна. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, основани на Договор от **/**/****г., по който ищецът предоставил на ответника за възмездно и временно ползване недвижим имотс идентификатор ***************, представляващхранителен магазин с търговска площ от 72 кв.м. в гр.Н п, ул.“Ц О“ № **. В договора бил уговорен наем в размер на 720 лв. без ДДС, платим до 10-то число на текущия месец. Задължението на наемателя да заплаща разходите за ел. Енергия, разходите за вода и интернет, произтича от чл.2.5 и чл.4.2.б.“б“ от Договора за наем.
Безспорно е също, че в процесния период от **/******г. до **/**.****г. включително, наетият обект е ползван от ответника, като договорът е прекратен без предизвестие, на основание чл.6,1,б.“д“ от него, считано от **/**.****г., поради неспазване на задължението на наемателя да заплаща наема и консумативите за обекта.
Ответника не спори относно дължимостта на вземането за наем, както и за консумативите за вода и интернет. Спорният по делото въпрос е за дължимостта на разходите за ел.енергия за наетия обект, който размер ответника счита за завишен, както и за възникване на задължението за заплащане на неустойка, тъй като ответникът счита, че не е бил некоректен в отношенията с наемодателя.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят на една вещ е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с веща. Същото задължение е предвидено и по чл.4.2, б.“а“ и б.“б“ от договора за наем. Относно размерите на дължимият наем и консумативите са представени писмени доказателства – фактури, осчетоводени в счетоводството на ищеца и неоспорени от ответника, счетоводни справки, като съдът съобразява и заключението по съдебно-счетоводна експертиза. Вземанията за наем и разходи за вода и интернет не се оспорват. По отношение на спорният размер на ел.енергия: За да се ангажира договорната отговорност на ответника за заплащане на консумативни разходи, в случая потребена ел.енергия в периода от м. март до **/**.****г., е необходимо ищецът, носещ доказателствената тежест, по безспорен начин с пълно доказване да установи, че ответното дружество е консумирало ел.енергия за процесния период от време, нейното точно количество и стойността й. В настоящия случай, видно от представените преводни нареждания от страна на ищеца, същият е заплатил претендираните от него разходи за консумирана енергия на доставчика на тези услуги – „*********“ АД. В този смисъл е и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Така също от представените доказателства е безспорно, че заплатените от наемателя консумативи са в резултат на ползването на помещението.
Поради гореизложеното следва да бъдат уважени предявените искове в размерите, претендирани от ищеца, а именно в размер на 1800 лв. без ДДС за наем и за консумативи в размер на 1115.99 лв. без ДДС.
Съдът намира, че не следва да бъде приспаднат размера на внесения от ответника 4 депозит от 720 лв., доколкото страната не е направила възражение за прихващане в сроковете и по реда на ГПК.
По иска по чл.92 от ЗЗД за претендирана неустойка от 720 лв. : Задължението за неустойка възниква за неизправната страна по силата на чл.6.1.,б.“д“ от договора. Същата е уговорена в размер на един месечен наем, а именно 720 лв. Предвид, че безспорно е установено по делото, че наемателя не е заплатил уговорения наем и разходите свързани с наетия обект в срок, то за изправната страна – наемодателя е възникнало правото да претендира неустойката по договора. Възраженията за недължимост на неустойката, съдът намира за неоснователни предвид изложеното по-горе.
По разноските в производството: Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено в общ размер на 1714 лв., съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.