Протокол № 144 от 22.10.2020, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

Номер 144

22.10.2020 г.

Софийски градски съд

Град София

НО 3 състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател:

Величка В. Маринкова

ВЕСЕЛА А. ВЕНЕВА

Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Величка В. Маринкова Частно наказателно дело № 20201100203357 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.Д. се явява лично, доведен от затвора.

За него се явява адв. Ю.С., с пълномощно по делото.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява инсп. М.М., с представена заповед за упълномощаването му от началника на затвора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на лишения от свобода, въз основа на наличните по делото писмени данни:

И. А. Д. , роден в гр. София на *****г., българин, български гражданин, средно образование, несемеен, осъждан, ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в рамките на настоящото производство.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Разбрах правата си. Няма да правя 1 отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.:

Представям актуална справка за изтърпяното и остатъка. Моля да я приемете.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Да се приеме.

СЪДЪТ прилага представената справка по делото. По нейното приемане ще се произнесе в края на съдебното следствие.

СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнение изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на лишения от свобода И.Д. с искане за условно предсрочно освобождаване на същия от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което търпи в момента.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Поддържам молбата си.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателства.

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени доказателства, включително и представената в днешно съдебно заседание справка от представителя на началника на затвора.

Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл. 286 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. С.: Аз ще моля да уважите молбата за УПО на И. А. Д. от наказанието в размер на 1 г., което към настоящия момент изтърпява, като считам, че молбата е основателна и са налице всички предпоставки, предвидени в закона да бъде освободен условно предсрочно И.Д..

На първо място ще моля да не взимате под внимание становището на началника на затвора и на затворническата администрация относно това дали следва И.Д. да се освобождава условно предсрочно. Очевидно отрицателни са становищата на затворническата администрация. Аз считам, че следва внимателно да се прецени и да се види в затворническото досие всички данни по отношение на личността на И.Д., по отношение на времето на престоя му в затвора не само присъдата в размер на 1 г., която към настоящия момент изтърпява и има остатък 3 месеца и 23 дни според справката, която е представена днес, ами и според престоя му по предходната присъда, условна такава, която е приведена в изпълнение в размер на 2 г. Аз съм изумен от самото становище и от данните, които се сочат в доклада и в становището, както на началника на затвора, така и на Й. – гл. инспектор, с което се сочат, че не отговаря на изискванията и че няма достатъчно данни за това И.Д. да е показал, че се е поправил и че следва да бъде освободен условно предсрочно.

На първо място противоречията са изключително много. Сочи се от началника на затвора, че предвид характера и тежестта на извършеното нарушение следва да не се уважава искането за УПО. Обръщам внимание, че първо едната присъда в размер 2 г., която той вече е изтърпял, приведена в изпълнение беше условна е за деяние, извършено по непредпазливост. Какъв е характера и каква е тежестта на обвинението за едно деяние, което е извършено по непредпазливост. Следващата присъда ме е по чл. 339 от НК за едно пистолетче. Така или иначе е получил под минимума даже наказание.

Обръщам внимание на именно на съда да се съобрази с това, че И.Д. не е осъден за деяния, от които се издържа, от които получава доходи, за да може да се приеме, че има траен престъпен начин на живот и върши престъпления, от които се издържа. Това е една катастрофа, за която има условна присъда и в последствие приведена в изпълнение и един пистолет, който е намерен в него и не считам, че тези деяния, за които е търпял и продължава да търпи 3 наказание „Лишаване от свобода“ следва да са причина да се приеме, че е особено тежък престъпник, тежки престъпления, тежки наказания да е получил, за да е причина според началника на затвора да се откаже УПО.

На следващо място, началникът в своето становище сочи, че има непроменени стойности на риск от рецидив. Напротив, променени са му, дори с 3 т. са намалени, но са променени тези стойности от риск от рецидив. Аз ще моля, запознавайки се със затворническото досие да приемете, че този човек първо в размер първите 2 г., които е изтърпял „Лишаване от свобода“ и в последствие сега, изтърпявайки почти цялата си присъда е показал, че не е лице, което излизайки от затвора ще върши престъпления. Лице, което е показало, че се е поправило и абсолютно недоумение буди в мен факта, че сочат навсякъде във всички документи, че здравословно е зле. Сочи се, че има диабет, артериална хипертония, но се сочи, че не може да работи. Очевидно затворническата администрация ги е страх предвид здравословното му състояние да го назначат на работа, да му дадат възможност да работи и в следващия момент те отказват да го назначат на работа, въпреки многобройните молби, които той е депозирал, че желае да бъде назначен на работа и има достатъчно такива работни места в затвора, които не налагат кой знае какво физическо натоварване и може той да ги работи. Въпреки, че те не му дават възможност да работи, в следващия момент казват, че не отговаря на изискванията, тъй като няма награди, на база на които да се приеме, че той се е поправил. Как да има награди, като наградите в затвора ни е известно на всички, че се дават във връзка с възложените му трудови правоотношения там и ако се справя добре да му дават награди.

В случая аз считам, че има една огромна дискриминация, ако щете по отношение на този човек-болен, трудно подвижен, настанен в стационара от началото още на изпълнението на наказанието. Откакто е закаран в Кремиковци е настанен в стационара и недоумението, което буди у мен е вместо затворническата администрация да прецени, че този човек няма място най-малкото в Кремиковци. Ясно ни е на всички, че условията в Казичене с един открит тип, с общ режим са в пъти по-нормални и по-добри и може там да отиде, ако се наложи да го закарат в която и да е болница, може да го пуснат сам да се лекува, ако стане нещо по спешност, а те го държат през цялото време в стационара, никой не работи с него и в следващия момент, 4 въпреки че се случи, че има добро поведение, че има добро отношение, както към персонала, така и към другите затворници, че е с нисък риск към рецидив, към обществото, нисък риск за самия себе си, за персонала на затвора се сочи, че не отговаря на изискванията като не е показал в достатъчна степен, че се е поправил. Аз задавам въпроса „Как този човек да покаже по друг начин, че се е поправил?“ Иска да работи, не му се дава, болен е. Моля да приемете, че дори в неговото положение престоя му в затвора е в пъти по-тежък и ако трябва да се приеме, че едно пенитенциарно заведение трябва да има превантивно въздействие върху лишения от свобода, то превантивното въздействие с това здравословно състояние по отношение на И.Д. е в пъти по-голямо, отколкото другите лишени от свобода. Да трепери за здравето си, да се чуди как да преживее там, докато си изтърпи наказанието и в следващия момент затворническата администрация от една страна въобще отказват да му заменят режима. Той е изтърпял един път 2 г., сега вече почти цялата присъда ще изтърпи, защото така или иначе няма да има право повече на УПО, тъй като с този остатък, ако Вие откажете в рамките на 6 месеца нямаме право да пускаме друга молба, той ще бъде освободен в последствие от затвора, но не виждам нито една реална причина, която да е достатъчно основание да му се отказва УПО при положение, че има изключително коректно поведение, не е наказван. Противоречат си, ако щете и в самия доклад, че не приема правонарушението, а в последствие после при плана на присъдата и изпълнението и по-надолу казват, че се е поправил и осъзнава какво е извършил и приема тези неща. Аз в тази връзка ще моля да приемете, че съобразно данните за него по делото, съобразно факта, че е изтърпял първоначално двете години и сега тази една година той вече е превъзпитан и че плана на присъдата му е изпълнен. Обръщайки внимание на плана на присъдата навсякъде пише, че с него трябва да се работи една година, но никъде в тези документи сега, които са изготвени във връзка с молбата за УПО не се сочи, че той преди това е изтърпял други две години и след изтърпяването им буквално веднага е приведена в изпълнение тази една година, която към момента търпи. Е, тези две години не е ли работено там с него пак, за да се приеме, че освен тези 8 месеца, които към момента е работено с него и преди това още две години е работено, което е абсолютно тенденциозно и неправилно да се издават едни такива становища.

5

Аз считам и моля съда да приеме, че единствената причина да има отрицателно становище от затвора е, че на него не му се позволява да работи и в тая връзка абсолютно неправилно не му се сменя нито режима, нито типа общежитие. Те не му дават да работи и в следващия момент го считат и приемат като негатив за самия него невъзможността му да работи. В молбата аз съм цитирал едно постановление от 27.06.1775 г. на Пленума на ВС, където следва да се оценява възпитателното значение на УПО. В крайна сметка, ако той бъде освободен условно предсрочно това не означава, че изцяло се освобождава от наказанието. Ще има изпитателен срок, който така или иначе има своя коригиращ ефект и възпиращ да се вършат престъпления не значи, че този човек ще излезе и няма да продължи, докато не мине целия срок от наказанието да си е абсолютно свободен и безгрижен.

На следващо място резолюция №76/2/ на Комитета на министрите към съвета на Европа казва, че УПО следва да се дава веднага щом се появят благоприятни прогнози за личността на лишения от свобода, като генералната превенция не следва да се оправдава, за да даде отказ от УПО. Аз, пак казвам тук този човек първо считам, че според поведението му и данните за него се е поправил и на второ място считам, че така, както е посочено в плана на присъдата планът вече е изпълнен. Оставането му в затвора е само излишна загуба на време, без никой да работи с него. Той е настанен в стационара, а там няма инспектор социална дейност и никой не ходи да ги проверява.

Цялата затворническа администрация се занимава с лишените от свобода, които са си по групите, ако въобще се занимава с някой от тях с корекционна дейност и превъзпитателна дейност. В тази връзка аз при положение, че няма наказания, че не е наказван, само защото няма награди, защото не му дават възможност да работи не е достатъчно да се отказва УПО. И в становището, и в доклада си пише, че има още проблемни зони, като въобще не пишат кои са те. Това писане на тези становища и доклади по инерция, копи-пейст едно и също за всички, без да се замисля затворническата администрация реално за всеки индивидуално да преценява какво е в случая и здравословното му състояние, и семейното положение с малолетно дете, със семейство, което до момента трета година „Лишаване от свобода“, което е съхранено и съпругата му присъства затова тука, тъй като се интересува, както от здравословното му състояние, така и от това какво ще се случи с него. Всички тези данни сочат 6 за лице, което се е поправило, което не мисли да се занимава с престъпления, не се е и занимавал с извършване на престъпления, тъй като едно инцидентно деяние, за което е осъден и едно престъпление по непредпазливост, пак казвам не сочи за лице с трайни престъпни навици, от които да се издържа и излизайки ще продължи да разпространява примерно наркотици или да се занимава с някакви други престъпни дейности, които си ги върши по едва ли не по занятие. В тази връзка считам, че молбата е основателна. Ще моля да я уважите и да не взимате под внимание становището на началника на затвора така, както същият беше отказал да му замени от закрит в открит тип, защото нямал награди, а награди бяха записали в предните доклади, че се дават във връзка с работата му, а те не му разрешават да работи. Аз считам, че тук следва да се прецизира цялото това поведение на затворническата администрация по отношение на И.Д.. Виждате го с какви килограми е, в какво състояние. Основателно е притеснението на затворническата администрация да си го държи в стационара, за да е евентуално под някакво медицински наблюдение там, но не считам, че трябва да търпи всичките тези несгоди при положение, че отговаря на изискванията и законът позволява той да бъде освободен условно предсрочно предвид факта, че няма наказания и не е показал нищо лошо за целия си престой в затвора. В тази връзка ще моля за Вашия акт.