Решение № 108 от 16.10.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Дряново, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20234220100123 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са субективно и обективно свързани искове с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата Т. Д. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. - управител основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 16.03.2020г. сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № 869506 с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД при приложение на Закона за предоставяне на финансови инструменти от разстояние (ЗПФИР). Твърди, че страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лв. Съгласно договора ищцата следвало да погаси заема в срок от 1 месец чрез една погасителна вноска, като следвало да върне сумата при лихвен процент 3,38 % или лихва в размер на 27,04 лева. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,85%. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв бил размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. В нарушение на чл. 18 ЗПФУР ищцата не била получила преддоговорна информация, договор за кредит, общи условия или други подобни. След като усвоила сумата от 800 лв. при изискана информация от ответното дружество отговорили, като изисквали освен заемната сума от 800 лв. да възстанови по-голяма сума, 29% от размера на главницата. Тази сума включвала главница, лихва, други такси 1 и такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД. Твърди, че таксата за предоставяне на поръчителството била в размер на 236,96 лв. Към датата на подаване на иска ищцата погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в преддоговорната информация, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Твърди, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че ищцата не била подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й бил представян.

Смята, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Смята, че било нарушено изискването процесният договор да бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му било предоставено копие от Общите условия, процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Размерът на шрифта, с който бил изготвен договорът бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.

Твърди, че договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Посочено било само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива.

2

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна информация и следвало да се окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл посочва съдебна практика на Окръжен съд Пловдив.

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора (чл. 22 ЗПК).

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Счита, че били налице основания целия договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водело до недействителност и на самата клауза, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение/поръчителство, като молят съда да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението. Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Счита клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 869506 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал. 2, чл.10а, ал. 4, чл.19, ал. 1 и 4 ЗПК. Моли съда да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в договор за предоставяне на потребителски 3 кредит № 869506, сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника. Както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 50 лв. (частичен иск от 236,96 лв.), представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank" в полза на ответника по договор за потребителски кредит № 869506 ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г.. В същия се посочва, че твърдението за липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства било неоснователно.

Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) било условие за сключване на договор за кредит. Напротив при кандидатстване всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на „Фератум България" ЕООД потребителят можел да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той бил избрал или Фератум Банк (Малта) - дружество партньор на „Фератум България" ЕООД. Следвайки тази логическа линия неоснователно било становището на ищеца, че сключването на договор за кредит било обусловено от сключване на договор за гаранция и същото било вменено като задължение на потребителя.

Сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Избраната възможност залягала в процесния чл. 5 на договора за кредит, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя бил направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако ищецът бил избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи: „Кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от три имена в полза на Дружеството...".

На следващо място счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, били недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Фератум Банк.

Договорът за гаранция бил сключен между ищеца и Фератум Банк (както сам ищецът 4 посочвал), докато исковете били предявени срещу Фератум България. Фератум Банк било самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Фератум Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. С оглед гореизложеното считат, че ищецът завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Видно от изображението - извлечение от интернет страницата на „Фератум България" ЕООД с илюстративна цел в случай, че потребителят изберял Фератум Банк (Малта) като поръчител, системата автоматично показвала и таксите, които потребителят трябвало да заплати на Фератум Банк (Малта) за избраната услуга, преди да бъдел сключен договорът за кредит. Калкулаторът (посочената визуализация в предходното изречение) на дружеството-гарант бил въведен именно с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя.