Решение № 260314 от 13.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-69 13.11.2020г. Град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На девети март през две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА при участието на секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Белева гражданско дело № 1723 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.463 ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с две жалби, насочени срещу разпределението, изготвено с

Протокол от 30.09.2019г. по изп.д.№20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов.

Първата- вх.№22579/7.10.2019г. по описа на ЧСИ Делян

Николов, е подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез адв.Цепов. Изложени са съображения, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено.

Противно на своите виждания, в изпълнение на Решение от 18.07.2019г. по ч.гр.д.№216/2019г. на БОС, което според жалбоподателя не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито със задължителна сила за страните и БОС, съдебният изпълнител включил в разпределението „ДЪГА 2004“ ЕООД като присъединен взискател по изпълнителното дело, при което неправилно е разпределил в негова полза сумата от 178007,28 лв. с ред на обезпечението по чл.136, т.3 от ЗЗД.

Заявява, че „ДЪГА 2004“ ЕООД не е присъединен по право взискател и няма право да участва в разпределението, защото не е погасило вземането на банката, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 125, т.III, рег.№7582, дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова, поради което не е налице суброгация в правата на банката по гореописаната договорна ипотека. Доколкото ипотеката е вещно неделимо право, то същата обезпечавала цялото вземане /3 500 000 евро/ във всичките му части- главница, лихви, разноски, поради което било недопустимо да се приеме, че с погасяването на част от задължението- 57110,76 евро, била погасена именно обезпечената част от вземането на банката, а не друга негова част. Цитирана е съдебна практика на ВКС, както и мотивите на решенията, постановени по в.т.д.№91/2018г. на БАС, с което е потвърдено решението по т.д.№549/2014г. на БОС, с което са отхвърлени предявените установителни искове на „ДЪГА 2004“ ЕООД против „БАНКА ДСК“ ЕАД за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт №191, т.5, рег.№5987, н.д. №865/28.11.2011г. на нотариус Мария Василева и нотариален акт за договорна ипотека № 125, т.III, рег.№7582, дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова, както и за прогласяване на нищожност на вписаните договорни ипотеки като сключени при липса на съгласие за обезпечаване на вземане на банката в размер по-голям от 50000 евро, както и лихви и разноски върху тази сума. Сочи, че към датата на извършеното от „ДЪГА 2004“ ЕООД плащане, присъдените в полза на банката суми по изпълнителния лист от 24.06.2013г., по ч.гр.д.№4966/2013г. на РС-Бургас били в значително по-голям размер: 220 540,07 евро- неплатена редовна лихва; 143 192,51 евро-неплатена санкционираща лихва; 136,80 лв.- разноски за нотариална покана;

149 376,06 лв.- държавна такса по заповедно производство; 75 138,03 лв.- юрисконсултско възнаграждение, както и законна лихва върху присъдената главница в размер на 3 454 935,82 евро, считано от 19.06.2013г. до окончателното плащане. Позовава се на разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗЗД в подкрепа на становището си, че в конкретния случай с извършеното частично плащане не била погасена обезпечената част от главницата.

На следващо място се сочи, че с влязло в сила решение по т.д.№11/2014г. по описа на

БОС, била обявена относителната недействителност на апорта, по силата на който „ДЪГА 2004“ ЕООД придобило от длъжника „САН СИТИ“ ООД ипотекирания недвижим имот с идентификатор ***, ведно със сградите в него. Намира, че „ДЪГА 2004“ ЕООД не следва да се разглежда като трето лице, предоставило свой имот в обезпечение на чуждо задължение и като такова, отговарящо с имота си само до размера на вземанията, обезпечени с ипотеката. С оглед на иска по чл.135 ЗЗД банката имала право да получи удовлетворение от продажбата на горепосочения имот не само до размера на част от вземанията по договора за кредит №2544/10.09.2008г., за които ипотеката била учредена, а за пълния размер на задълженията по същия договор, както и за всички останали вземания от „САН СИТИ“ ООД. По тази причина и предвид правната същност на ипотеката като вещно неделимо право, направеното плащане от „ДЪГА 2004“ ЕООД не довело до погасяване на ипотечното право на банката и до суброгирането в ипотечните ѝ права.

На следващо място се сочи, че ЧСИ не е компетентен да разрешава материално правни спорове. Цитирани са множество съдебни актове на БОС и БАС, в които правилно и непротиворечиво съдилищата били приели, че не могат да се произнасят по спорни материално-правни въпроси по повод претендирани в изпълнителното производство вземания и привилегии и до заличаване на учредената в полза на банката ипотека, същата следва да се счита за ипотекарен кредитор и да участва в това си качеството при разпределяне на суми от продажбата на ипотекирания в нейна полза имот. Акцентира, че според разпоредбата на чл.179 ЗЗД ипотеката се погасява със заличаването, а дотогава, на основание чл.173 ЗЗД кредиторът, чието вземане било обезпечено с ипотека, можело да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Незаличеното ипотечно право на ипотекарния кредитор следвало да бъде зачетено от съдебния изпълнител, съобразно разрешенията, дадени от БОС и БАС в цитираните в жалбата решения, някои от които касаещи същия имот, върху който пред друг ЧСИ също било предприето принудително изпълнение, и върху който била учредена ипотеката, обективирана в нотариален акт № 125, т.III, рег.№7582, дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова. Намира, че ЧСИ Николов следвало да съобрази и тези влезли в сила съдебни решения, с които било признато правото на банката да участва като ипотекарен кредитор, а това изключвало „ДЪГА 2004“ ЕООД да се е суброгирало в ипотечните права на банката.

В заключение сочи, че по отношение на „ДЪГА 2004“ ЕООД е неприложима разпоредбата на чл.459 ГПК, същото не е присъединен взискател по изпълнителното дело и няма право да участва в извършеното разпределение. Дори да се приемело, че е налице частична суброгация, същата според жалбоподателя е неотносима спрямо ипотечните права на банката по отношение на ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради в гр.Бургас, местността „Капчето“, предвид разпоредбата на чл.173 ЗЗД. Не било възможно „Дъга 2004“ ЕООД да се суброгира в правата на банката по горепосочената ипотека, тъй като щяло да бъде налице сливане в едно и също лице на качеството ипотекарен кредитор и ипотекарен длъжник за платената част от задължението. Затова „Дъга 2004“ ЕООД не можело да ползва учредената в полза на банката привилегия, а именно- ипотека върху собствения му недвижим имот. Намира за правен абсурд идеята „Дъга 2004“ ЕООД да удовлетворява вземането си спрямо „Сан сити“ ООД от продажбата на собствения си имот. Позовава се на разрешението, дадено с ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ВКС, че искът по чл.135 ЗЗД няма вещно действие и при уважаването му прехвърленото с увреждащата сделка имущество не се връща в патримониума на прехвърлителя, за да мотивира извода си, че апортираният от „САН СИТИ“ ООД в полза на „ДЪГА 2004“ ЕООД имот, ипотекиран в полза на банката, не се е върнал в патримониума на длъжника „САН СИТИ“ с обявяването на апорта за относително недействителен. На основание разрешението, възприето в т.2 от ТР 4/2017 на ВКС този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаването на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, имал качеството на длъжник в изпълнителното производство. Такова качество имало и третото лице, придобило от длъжника по изпълнението обременен с ипотека недвижим имот. Затова банката жалбоподател счита, че „ДЪГА 2004“ ЕООД има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, доколкото изпълнението било насочено срещу собствения му недвижим имот. По тази причина намира за недопустимо същото да участва в изпълнителния процес и като взискател и като длъжник.

Според жалбоподателя, целта на суброгацията е удовлетворяване на регресни права, възникнали от настъпило неоснователно обогатяване от имуществото на трети лица, а не от собственото имущество на суброгиралото се лице. По тази причина в чл.155 ЗЗД не било споменато имуществото на третото лице, придобило ипотекираната вещ.

На следващо място са развити доводи, че с включването на „ДЪГА 2004“ ЕООД в разпределението като присъединен взискател с привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД, се дава възможност на всяко трето лице, придобило ипотекиран имот не само да избегне неблагоприятните последици от неговата продан, но и да накърни законните права на хирографарните взискатели, което противоречало на смисъла на закона. В случая, платената от „ДЪГА 2004“ ЕООД сума щяла да бъде напълно възстановена от продажбата на собствения ѝ недвижим имот в качеството на привилегирован кредитор, измествайки останалите кредитори, които нямало да получат нищо от сумата 178 007,28 лв. Намира за недопустимо рискът от евентуална невъзможност „ДЪГА 2004“ ЕООД да удовлетвори регресните си права от друго имущество на „САН СИТИ“ ООД или от имуществото на третите лица, посочени в чл.155 ЗЗД, да се възлага в тежест на хирографарните кредитори. Изтъква, че „ДЪГА 2004“ ЕООД и „САН СИТИ“ ООД са свързани лица, видно от решението по иска по чл.135 ЗЗД, при потвърждаване на извършеното разпределение с извършеното частично плащане от „ДЪГА 2004“ ЕООД от една страна щяло да бъде намалено задължението на „САН СИТИ“ ООД, а от друга страна-платената от „ДЪГА 2004“ ЕООД сума щяла да бъде възстановена на дружеството.

Т.е., без дружеството да е обедняло реално, с извършеното от „ДЪГА 2004“ ЕООД плащане ще се намали дълга на свързаното с него „САН СИТИ“ ООД, за сметка на хирографарните кредитори. Развити са подробни съображения.

На следващо място е цитирано решение №71 от

24.07.2019г. по гр.д.№2576/2018г. на ВКС, според което в хипотезите на законова суброгация правоприемството по чл.429, ал.1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респективно на солидарния длъжник, платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Всяко друго трето лице, различно от горните две, което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание-да предяви осъдителен иск или заповед за изпълнение. Затова счита, че „ДЪГА 2004“ ЕООД не може да се суброгира по реда на чл.429, ал.1 ГПК като взискател в процесното изпълнително дело и да участва в разпределението на сумите от продажбата на собствения му ипотекиран недвижим имот, при положение, че не разполага с изпълнителен титул в своя полза.

Развити са и оплаквания за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.493 ГПК. А.А. подал две наддавателни предложения за процесния имот, а банката- жалбоподател- едно. На база първото наддавателно предложение за купувач на имота бил обявен А.. По делото било изготвено разпределение, което било влязло в сила. Понеже А. не внесъл разпределената в негова тежест сума, то за купувач следвало да бъде обявен следващия наддавач-банка „ДСК“ ЕАД, която междувременно била оттеглила наддавателното си предложение. Затова ЧСИ следвало да обяви проданта за нестанала, вместо да премине към изготвянето на разпределение във връзка с второто наддавателно предложение на А. за имота. Но, ЧСИ обявил А. за купувач на имота на основание на подаденото от него второ наддавателно предложение и изготвил обжалваното разпределение. Ето защо намира, че след като А. е обявен незаконосъобразно за купувач на процесния имот, то и процесното разпределение също е незаконосъобразно.

В заключение, жалбоподателят заявява, че ипотечното му право не е погасено, поради което е следвало да бъде включен в разпределението освен като хирографарен, така и също като ипотекарен кредитор с привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД за сумата от 178 007,28 лв. , която неправилно била разпределена на „ДЪГА 2004“ ЕООД.