Определение № 16781 от 10.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16781 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110102142 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. С., чрез пълномощника си адв. Б., срещу „Лендиво“ ООД, с предявени установителни искови претенции за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 19356/04.05.2024 г., евентуално на клаузата на чл. 27 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 256,50 лева, както и осъдителна претенция с искане за заплащане на сумата от 152 лева, представляваща сума, дадена без основание за това – въз основа на недействителния договор.

С исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, което искане обосновава с липсата на необходимите средства за това. Излага, че е безработен и студент в Германия, като доходите му са под линията на бедност. Наред с това се посочва, че следва да бъде съобразена практиката на СЕС недопускаща национална правна уредба, позволяваща възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо пратените суми, присъдени вследствие на установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер.

За доказване на твърденията си, обосноваващи искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние от 23.12.2024 г., в която, под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, същият е удостоверил с подписа си, че не получава месечен доход от заплата, наеми, рента или аренда, като същият е студент, има непълнолетно дете, което издържа, не упражнява дейност като едноличен търговец, не притежава моторни превозни средства, нито парични влогове. Отразено е също, че ищецът притежава ½ част от недвижимо имущество – апартамент, в който живее. В приложена към исковата молба декларация за липса на доходи ищецът е декларирал, че за периода 01.10.2024 г. – 31.12.2024 г. не получава никакви доходи. В приложена справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., издадена от НАП по отношение на ищеца К. С. е отразен осигурител – Частно средно училище с немски език с осигурителен доход за здравно осигуряване, като и „Бамбуа“ в периода м.05.2024 г. – м.09.2024 г. с отразени отработени часове и начислен месечен облагаем доход с най-висок размер от 1074,89 лева.

От служебно извършена справка от Регистъра на НОИ се установява, че ищецът не е 1 страна по трудово правоотношение, а от постъпилата по делото справка по данни за ищеца от Агенция по вписванията относно сделки с недвижими имоти (изискана служебно във връзка с произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК) се установява придобиване от ищеца заедно с други лица на посочения от същия в декларацията от 23.12.2024 г. недвижим имот – апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.

В настоящия случай от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните, следващи от анализираните писмени доказателства, съдът намира, че заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на исковите претенции в общ размер на сумата от 100 лева, с оглед липсата на данни за наличие на постоянни източници на средства за издръжка на молителя, въпреки ползването на собствен недвижим имот за живеене, предвид и декларираното обстоятелство, че същият издържа и непълнолетно дете, и е студент, би създало за него финансово затруднение.

Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца К. Г. С., с ЕГН: ********** от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца – за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2