Определение № 1973 от 20.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. Варна, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500898 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. А., чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение № 614/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в частта, с която исковата претенция на Т. К., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. е уважена за сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от детето Т. К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023г. в с. И., общ. А., обл.

Варна, както и по отношение на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че претърпените от ищцата неимуществените вреди са в резултат на противоправното бездействие на ответника и по-конкретно неизпълнение на вменените му задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ, както и по § 5 ПЗР на ЗЗЖ. Противно на тези мотиви, въззивникът счита, че е положил дължимата грижа, като е изпълнил предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, с цел гарантиране безопасността на хората и други животни, за което са представени доказателства, но същите са игнорирани от ВРС. Наред с това, съдът не е обсъдил твърдението на въззивника, че към настоящия момент не е издадена заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за същия не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съотв. за настаняване на тези кучета. Не е установен по безспорен начин безстопанствения характер на кучето, като показанията на разпитаните свидетели в тази част са противоречиви. На следващо място излага, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените увреждания в посочения размер, като приетата по делото СПЕ, на която съдът се е позовал, е базирана на обясненията дадени от майката на ищцата, която има пряк и непосредствен интерес от изхода на делото. В тази връзка твърди, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000лв. е неоснователно, респ. прекомерно и надхвърлящо границите, очертани от чл. 52 ЗЗД и цитира относима съдебна практика. В обобщение счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричния извод за наличието на елементите от 1 фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, в условията на евентуалност размера на обезщетението да бъде намален. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за справедлив. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Контролиращата страна ДСП-Варна, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства, производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 11789/10.05.2024г. депозирана от О. А., чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение № 614/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 898/2024г. на ОС-Варна за 05.06.2024 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2