Решение № 364 от 07.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Добрич, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103698 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Н., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат П. Х. от ВАК срещу И. П. М., ЕГН **********, гр.Добрич, *** и М. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Искът е с пр. основание чл.108 от ЗС, а именно: съдът да осъди И. П. М., ЕГН ********** и М. Д. М., ЕГН **********, да предадат на Н. П. Н., ЕГН **********, владението на собствения й по дарение имот в идеална съсобственост, като нейната квота е 1/6 ид.ч., а именно – реална част от ПИ №***** по КККР на град Добрич, целият с площ от 375 кв.м. по скица, по цялата дължина на имота на границата му с УПИ №**** и ширина 70 см, с площ от 17.50 кв.м. за реалната част, при граници на реалната част: ул. ***, регулационна линия на ПИ **, ПИ 3317 и останалата част на ПИ ***.

В исковата молба се излага, че ищцата е съсобственик по силата на дарение, обективирано в нот. акт №38, том 1, рег. №208, нот. дело №46/1998 год. на нотариус Ц. А., вписан с рег. № 084 в НК и с район на действие - ДРС, на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, с административен адрес: ул. „***“ №5, съставляващ УПИ с идентификатор №*****, целият с площ от 383 кв.м. по НА и 375 кв.м. по скица. По силата на горецитирания нот. акт, ищцата, /заедно със сестра си/, е придобила и ½ ид.ч. от апартамент №2, разположен в жилищната сграда в същия имот по дарението. Сградата е била построена през 1969 година и е заснета в кадастъра. Така, Н. П. се легитимира като съсобственик и на жилищен обект в сградата, така и на 1/6 ид.ч. от дворното място, в което е построена същата. Спрямо сградата от 1969 1 година, имотната граница никога не е била измествана, а промяна в регулационните планове за имота по отношение на тази граница не е правена.

По границата със съседния имот с идентификатор №***, собственост на ответниците, била изградена масивна ограда от последните, върху ивица по дължината на цялата ограда и ширина от около 70 см., която навлизала в имота на ищцата.

Между страните имало спор на място съвпада ли фактическата граница между имотите с регулационната такава и кой е собственик на спорната ивица земя под новопостроената ограда. По отношение на този спор се водело и гр.д.

№3396/2021 година по описа на ДРС, по което били предявени искове по чл.

109 ЗС за премахване на същата ограда.

Индикатори за това къде е минавала и минава имотната граница и съответно регулационната такава между имотите, било местонахождението на гаражите в имота на ищцата, на жилищната сграда, които били проектирани и законно построени, както и материализираните имотни граници в целия квартал, които не били променяни, поне от 1969 година.

В дворното място, на което ищцата е съсобственик на 1/6 ид.ч., бил изграден гараж по силата на издадено разрешение за строеж при действието на ЗТСУ /отм./, т.е. гаражът се явявал законно приращение към дворното място по силата на чл. 92 ЗС. Строежът е разрешен и е завършен по реда на чл. 193 ЗТСУ /отм./. В тази връзка са представени проект за изграждане на гаража и разрешение за строеж от 1977г.

В ИМ се излага, че майката на ищцата, както и тя и сестра и, са владяли непрекъснато този гараж от момента на построяването му и той е бил тяхна фактическа власт по силата на споразумение със съсобствениците им.

Гаражът бил допълващо застрояване и гореупоменатите лица са го придобили като собственици на жилище в основната сграда и като собственици на ид.ч. от терена. В случая, съществен бил фактът, че заснемането или незаснемането на този обект в КК не създавал и не отнемал права. Вещните права върху гаража произтичали от правото на собственост върху самото дворно място.

Гаражът бил съобразен и със заснетата по плана граница между двата имота.

Ищцата твърди, че до построяване на новата ограда от ответниците, границата между имотите на място никога не е била премествана, съвпадала е със заснетите имотни граници и регулационните такива, винаги. Насрещната страна се домогвала да провежда доказване на права на собственост върху ищцовия имот, без да е заявила изрични претенции в тази насока. В настоящия случай, важно било: имало ли навлизане от ответниците в имота на Н. П. с оградата.

На същата улица всички огради на парцелите били една срещу друга по старите имотни им граници. На място, ясно личало, докъде е била вратата на имота на ищцата и къде е минавала имотната граница. При заснемането с дрон на имотните граници през 2008 година, била отчетена грешка от около 60 см, от която се възползвала насрещната страна. Тази грешка не била 2 основание да се изместват границите по регулационния план, който бил приет и приложен, въз основа на старото заснемане и следвало да се имат предвид регулационните граници.

Ответниците владеели без основание реална част от съсобствения на ищцата имот. Страните поделото са се допитвали и до Община Добрич, относно трасиране на границата между имотите им, /за което се представя с ИМ писмени доказателства/.

С оглед гореизложеното, за ищцата възниквал правен интерес от предявяване на иск по чл.108 от ЗС срещу ответниците.

В ИМ се излага, че Н. П., макар и съсобственик в идеални части на дворното място, можела като действие на управление на имота, да иска от ответниците - собственици на съседния имот, предаването на цялата неоснователно владяна от тях реална част от имота.

Ищцата претендира присъждане на съдебни разноски.

В срока за отговор, ответната страна е депозирала такъв, като оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Излага се, че сем. М.и за закупили през 2004г. дворно място с площ от 242 кв.м., представляващо имот №*** в кв.*** по плана на гр.Добрич, находящо се на адм. адрес: гр.Добрич на ул. *** №3 /за което представят нот. акт на л.44 по делото/.

Съгласно издадено на ответниците Разрешение за строеж от 27.02.2013г на осн. чл.48, чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, те са построили масивна ограда, разположена изцяло в техния имот. Разрешението не е било обжалвано от съседите и и влязло в сила. Преди да се направи оградата, М.и извикали правоспособно лице, което трасирало, означило дадените координатни точки между имотите, където трябва да се построи оградата. От 2004г, когато са станали собственици на горепосочения имот, до завеждане на настоящото дело, имотните граници между имота на М.и и на ищцата, не са били променяни. Така, при съобразяване на горното, изграждането на оградата, разположена изцяло в имота на ответниците, било осъществено при наличие на влязъл в сила ПУП, последвало трасиране, координиране и означаване на имотните граници.

Отделно от изложеното, в отговора се твърди, че ищцата е достроявала имота си, като е разширила жилището си с изграждане на балкон, а това е довело до увеличаване на площта на имота и.

Ответниците сочат, че Н. П. нямала строителни книжа за построения гараж /такива притежавала само за жилището си/, като гаражът бил незаконен и не бил нанесен на кадастралния план на глада, нито в ЗРП. Тъй-като гаражът е незаконен, той не следвало да бъде предпоставка за определяне на вярна граница между нейния имот и този на ответната страна. Нещо повече, М.и твърдят, че нямат обща регулационна граница между техния имот и този на П., касаещо гаража.

3

С оглед всичко гореизложено, ответниците молят за отхвърляне на иска и претендират присъждане на съдебни разноски.

С оглед релевираните в исковата молба и в отговора по нея, доводи и съображения, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства /писмени и гласни/, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е в процеса, че ищцата се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, с административен адрес: ул.

„***“ №5, съставляващ УПИ с идентификатор №*****, целият с площ от 383 кв.м. по НА и 375 кв.м. по скица и на ½ ид.ч от жилище- апартамент №2, находящ се в сграда построена в дворното място, за което е представен по делото на л.10-11, нот. акт №38, том 1, рег. №208, нот. дело №46/1998 год. на нотариус Ц. А., вписан с рег. №084 в НК и с район на действие – ДРС.

В имота на Н. П. има построена през 1969 жилищна сграда /блокче/ и гараж, като последният се владее от тях непрекъснато от построяването му и до сега. В тази връзка, ищцовата страна е представила, проект за изграждане на гаража и разрешение за строеж от 1977г. – л.22-23.

Ответниците са собственици на дворно място с площ от 242 кв.м., представляващо имот с кадастрален номер *** по КККР на град Добрич/ с номер по предходен план №*** в кв.*** по плана на гр.Добрич, за който е отреден парцел 1 с площ от 453 кв.м. за имоти с №3322 и №*** в кв.***/, находящо се на адм. адрес: гр.Добрич на ул. *** №3, за което представят нот. акт №196, том 19, дело №4342/2004 по описа на СВп-Добрич на л.44 по делото.

Имотът на ищцата е съседен на този на ответниците.

По делото е безспорно, че в периода от 2013-2014г, ответниците са построили нова имотна ограда, /като са премахнали старата/, разположена на границата между двата имота. В тази връзка представят Разрешение за строеж №39/27.02.2013г. на ограда с дължина 30.75 кв.м., Протокол за трасиране, означаване и координиране от 16.06.2014г, регистър на координатните точки, Писмо от Община град Добрич от 04.03.2008г, с предоставени координатни точки на УПИ ***, *** в кв.*** по ПУП на ****, скици, конструктивно становище за изграждане на ограда от ЕТ *** от 27.02.2013г. /приложени на л.

45-57, л.63-66/.

По делото е безспорно установено, че при извършване на СМР за процесната ограда през м. ноември 2013г между ответниците и майката на ищцата - С. Ц., е възникнал спор, по повод на който последната е подала жалба в ДРП с твърдение за самоуправство от страна на сем. М.и и е било образувано досъдебно производство №1282/2013 по описа на ДРП срещу неизвестен извършител, което е прекратено с влязло в сила Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 16.02.2015г /видно от акта, приложен на л.58-59/.

Отделно от горното, при изграждане на новата ограда от М.и, след 4 подаден сигнал, на 15.02.2014г., старши полицай при Първо РУ ПолицияДобрич е посетил имота на ответниците и е връчил на М. М. разпореждане на полицейски орган от горепосочената дата, с което му е разпоредил, да преустанови изграждането на ограда между имоти №3 и №5, до решаването на спорните въпроси и изясняване на случая от компетентните органи.

Разпореждането е било обжалвано от М. пред Адм. съд – Добрич и с влязло в сила на 27.05.2014г., Решение №51/12.05.2014г. по адм. д. №202/2014г, същото е отменено.

Гореизложените обстоятелства ясно показват, че между страните по делото, спорът за мястото на оградата между техните имоти датира от 2013г.

По делото, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства,чрез разпит на свидетели на ищцовата и на ответната страна, за установяване на това, къде на място е минавала имотната граница преди и след построяването на имотната ограда от ответниците.

Воденият от ищцата свидетел Е. М. Е., /без родство със страните/, е съсед на Н. П., като живее от 1968-1969г. в апартамент на 1 етаж, /а ищцата е на 2 етаж/. Е. заяви, че Н. има гараж, построен през 1977г в дворното място, който граничи на запад с имота на М.и /освен това има и други два гаража, които гледат на юг, т.е. тримата собственици на трите апартамента в блокчето разполагат с по един гараж/. Покрай оградата е разположен гаража на П., той е на „гърба“ на другите два гаража.

Свидетелят посочи, че ответниците са премахнали преди около 10 години старата ограда, която била метална, изградена с отпадъчни метални елементи, закупени от завод „Метал“, заварени и поставена, като не е била местена до изграждането на нова ограда от ответниците, направена с бетонни блокчета.

Е. заяви, че настоящата ограда не е на мястото на старата, сегашната била изградена навътре в имота на ищцата и на другите съсобственици с около 50-60 см. След поставяне на новата ограда от М.и, Н. П. не можела да стигне до гаража си, /който бил по-навътре, в дълбочина на имота/ и не паркирала колата си там. А преди да се махне старата ограда, ищцата безпроблемно ползвала гаража си по предназначение.