Решение № 4104 от 16.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1440/2026
- Вид
- Решение № 4104
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.1 и 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.255, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 321 ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б.Б · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4104 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20261100101440 по описа за 2026 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от П. В. В., ЕГН:**********. с адрес: гр. София. ул. ****, чрез адв. М. М.-САК, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 73/2012г. по описа на ГД „БОП-МВР", и пр. пр. № 485/2012г. по описа на Специализирана прокуратура, по което има постановена оправдателна присъда, и неприключване на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата от 26.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 18.07.2012г. бил принудително изведен от дома си в гр. София, ж.к. „Овча Купел“ и бил откаран в сградата на ГД „БОП“ находяща се в гр. София. ул.
„Александър Малинов“, където след разпит, с Постановление за привличане на обвиняем от 18.07.2012г. по досъдебно производство № 73/2012г. по описа на ГД „БОП-МВР" и пр. пр. № 485/2012г. по описа на Специализирана прокуратура бил обвинен в престъпление по чл. 321, ал.З, вр. ал.2 от НК, за това, че: през периода от неустановена дата от 2010г. до понастоящем на територията на гр. София. гр. Бургас, гр. Казанлък участвал в организирана престъпна група, създадена е користна цел - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с участници: Р.Й.Б., ЕГН **********. И.Д.И.. ЕГН **********. М.Р.К., ЕГН **********, Д.Н.Б.. ЕГН **********, съставено е цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпления по 1 чл. 255, ал.1 НК.
След привличането му като обвиняем, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Била му направена полицейска регистрация, а впоследствие му било забранено и да напускам страната. В ареста прекарал 90 /деветдесет/ дни, след което мярката му за неотклонение била заменена с по-лека.
Въз основа на внесен от ответника обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 554/2015г. по описа на Специализиран съд, 9 с-в. Делото завършило с Присъда от 18.02.2021 г., с която бил признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал.1 и ал. 3 и за невиновен за останалите деяния, подробно описани в обвинителния акт. Впоследствие въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и бил признат за невиновен по така повдигнатите му обвинения. С Решение №61/26.01.2024г., постановено по н.о.х.д. № 936/2023г. по описа на ВКС, Ш-то Н.О, е оставена в сила въззивната присъда.
В периода от образуваното досъдебно производство срещу ищеца до окончателния съдебен акт, с който ищецът е оправдан, а именно от 18.07.2012г. до 26.01.2024г. търпял непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в болки, психически страдания, отрицателни емоции и проблеми в семейството.
Твърди, че от 2014г. е едноличен собственик на капитала и управител на „Интерполис“ ЕООД, ЕИК 203337341 - търговско дружество, което успял да изгради от нулата и което в момента извършва ремонт и строителство на държавни и общински обекти.
Въпреки това клиенти на „Интерполис" ЕООД получавали негативна информация за ищеца при извършване на елементарна справка за дружеството в интернет. В тази връзка страда и бизнесът му, тъй като клиентите малко или и много се притесняват след като до тях достигне подобен тип информация.
Претендира обезщетение за вреди и от неразумната продължителност на наказателното производство- почти дванадесет години.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 80 000евро е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от дадената от страните правна квалификация. Ищецът твърди, че е предявил иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ. В процесния случай съдът намира, че e предявен един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022г., ОСГК, при публичния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. В мотивите на горепосоченото ТР е разяснено, че право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ; че в първия случай твърдението за "неразумен срок" се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; че това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение; и че съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ и да посочи каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството
По основателността:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заповед от 18.07.2012 г., издадена по ЗМВР, П. В. е бил задържан за 24 часа. Тогава е извършен е и личен обиск на ищеца.
С Постановление за привличане на обвиняем от 18.07.2012г. по досъдебно производство № 73/2012г. по описа на ГД „БОП-МВР" и пр. пр. № 485/2012г. по описа на Специализирана прокуратура, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал.2 от НК и по чл. 255, ал.1 НК, за това, че: през периода от неустановена дата от 2010г. до понастоящем на територията на гр. София. гр. Бургас, гр. Казанлък участвал в организирана престъпна група, създадена е користна цел - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с участници: Р.Й.Б., ЕГН **********. И.Д.И.. ЕГН **********. М.Р.К., ЕГН **********, Д.Н.Б.. ЕГН **********,
3 съставено е цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпления по чл. 255, ал.1 НК.
На 20.07.2012г. с определение на Специализирания наказателен съд е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на П. В., впоследствие потвърдено от Апелативния специализиран наказателен съд.
С постановление от 24.07.2012 г. на П. В. е наложена забрана да напуска пределите на страната.
С определение от 03.10.2012 г. на АСпНС е изменена мярката за неотклонение спрямо ищеца от задържане под стража и в „подписка“.
От материалите по приобщеното НОХД № 554/2015г. по описа на Специализирания наказателен съд, се установява, че на 15.05.2015 г. е внесен обвинителен акт срещу няколко лица, измежду които и П. В.. Последният е обвинен в извършването на престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и по чл.255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Видно от обвинителния акт е, че към 15.05.2015 г. П. В. е бил с мярка за неотклонение – „подписка“.
Обвинителният акт е внесен срещу пет лица. В него са посочени 83-ма свидетели. В третото заседание пред Специализирания наказателен съд е уважено искането на подсъдимите и техните защитници да не се разпитват 39 от свидетелите и е даден ход на съдебното следствие при условията на глава 27 от НПК (Съкратено съдебно следствие).
В съдебната фаза са проведени 45 съдебни заседания. Ищецът е присъствал на всички тях. Основна причина за отлагането на заседанията е това, че е следвало да се осигури участието на повече от 40 свидетеля, да се съберат и други доказателства, да се изготвят нови заключения на вещи лица, както и неявяването на някой от защитниците.
Заседанията са били отлагани и поради пандемията от КОВИД. При отлагането на делото съдията е съобразявал графика на защитниците на подсъдимите и е определял резервни дати с оглед ритмичното провеждане на производството. Така заседания са провеждани почти винаги всеки месец, а понякога и по повече от едно за съответния месец, с изключение на летните периоди и на периода на пандемията.
В последното заседание на първа инстанция, проведено на 18.02.2021 г. е произнесена и присъдата на Специализирания наказателен съд, с която подсъдимият П. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 321 ал.6 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.Б НК и му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“. С присъдата ищецът е бил оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
По въззивни жалби и протест на прокурора е образувано ВНОХД 323/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС). Пред въззивния съд са проведени 6 заседания, на които ищецът се е явил. В последното от 30.05.2022г. подсъдимият П. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и е оправдан. На същата дата е отменена мярката за неотклонение на П. В..
Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда и така е образувано н.дело 761/2022 г. на III НО на ВКС. По него е проведено едно заседание, в което ищецът се е явил лично. С решение от 12.01.2023 г. ВКС е отменил присъдата от 30.05.2022 г. и е върнал делото за ново разглеждане то Софийски апелативен съд.
В образуваното ВНОХД 52/2023 г. на САС са проведени 4 заседания, на 3 от които ищецът е присъствал лично. С присъда от 10.07.2023г. ищецът отново е признат за невиновен по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК.
След протест на прокуратурата е образувано ново касационно производство пред ВКС където е проведено още едно заседание след което е постановено решение от 26.01.2024 г. с което окончателно е оставена в сила оправдателната присъда на САС.
Видно от справката за резултати от търсене на името на ищеца в интернет търсачки, 4 наказателното производство е станало публично.
Разпечатката съдържа 40 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5042eb57-628c-4aea-b6ad-9df085779e9d