Определение № 10031 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10031 гр. Варна, 03.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110116547 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 45419/08.06.2026 г. от ответниците Е. Б. П. и К. С. П., чрез адв. С. К., с искане за допълване на поставеното по делото прекратително Определение № 7425/27.05.2026 г., в частта за разноските.

Молителите счита, че доколкото делото е прекратено по изрична молба на ищеца, с която е оттеглил исковата си претенция, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, им се следват разноски. Молят молбата им да бъде уважена, като им се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 евро, така както е уговорено и заплатено съгласно приложения към молбата договор за правна защита.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че не дължи разноски, доколкото с поведението си – неплащане на дължимото възнаграждение за притежавания от тях самостоятелен обект с идентификатор ***, са станали повод за образуване на производството пред РС Варна, както и че искът бил оттеглен преди да бъде насрочено производството в открито съдебно заседание. Моли молбата за допълване на определението да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимум.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена от надлежно упълномощения процесуален представител на ответника, в установения от закона срок. Предвид това, че съдът се е произнесъл с определението в закрито съдебно заседание, отправеното искане за допълването му в частта за разноските от ответниците е своевременно направено.

Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна, по следните съображения:

1

На осн. чл.81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноските според правилата на чл.78 ГПК Производството по делото е било образувано по искови претенции на „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД срещу Е. Б. П. и К. С. П. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 2592.05 евро, представляваща половината от дължимото възнаграждение за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. по договор за поддръжка от 09.10.2009 г. във връзка с имот с идентификатор *** и външно паркомясто № 28, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното й заплащане.

След насрочване на производството в открито съдебно заседание от ищеца е депозирана молба с вх. № 41112/26.05.2024 г., с която е заявено оттеглянето на предявените искове. Във връзка с молбата, на осн. чл. 232 ГПК с Определение № 7425/27.05.2026 г. съдът е прекратил производството по гр.д.

№ 16547/2024 г. по описа на РС Варна.

Съгласно текста на чл. 78, ал. 4 ГПК - ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен между ответниците Е. Б. П. и К. С. П. и адв. С. К. с уговорено в него възнаграждение в размер на 950 евро за процесуално представителство по гр.д. № 16547/2024 г. по описа на РС Варна.

Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на която се позовава ищеца и разноските следва да бъдат разпределени съобразно направения отказ от иска, във връзка и с което е постановено прекратителното определение, по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Ето защо по прекратеното производство по гр.д. № 16547/2024 г. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците.

Същевременно съдът следва да разгледа и направеното възражение за прекомерност.

Съобразно материалния интерес по иска, ползвайки само ориентировъчно размерите посочени в Наредба № 1/2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа, извършения от адвоката обем от процесуални действия, доколкото производството е приключило след подаване на отговор, но не са провеждани открити съдебни заседания и не са събирани доказателства, както и направеното изявление от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредбата, съдът намира релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Съдът следва да съобрази и измененията в чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно които при преценката за прекомерност се прилагат съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, т.е. фактическата и правна сложност на делото, 2 засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, обема от действия извършени от процесуалния представител. По изложеното претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 250 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Д О П Ъ Л ВА на осн. чл. 248. ал. 1 ГПК Определение № 7425/27.05.2026г. постановено по гр.д. № 16547 по описа за 2024г. на РС Варна, като:

ОСЪЖДА „Бляк сий инвестмънт тръст" ЕАД, ЕИК 103874408, с адрес на управление гр. Варна, ***, ет.2, ал.3 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Б. П., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г., паспорт № 772553115, издаден от Управление на вътрешните работи – МВД 77611 на 19.02.2024 г. валиден до 19.02.2034 г. и К. С. П., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., паспорт № 765052187, издаден от Управление на вътрешните работи – МВД 77714 на 06.07.2021 г. валиден до 06.07.2031 г., сумата в размер на 250 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 45419/08.06.2026 г. от ответниците Е. Б. П. и К. С. П., чрез адв. С. К., с искане за допълване на поставеното по делото прекратително Определение № 7425/27.05.2026 г., в частта за разноските, за разликата над присъдените разноски в размер на 250 евро до претендираните в размер на 950 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3