Решение № 400 от 01.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Перник, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500562 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „Кредит Гарант БГ“ ООД против решение № 825 от 18.07.2022 г. по гр.д. № 499/2022 г. на РС – Перник, с което по иска с пр. основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на З. М. срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,вр.чл.11 и чл.19 ал.4 чл.33 ал.1 и 2 ЗПК и чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП Договор за предоставяне на гаранция от *** сключен между З. М. и „Кредит Гарант БГ“ ООД, поради противоречие със закона.

В жалбата по подробни доводи и съображения се иска решението да бъде отменено от въззивната инстанция като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на иска, като се възразява, че съдът не е посочил конкретен порок на договора от визираните в чл.26 ЗЗД хипотези. Сочи, че съдът в основната част на решението си е обсъждал Договора за потребителски кредит, а не този за гаранция. В допълнение посочва, че дори и отделни клаузи от потребителския договор да са нищожни, то това не следва да води до нищожност и на договора за гаранция.

Въззиваемият по подробни доводи и съображения изразява становище за 1 неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред РС доказателства, че между "Нет Кредит" ООД, като кредитор и З. М. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** /ДПК/, въз основа на който „Нет Кредит" ООД е предоставило потребителски кредит в размер на 2000 лв.; обща сума за погасяване 2700лв. при ГПР – 48,84% и лихвен процент – 40,44%, разсрочени на 18 равни месечни вноски от по 150 лв., включващи лихва и главница, с първи падеж – 07.02.2022 г. и последен падеж – 07.07.2023г., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. В чл. 4, ал. 3 от договора е отразено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2700 лв. със срок на валидност до 08.07.2023г. В чл. 6, ал. 1 е уговорено, че в случай, че не предостави такава дължи неустойка в размер на 2556 лв. Уговорено е, че неустойката се заплаща всеки месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, заедно с всяка погасителна вноска.

С договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между ответника "Кредит Гарант БГ“ ООД, като гарант и ищцата З. М., като наредител, наредителят възлага, а гарантът приема да издаде гаранция в полза на "Нет Кредит" ООД за обезпечаване на задълженията му по горепосочения договор за потребителски кредит № *** от *** Съгласно чл. 1, ал. 2 наредителят дължи на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 135 лв. на месец или обща сума на гаранцията в размер на 2430 лв. със срок на валидност до 08.07.2023г., като начисленто възнаграждение се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че въпреки че договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция формално да представляват самостоятелни договори, то двата договора са функционално свързани, защото видно от съдържанието им договорът за гаранция и дължимото по него възнаграждение на гаранта е във връзка с договора за кредит и обезпечава вземането на кредитодателя и е сключен в негова полза, т.е. договорът за гаранция не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за кредит значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за кредит. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от 2 съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими общите правила на ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция.Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за кредита), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение по договора за гаранцията, без да се произнася с диспозитив /и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск. Тук важи изцяло нормата на чл. 145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.

От договора за гаранция е видно, че възнаграждението, дължимо от наредителя З. М. не постъпва в патримониума на гаранта "Кредит гарант" ООД, а е уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя "Неткредит" ООД по сметки, които са идентични с посочените в ДПК. Нещо повече уговорено е в чл. 4 от договора за гаранция, че дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 135 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по ДПК и по посочените от "Кредит гарант БГ"ООД банкови сметки или като се преведе по сметка на кредитодателя "Неткредит" ООД в избран от него офис на Изипей АД, а за основание да се посочи ЕГН на кредитополучателя-наредител. Уговорено е, че дължимите по договора за гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя "Неткредит" ООД за сметка на гаранта "Кредит Гарант БГ"ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на "Неткредит" ООД, ще се считат за валидно плащане към "Кредит гарант БГ" ООД, а в случай на частично плащане, първо се погасяват задълженията към "Кредит гарант БГ"ООД и след това задълженията към "Неткредит" ООД. Така чрез сключването на договора за гаранция се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на "Неткредит" ООД.

Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. В самия договор за ДПК е посочен процент на ГПР 48,84%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за гаранция, сключен от ищцата с "Кредит гарант" ООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за гаранция и дължимото по него възнаграждение на гаранта е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по см. на т. 1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази обвързаност се 3 установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора /без всякаква друга възможна алтернатива/ в срок до края на следващия ден чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата в размер на 2700лв., сключване на договора за предоставяне на гаранция в деня на сключване на договора за потребителски кредит – ***, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията ведно с основното задължение по кредита.

Сумата, която представлява възнаграждението на гаранта по договор за гаранция е определена под условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит – 48,84%, като при включване на възнаграждение от договора за гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК.

Това води до нарушение и на изискването на чл.11 от ЗПК. В случая на ищцата е предоставена сумата от 2000 лева при уговорен ГПР в размер от 48,84%. Видно от договора за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване" в размер на 2700 лева, но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за гаранта по договор за гаранция, което е пряко свързано с кредита. Това се отразява и на стойността на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК. По този начин се цели освен заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и посочената гаранционна сделка на практика води до нарушение и на чл. 143, ал. 2, т 5 ЗЗП, което е довело до необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. Видно от договора за гаранция и размерът, и падежът на погасителните вноски по договора за кредит задължението за плащанията и по двете е на едни и същи дати. Именно по тази причина възнагражденията по договора за гаранция са възнаграждения и по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е направено в нарушение на закона. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.

Въззивният състав намира основание за противоречие на договора за гаранция и с чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, като така сключеният договор за предоставяне на гаранция противоречи на закона. От ДПК е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.

4

На следващо място, от начина по който е въведено в ДПК задължение за кредитополучателя за предоставяне на кредитора гаранция по кредита - осигуряване на банкова гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция в срок до края на следващия ден от сключване на договора, следва, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, защото е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения. В ДПК са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договор за гаранция. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.