Решение № 246 от 17.05.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Габрово, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101384 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. С., роден на 06.05.1966 г. в гр.

Екатеринбург, гражданин на Израел, със съдебен адрес: гр. София, бул. „***********” № 84, ет. 2, офис 4, предявена срещу Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: общ. Габрово, село ********, за връщане на сумата 800 евро, представляваща платен аванс по развален неформален договор за изработка (съдържащ елементи и на договор за поръчка), ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 12.09.2023 г. до погасяването , заедно с обезщетение за забава в размер на 14 евро (с левова равностойност 27.28 лева) за периода от 26.07.2023 г. до 11.09.2023 г..

Ищецът твърди, че на 26.07.2023 г. сключил с ответника договор за изработка, съдържащ елементи и на договор за поръчка, с предмет закупуване и монтаж в апартамента на ищеца на оборудване – бойлер за подгряване на вода, хигиенен душ и климатик, за което предоставил на ответника сума в размер на 800 евро срещу разписка. Договорът бил със срок на изпълнение 31.07.2023 г.. Ответникът от своя страна не изпълнил задължението си по договора, поради което ищецът развалил сключения договор и претендира връщане на даденото, като поради неизпълнение на това задължение, неизправният длъжник дължал и мораторно обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове, с възражението, че ищецът не е доказал предпоставките за разваляне на договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от документ, озаглавен „Разписка”, на 26.07.2023 г. ответникът Д. К. С., обективирал изявление, че получил от ищеца Е. С. сума в размер на 800 евро за покупка и монтаж на оборудване в апартамент на адрес гр. София, ул. „**********” № 1

38, ап. 29.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявения осъдителен иск при квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за поръчка, извършване на престация от страна на ищеца на сума в размер на 800 евро, получаването й от ответника, както и развалянето на договора, поради неизпълнение, съответно неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с комплексно съдържание, типично за договор за изработка и за поръчка, следва да бъде доказан правопораждащият го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. С оглед обективираното в разписка от 26.07.2023 г. волеизявление на ответника Д. К. С., което съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, съдът приема за установено, че на 26.07.2023 г. страните изразили съгласие, формиращо съдържанието на договор за изработка, съдържащ елементи и на договор за поръчка, с предмет закупуване и монтаж на оборудване в апартамента на ищеца, срещу възнаграждение, което да бъде заплатено на изпълнителя. Възложителят по договора заплатил на ответника авансово сума в размер на 800 евро. Доказателства ответникът да е закупил и монтирал оборудване в апартамента на ищеца до предявяването на иска на 12.09.2023 г. не са ангажирани. Това неизпълнение е породило потестативно право на изправната по договора страна - Е. С. да се освободи от правната връзка.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и 2 страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне (такива в случая не са налице). Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.

В настоящия случай това уведомление е обективирано в исковата молба и е достигнало до изпълнителя на 29.11.2023 г., с връчването на препис от същата (съгласно фикцията, уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се счита за връчено с изтичане срока за получаването му). Без значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. В решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС изрично е разяснено, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. Въз основа на изложените съображения ВКС дава като отговор на материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Възложителят не е дължал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение, тъй като Д. К. С. е разполагал с повече от месец и половина да закупи и монтира движими вещи в апартамента на ищеца, които от гледна точка характеристиките им са били необходими за ползването на жилището по предназначение - за задоволяване на жилищни нужди на ищеца, което на изпълнителя е било известно, както и му е било известно обстоятелството, че след значителната забава, евентуална доставка е вероятно да е безполезна за кредитора, който съгласно житейската логика е много вероятно да е удовлетворил интереса си от оборудване на жилището.

От изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – от страна по двустранен договор е получена престация на парична сума в размер на 800 евро, като договорът е развален, поради виновно неизпълнение на задължението на страната-изпълнител, като към 29.11.2023 г. волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната такава, с което правното основание за получаване на сумата, каквото представлява сключеният договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за периодично изпълнение, има обратно действие.

С отпадане на правното основание за получаване на сумата в правната сфера на получилата я страна, възниква задължение за връщането й, което не се оспорва, че не е изпълнено от ответника, съответно същият не ангажира доказателства, сочещи на извод за погасяване на задължението. Ето защо предявеният осъдителен иск за изравняване на неоснователно обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е основателен и доказан за пълния предявен размер от 800 евро, която сума е дължима заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД

3

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение, което по необходимост следва да е с настъпил падеж.

В случая, ищецът претендира обезщетение за забава върху сумата 800 евро за периода от 26.07.2023 г. до 11.09.2023 г. в размер на 14 евро (с левова равностойност 27.28 лева). За претендирания период обаче главното вземане не е изискуемо, съответно изпълнението му не е забавено и не поражда задължение за престиране обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието, т.е. от разваляне на договора, което, както се посочи е осъществено след периода, за които се претендира акцесорното вземане. В случая от показанията на свидетеля О. П. не се доказа ищецът да е отправил извънсъдебно покана до ответника, която да е породила последиците на развалянето.

Ето защо, при недоказване наличието на главно изискуемо задължение за периода от 26.07.2023 г. до 11.09.2023 г. не се поражда отговорност за обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение и съответно искът за установяване и принудително осъществяване на вземането за сумата 14 евро (с левова равностойност 27.28 лева), е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от искoвете, в приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 1063.70 лева, формиран от заплатена държавна такса в размер 63.70 лева, внесен депозит за особен представител в размер от 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, от които има право на 1045.48 лева, пропорционално на уважената част от исковете.

Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5041b9e2-cc0c-48a6-a2ab-c6045bf46943