Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 459 от 27.08.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Частно наказателно дело 2063/2021
Вид
Определение № 459
Подписан
27.08.2021
В сила
03.11.2021
Състав
Блага Бозова

Цитирани разпоредби

  • чл.319 · Наказателен кодекс
  • чл.243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.84 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Стара Загора , 27.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Блага Бозова като разгледа докладваното от Блага Бозова Частно наказателно дело № 20215530202063 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба против постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 27.07.2021 година за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 349-зм-380/2020 г. по описа на ОД МВР Стара Загора за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението, жалбоподателят ХР. Д. ХР. е подал в РС Стара Загора, чрез адвоката си жалба, с която моли същото да бъде отменено и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима.

По силата на чл.243 ал.4 от НПК право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство имат субектите изрично посочени в цитираната законова разпоредба – обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице. Друг субект, освен посочените, няма процесуално право да подава жалба срещу постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

Жалбоподателят Х. в настоящия процес няма нито едно от тези качества – не е обвиняем и не е пострадал от престъплението предмет на делото /престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК/, по което представителят на Районна прокуратура се е произнесъл с атакуваното 1 постановление.

Пострадал от престъпление е всяко лице, което е претърпяло пряко и непосредствено имуществени или неимуществени вреди от престъплението, това лице на което са накърнени законните права и интереси. Процедурата по чл.243 ал.4 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл.84 от НПК, може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес.

За да встъпи лицето като граждански ищец в наказателния процес е необходимо реално настъпване на вредни последици за това лице, от което следва, че възможността от бъдещо настъпване на вредите не е достатъчна за валидното конституиране в посоченото процесуално качество.

Жалбоподателят в настоящия процес не е такова лице.

Документните престъпления се систематизират в три основни вида, съобразно различните групи обществени отношения – обект на защита по Глава 9 от НК, а именно престъпления, свързани със съставянето на документи, които от своя страна се делят на документна поправка и лъжливо документиране, престъпления свързани с използването на документи или тъй нареченото престъпно ползване на документите и престъпления, свързани с реда за съхранение на документите или тъй нареченото престъпно унищожаване, увреждане или скриване на документи по чл.319 от НК.

Общото при тези групи е специфичния предмет, върху който се въздейства – документа. При осъществяването на състава на тези престъпления не съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на цитираните престъпления.

При друга част от престъпленията – по глава 2, 3, 4 от НК и т.н., при осъществяването на тези престъпления настъпват вреди, причинени пряко и непосредствено от осъществяването състава на престъплението и тук съществува фигурата на пострадал от престъплението.

С атакуваното постановление Районна прокуратура - Стара Загора е прекратила наказателното производство за престъпление по чл.316 в чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. Имайки предвид обекта на цитираното престъпление, както и конструкцията на състава на същото, съдът приема, че това 2 престъпление принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от извършването на това престъпление. Това води и до следващия извод, че при тези престъпления не съществува фигурата на пострадалия. Престъплението е формално престъпление, засегнатите лица не могат да се конституират като страни в съдебното производство. Съгласно закона и практиката на ВКС престъплението е насочено към спазване реда и правната сигурност на документооборота. Ето защо, при престъплението, а и при останалите документни престъпления, не съществува фигурата на пострадалия, а от тук и липсва процесуална правоспособност за подаване на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Стара Загора за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Както се посочи по – горе, досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК.

Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и 3 общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения свързани с документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели имуществени вреди от престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като граждански ищци в наказателното производство. Качеството „пострадал” е задължително за активната процесуална легитимация. Жалбоподателят няма такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. н. ВКС/.

По силата на чл.84 ал.1 от НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници.

В този смисъл следва да се отбележи, че обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК /каквото е и за настоящото/ са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде лице, каквото твърди да е в случая жалбоподателя. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален или частен документ, винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи /при официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и граждани. Този обект на документните престъпления обаче не означава, че 4 засегнатите граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 НПК и чл.84 ал.1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления.

Отделни права на лица

(физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. н.

ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение н. ВКС, Решение №68/2010 г. н. първо н.о. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е образувано за документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл. 74 и чл.84 НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка жалбоподателят да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл.243 ал.10 от НПК.

Съдът приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и производството по настоящото дело следва да се прекрати. В тази насока е и практиката на ВКС – Решение 301/20.05.2003 година на Първо н.о. - книжка 3/2003 година от Бюлетин на ВКС; Определение на Окръжен съд - Стара Загора по вчнд № 419/2009 г. и други/.

При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество не следва да се обсъждат.

Обстоятелството, че след жалба на Х. до Районна прокуратура - Стара Загора е образувано досъдебно производство № 380/2020 г. по описа на ОД МВР Стара Загора, само по себе си не обосновава фигурата на пострадал от престъплението по смисъла на чл.74 и следващите от НПК и не отнема правомощието на прокурора да реши по-нататъшния ход на наказателното 5 производство - да изготви или не обвинителен акт, наказателното производство. да прекрати или не

Поради това, че жалбоподателят не е правно легитимиран съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК да атакува горепосоченото постановление на прокурора, подадената жалба е процесуално недопустима.

Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата и едва след това да се произнася по нейната основателност.

Предвид всичко гореизложено, съдът не следва да взема отношение по съществото на прокурорския акт, тъй като в случая не е налице активна процесуална легитимация.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ХР. Д. ХР. от град Стара Загора, против постановление на Районна прокуратура –Стара Загора от 27.07.2021 година за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 349-зм-380/2020 г. по описа на ОД МВР Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.дело № 2063/2021 година по описа на Районен съд - град Стара Загора.

След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото ведно с досъдебното производство да бъде изпратен на Районна прокуратура – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Стара Загора чрез Районен съд - Стара Загора в 15 -дневен срок от получаване на съобщението до прокурор, жалбоподател, повереник.