Решение № 229 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200272 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Ж. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-4058-****** от ******** г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв., равняващи се на 51,13 евро.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изложените в АУАН и НП фактически констатации, като поддържа, че не е разговарял по телефона. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява заедно с адв. А., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., около 14:40 часа, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ланд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ******* в гр. Бургас, по ул. ************, в посока на движение бул. „С.С.“, като по време на управление жалбоподателят е държал в ръката си 1 мобилен телефон. В същото време управляваният от жалбоподателя автомобил се разминал с полицейски служители от сектор СПС, в това число и свидетелят Н. П., които забелязали, че жалбоподателят използва мобилен телефон без освобождаващо ръцете устройство.

Полицейските служители спрели за проверка автомобила на жалбоподателя, като свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП за това, че по време на движение с автомобила използва мобилно устройство без устройство освобождаващо ръцете. Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на свидетеля П. са обективни, последователни, логични и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

П р и съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

При съставяне на АУАН с а били спазени императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно използване на мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете при управляване на МПС. Описаният от актосъставителя фактически състав на нарушение,е бил подведен и под правилната правна квалификация на нарушение по чл. 104а ЗДвП. В действителност при издаване на НП АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл.

183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, вместо по чл. 104а ЗДвП. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че е било допуснато нарушение в процеса по определяне на правната квалификация от АНО, нарушението не е съществено, тъй като жалбоподателят не е бил лишен от право да разбере в извършването на какво нарушение е бил обвинен. В НП като нарушена е посочена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. Видно от съдържанието на нормата освен предвидената санкция в нея се съдържа и 2 подробно описание на изискуемото от водача поведение, при неизпълнението на което се налага наказание. В чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП (последно изменение в сила от 07.09.2025 г.) законодателят е предвидил, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Същевременно в чл.

104а ЗДвП е правно уредена забраната за водач на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Следователно и двете разпоредби съдържат ясно описание на нарушението, а именно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, освобождаващо ръцете. Налице е пълна идентичност между описаните в АУАН и НП фактически констатации, т.е. между АУАН и НП не е налице противоречие или несъответствие между изложените обстоятелства на нарушението, което се сочи, като извършено от жалбоподателя. В тази връзка съдът не споделя поддържаната защитна теза, че жалбоподателят не е бил наясно с вмененото му нарушение по ЗДвП. Според съда както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.

От събраните доказателства се установява от фактическа страна, че на ******** г., около 14:40 часа, в гр. Бургас, по ул. „Х.Б.“ жалбоподателят е управлявал „Ланд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № *******, като е държал в ръката си мобилен телефон. В тази връзка следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбоподателят не е разговарял по телефона, каквато защитна теза се поддържа, съдът намира, че поведението на жалбоподателя е било противоправно и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104 а ЗДвП.

Съгласно сочената разпоредба на чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Несъмнено с въвеждането на тази забрана законодателят е вменил на водачите на ППС задължение да управляват със свободни от мобилни устройства ръце. Още повече според настоящия състав не следва да се приеме, че под „използва“ законодателят е имал предвид единствено провеждане на разговори с телефона. Като в тази връзка не подлежи на изследване целта на използване на мобилното устройство (провеждане на разговор, изписване на текстово съобщение, използване на интернет услуга, ако разполага с такава и др.) По делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, като е държал в ръката си мобилен телефон, поради което правилно е било прието от контролния орган, че това поведение следва да се квалифицира като „използва мобилен телефон“ по смисъла на чл.

104а ЗДвП. Следователно според съда с това действие, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104а ЗДвП.

За нарушението по чл. 104а ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП (действаща редакция към датата на нарушението -******** г.) се предвижда наказание глоба в размер на 50 лева. АНО е приложил санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП, но след изменението, в сила от 3

07.09.2025 г. и е наложил на жалбоподателя предвидения увеличен размер от 100 лева след изменението. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2 на същата норма се предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая с изменението на чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г. (два дни след деянието) се предвижда по-висок размер на наказанието „глоба“, поради което нормата не се явява по-благоприятна за дееца. Следователно следва да се приложи редакцията на санкционната норма, действаща към датата на деянието или на жалбоподателя следва да се наложи наказание в размер на 50 лева, равняващи се на 25,56 евро. Допуснатото от АНО нарушение на чл. 3 от ЗАНН при определяне размера на наказанието не е съществено и може да бъде отстранено в настоящото производство с изменение на НП в частта размера на наказанието, като се намали от 100 лева на 50 лева.

С оглед изложеното НП следва да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание, а в останалата част като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено.

С оглед частичната основателност на жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид извода на съда за наличие на установено нарушение и предпоставки за частично потвърждаване на НП, на жалбоподателя следва да се определят разноски съразмерни на получената по делото защита, а именно в размер на 150 евро, при претендирани 307 евро съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4058-****** от ******** г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на Д. Ж. Т., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, като на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 100 лева на 50 лева, равняващи се на 25,56 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4058-****** от ******** г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ в останалата част.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Д. Ж. Т., ЕГН **********, сумата от 150 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5