Решение № 5431 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5431 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100500310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 352026/06.02.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство С. И. К., чрез адв. Л. П., срещу Решение № 18074/ 03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 38344/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, в частта му, в която С. И. К. е осъден да заплати на „Топлофикация - Плевен“ АД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 1498,29 лв., представляваща главница за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, през периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 699,31 лв.

– разноски.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част.

Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за основателност на предявения иск. Твърди се, че недоказано по делото е останало обстоятелството, че именно ответникът С. К. реално е потребил топлинна енергия в претендирания размер, респективно, че се е обогатил за сметка на топлопреносното предприятие. В тази връзка се сочи, че дори и да е имало потребление на енергия, то същото се е осъществявало от трети за спора лица, доколкото ответникът е предоставял под наем процесния обект. С 1 оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявения иск – да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба вх. № 3080/04.01.2024г. от „Топлофикация – Плевен“ АД, чрез юрк.

С.С., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 18074/ 03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 38344/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за сумата над 1498,29 лева до пълния предявен размер от 1536,17 лева, както и за главница за услуга дялово разпределение за сумата от 33,88 лева, ведно със законната лихва считано от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на 2 ищеца и обогатяването на ответника; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищцовото дружество, действащи към исковия период.

Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иска по чл.59 ЗЗД.

Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от представения препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том Х, рег.№ 6493, дело № 735/24.10.2012 г., че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ търговски помещение „Интернет клуб, кафе, магазин за компютърни компоненти“ на първи етаж в сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.********. Не се спори и относно това, че имотът е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, както и че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

С оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира, че ответникът се явява „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ, поради което и същият е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Изложените с въззивната жалба твърдения, че процесният недвижим 3 имот е предоставян под наем на трети за спора лица по време на процесния период, се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК, а и в хода на цялото първоинстанционно производство, ответникът не е релевирал подобни възражения, нито е ангажирал доказателства в тяхна подкрепа, поради което и доколкото е налице процесуална преклузия за тях въззивния съд не дължи мотиви в тази насока.

Пред първоинстанционния съд са приети заключения на съдебнотехническата експертиза и счетоводната експертизи, които въззивният съд кредитира като правилни, обективни и компетентно изготвени.

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че за исковия период разпределянето на потребената топлинна енергия в сградата е извършвано от фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД по реален ежемесечен отчет и няма изравнителни сметки. Сочи се, че отоплението на общите части на процесната сграда е изключено, като в собствения на ответника недвижим имот е разпределяна топлинна енергия за отопление само от сградна инсталация; топлинна енергия за БГВ не е разпределяна и не са начислявани суми. В заключението е посочено също, че топломерът, монтиран в абонатната станция е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е констатирало, че сградата е с неправилно посочена кубатура, което е довело до неправилно е изчисляване на сумата за отопление от сградна инсталация в имота на ответника, като на същия е била начислена в повече сумата от 37,88 лева.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че по партидата на ответника фигурират неплатени суми за периода от м.02.2020г. до м.01.2023г. за главница за отопление от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение в общ размер на 1570,05 лева.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства безсъмнено се установява както количеството на доставяната до процесния обект топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, така и нейната стойност.

Сградната инсталация е обща част по предназначение.

Доказани в случая се явяват обстоятелствата, че до собствения на ответника имот е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; че същият реално я е потребител, като с незаплащането на стойността й се е обогатил за сметка на ищеца. Следователно налице е имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, без правно основание за осъществяването му, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, както и връзка между обедняването и обогатяването. Вземанията не са погасени по давност.

Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за основателност на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което и правилно първоинстанционния съд го е уважил.

4

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за настоящото производство има въззиваемата страна, като С. И. К. следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация - Плевен“ АД сумата от 100лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18074/ 03.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 38344/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. И. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-Плевен“ АД, ЕИК 114005624,, сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решение № 18074/ 03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 38344/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за сумата над 1498,29 лева до пълния предявен размер от 1536,17 лева, както и за главница за услуга дялово разпределение за сумата от 33,88 лева, ведно със законната лихва считано от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5