Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2478 от 26.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1207/2023
Вид
Решение № 2478
Подписан
26.05.2023
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2478 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110201207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр.Г.О., обл.В.Т., ул.“М.“ № 1, представлявано от К.А.С. – управител, против Наказателно постановление № СФИ22-РД2951/14.12.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 от НРУИТДСО.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че редът за заявяване на работно време на стационарен търговски обект, въведен с НРУИТДСО (глава II, раздел I), представлява по същество регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, тъй като съдържа елементите подаване на молба (заявление) от търговеца (чл. 4, ал. 1 - 3 от наредбата), извършване на проверка за установяване на фактите и обстоятелствата от 1 значение за случая (чл. 5, ал. 1), властническо волеизявление на административен орган в отговор на молбата (заверка от кмета на района или упълномощено от него лице - чл. 5, ал. 2) и вписване в регистър в изпълнение на властническото изявление (информационен масив „Търговски обекти” чл. 5, ал. 2). Поддържа се, че в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) посоченият регистрационен режим е въведен не със закон, а с нормативен акт от по-ниска степен - наредба на общински съвет, поради което и този регистрационен режим е незаконен. На следващо място се сочи, че наказващият орган не е конкретизирал нарушената законна разпоредба, като от текста на постановлението не става ясно коя редакция на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е нарушена, както и кога и по какъв начин е обнародвана първоначалната редакция на наредбата, измененията и допълненията й. Отделно от посоченото се навежда, че наказателното постановление не съдържа и надлежно описание на нарушението и посочване на датата на неговото извършване, а от фактическите констатации в обстоятелствената част на същото не става ясно дали нарушението се е изразило в това, че дружеството предлага описаните стоки в търговския обект, или в това, че дружеството не е заявило работно време на търговския обект в районната администрация по местонахождението му. Счита се, че за второто деяние, изразяващо се в бездействие, не е посочено кога е осъществено, доколкото не е конкретизирана датата, до която съответното задължение е следвало да бъде изпълнено.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на

2 административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2022 г. в 13:30 часа, свидетелят Г. М. Т., на длъжност „старши експерт” в Дирекция „Икономика и търговска дейност“ към Столична община и колегата му – В.Е.СТ., участвали в проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО). В изпълнение на своите контролни функции същите посетили търговски обект – магазин за части и принадлежности за електроника, находящ се в гр.София, ул.“Н.К.“ ХХХХ стопанисван от „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр.Г.О., обл.В.Т., ул.“М.“ № 1, представлявано от К.А.С. – управител.

В хода на проверката на място в обекта проверяващите установили лицето Р.Б., заемаща длъжността „продавач – консултант“ в магазина, от която поискали за представяне заявление за работно време на стационарен търговски обект, съгласно изискванията на Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), какъвто не им бил представен. Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № 2125/01.07.2022 г., с който било наредено в срок до 06.07.2022 г. управителят на фирмата или упълномощено от него лице да се яви в Столична община, Дирекция „Икономика и търговска дейност“ и да представи в оригинал и фотокопие заявление за работно време.

След изтичане на предоставения с констативен протокол № 2125/01.07.2022 г. срок, свидетелят Г. М. Т. преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставил Акт за установяване на административно нарушение № 129/07.07.2022 г. срещу „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, за това че „на 01.07.2022 г., извършва търговска дейност в търговски обект – магазин за части за електроника, инструменти, принадлежности, платки и други, без да е заявил работно време на обекта в районната администрация по местонахождението му. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО).

3

Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в присъствието на свидетелите В.Е.СТ. и Мария Иванова Илиева и връчен на представляващ дружеството „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ на 05.10.2022 г. по пощата с обратна разписка.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № СФИ22-РД29-51/14.12.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-092027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на дружеството жалбоподател „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 от НРУИТДСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Г. М. Т..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Г. М. Т. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Г. Т. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно 4 изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № СОА22 – РД09 – 942/18.05.2022 г. на кмета на СО, заповед № РД – 09 – 2027/29.11.2011 г. на кмета на СО.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП, доколкото в процесния случай не са налице предпоставките за съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

По делото се установи, че АУАН е съставен на 07.07.2022 г. в отсъствие на представител на жалбоподателя (неговия управител или упълномощено лице), и е бил връчен на представител на дружеството на 05.10.2022 г. по 5 пощата с обратна разписка.

Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит, или е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на извод за извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче жалбоподателят изобщо не е бил поканен за явяване с цел съставяне на АУАН /видно от показанията на свидетеля-актосъставител Г. Т. и от липсата на съответни данни в административнонаказателната преписка/. Същевременно липсват данни да е била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗАНН - нарушителят да не може да бъде открит, доколкото адресът по седалище и управление на дружеството е бил известен на актосъставителя, което се установява от последващото му призоваване за връчване на АУАН. Въпреки това опит за уведомяването му изобщо не е бил направен, при което неясно остава защо актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на представител на жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да бъде призован и уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените лица, в това число при неговото съставяне и подписването му, което гарантира правото на защита на нарушителя още в началния етап от производството.