Решение № 85 от 06.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Оряхово, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Д.Б.Х Гражданско дело № 20251460101312 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „КРЕДИТО“ ООД, с ЕИК 204554530 против Г. М. Д., с ЕГН **********.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с който се иска от съда да приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 900.00 лв.

/деветстотин лева и нула ст./представляваща главница по Договор за кредит № OL00122173/28.04.2025 г. за периода 30.04.2025 г., до 30.09.2025 г.,договорна лихва за периода от 30.04.2025 г., до 30.09.2025 г., в размер на 92.20 лв.

/деветдесет и два лева и двадесет ст./, мораторна лихва за периода 01.10.2025 г., до 06.10.2025 г. в размер на 1.79 лв. /един лев и седемдесет и девет ст./, такса по извънсъдебно събиране на просрочено изискуеми задължения, посочени в ОУ и тарифа на дружеството в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева и нула с./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2025 г.-датата на входиране на заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата 21.25 лв. /двадесет и един лева и двадесет и пет ст./ – държавна такса и 500.00 лв. / петстотин лева и нула ст./адвокатско възнаграждение, за които сума е издадена Заповед за изпълнение № 914/07.10.225 г. по ч.гр.д. № 2927/2025 г. по описа на РС Велико Търново.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и заповедното производство

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д № 2927/2025 г., по описа на Районен съд - Велико Търново и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за кредит № OL00122173 от 28.04.2025 1 г. срещу Г. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на кредитора "Кредито" ООД с ЕИК: 204554530, следните суми: 900,00 BGN (деветстотин лева), представляваща главница - за периода от 30.04.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 92,20 BGN (деветдесет и два лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 30.04.2025 г. до 30.09.2025 г., 225 /двеста двадесет и пет / лева - такса по извънсъдебно събиране на просрочени изискуеми задължения, посочени в ОУ и Тарифа на дружеството, 1,79 BGN (един лев и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2025 г. до 06.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 500,00 BGN (петстотин лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки) по ч.гр.д. №2927/2025г., по описа на Районен съд Велико Търново.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като на заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК да предяви установителен иск за описаните суми.

Сочи се, че договорът е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР.

„Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, какъвто е и процесният, се сключва между доставчик на финансови услуги и потребител физическо лице като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика.

Сочат се параметрите на кредита, а именно :

1.ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 900.00 лева

2.ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 40.10%

3.ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 48.36%

4.ЛИХВА: 92.20 лева

5.БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 5

6.ДАТА НА ПАДЕЖ: 28.09.2025 г

7.ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 992.20 лева

8.СРОК НА КРЕДИТА: 5 месеца

9.ЦЕЛ НА КРЕДИТА: ПЪЛНО ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТ N:

O L 0 0 11 9 5 3 8 /1 7 .0 3 .2 0 2 5 г.

ОТПУСНАТ

НА

ИМЕТО

НА

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ ОТ КРЕДИТО ООД

На следващо място в ИМ се сочи, че ответникът не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа /28.09.2025 г./ до момента на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, от пълномощника е постъпило становище по хода на делото, представят изискани от съда писмени доказателства и списък с разноски по чл. 80 ГПК.

2

Ответника не се явява, от пълномощника адв. В. В. е постъпила молба по хода на делото, сочи че подържат подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч.г.д № 2927/2025г по описа на РС В.

Търново, за недължимост на претендираните суми поради нищожност на договора. Представя списък с разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № O L 00122173 от 28.04.2025г., сключен между „Кредито“ ООД като кредитор и Г. М. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 900 лева при следните условия: 40.10 % лихвен процент, 48.36 % годишен процент на разходите, 5 месечен срок за погасяване. Общо дължима сума от ищеца е в размер на 992.20 лева.

Съгласно чл. 13 от сключеният между страните договор при неизпълнение на задълженията по този договор кредитополучателя дължи заплащане на всички разноски в това число адвокатски хонорари или други разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно Общите условия за предоставяне на потребителски кредити приети на 08.04.2025г в раздел „Отговорност на страните“ е посочено, че в случай на забавяне на плащанията по договор за кредит, кредитора има прааво да предприеме и извърши действия за извънсъдебно събиране на вземанията по договора. Посочено, че кредитополучателя дължи на Кредито заплащане на тези действия.

Ответникът не възразява и неоспорва твърденията на ищеца с ИМ, че същия не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа /28.09.2025 г./ до момента на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което съдът ги кредитира.

Поради неизпълнението на ответника ищецът подал срещу Г. М. Д., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане с оглед на което било образувано ч. гр. дело ч. гр. дело № 2927/2025 г., по описа на Районен съд Велико Търново. Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал заповед рег.№ 914/07.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В заповедното производство длъжникът Г. М. Д. е подал възражение в законоустановения срок, в което е посочено, че договора е нищожен поради противоречието му със закона.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК

Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 3

ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 2927/2025 г., по описа на Районен съд Велико Търново), документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Съдът приема, че Индивидуален договор за потребителски кредит № O L 00122173 от 28.04.2025г. попада в приложното поле на потребителската защита съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Клаузата в договора и в общите условия , която урежда отговорността на заемателя за такси и разходи за събиране на вземанията при забава, се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че същата има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната.

С посочената клауза се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно е, че тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като са уговорени предварително, като абсолютни суми и в отнапред определени граници. В Общите условия е посочено, че разноските са за изпращане на писма, съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на адреса на потребителя, от което следва, че те би следвало да варират според 4 конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина, по който са определени, се налага извода, че същите са установени с цел да се избегне ограничението на закона, свързано с размера на дължимото обезщетение при забава. Отделно от това, според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и пр. представляват именно разходи за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези съображения претендираната сума разходи и такси за извънсъдено събиране на вземанията в размер на 225 лева се явява недължима - като начислена въз основата на недействителна клауза. Следва да се допълни, че дори същата да се приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха доказателства за реалното извършване на тези разходи, доколкото уговореният отнапред техен размер не освобождава ищеца от задължението да докаже действителното им извършване.

Установеното по делото противоречие между клаузата за начислените такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията с императивните норми на закона, прави невалидни същите. Съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тези си части договорът не е породил действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите по тези клаузи.

В останалата си част договорът е породил действие за главница, договорна (възнаградителна) лихва и мораторна лихва.

Мотивиран горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани до размер 993.79 лева – за главницата, договорна лихва и мораторна лихва.

Исковете за такси за извънсъдебно събиране на задълженията следва да се отхвърлят по изложените по-горе съображения.

По разноските:

По делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски, в настоящото и в заповедното производство. По делото е представено пълномощно и списък на разноски по чл. 80 ГПК.