Решение № 372 от 01.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. гр. Добрич, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

ГА.на Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500503 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№7978/13.05.2022 год. на А. А. И. с ЕГН ********** от гр. Д. срещу решение № 282/07.04.2022 год. по гр.д.№ 1513/2021 год. на Районен съд Добрич,с което е осъден да заплати на В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ. П.Т.,област В.Т. сумата от 2 872.18 лв. по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, която сума е дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, като предявеният иск е отхвърлен за горницата от 2 872.18 лв. до 6 846 лв. , поради извършено съдебно прихващане със сумата от 3973.82 лв., от която: 1773.82 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ответника от ползването на процесния автомобил за времето от 02.03.2020 год. до 11.03.2021 год.; 2100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ответника имуществени вреди, настъпили в резултат увреждането на процесния автомобил от страна на ищеца при неговото ползване през периода от 15.01.2018 год. до 11.03.2021 год.; 100 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпените от ответника имуществени вреди – платена от него глоба, наложена по реда на ЗДвП, поради виновното поведение на ищеца при управлението на процесния автомобил.

А. А. И. е изложил доводи ,че в отклонение от материалния и процесуалния закон е постановено осъждането му да заплати на В. И. С. сумата от 2 872.18 лв. поради отхвърляне на възраженията му за прихващане със сумата от 3 926 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на автомобила му и със сумата от 5 584 лв., представляваща обезщетение за увреждането на автомобила му. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено уважаването на възражението му за прихващане в пълния размер на заявяването му,което да обуслови отхвърляне на исковата претенция. Въззивникът възразява срещу фактическите констатации и правни изводи на районния съд относно периода, за който е дължимо обезщетението за лишаване от ползване и за щетите по автомобила, които подлежат на обезвреда, направени при игнориране ,некредитиране и необсъждане в съвкупност на свидетелските показания, респ. избирателно възприемане на части от заключението на вещо лице. Страната изразява становище, че договорът за продажба на МПС следва да се счита развален в по-ранен момент от завеждане на гражданско дело в Районен съд Търново за собствеността му ,както и че вредите по автомобила не са резултат на текущо потребление , а на агресивното управляване на автомобила от ищеца без шофьорска книжка и положена грижа на добрия стопанин.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.05.2022 год., жалба рег.№7978/13.05.2022 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ.

П.Т.,област В.Т. не е подал отговор на въззивната жалба.

Обжалваното решение е постановено по осъдителен иск на купувача В.

И. С. по развален договор за продажба на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № *** срещу неговия собственик и продавач А. А. И. за връщане на сумата от 6 846 лв. ,като равностойност на частично заплатената покупна цена от 3 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на 2 задължението. Искът е основан на твърдения, че на дата 15.01.2018 год.

,страните по делото са сключили договор за продажба на МПС с уговорена цена от 6 900 евро , от която 3 500 евро платими в деня на сключване на договора, а остатъкът до 21.01.2018 год. Собственикът на автомобила не се явил за сключване на окончателен договор и впоследствие развА.л договора ,като завел гр. дело 430/2020 год. по описа на ВТРС. С решение по посоченото дело бил уважен иска по чл.108 от ЗС на собственика и В. И. С. бил осъден да предаде владението върху процесния автомобил. С оглед на горното В. С. е отправил искане за осъждане на собственика А. А. И. да му върне заплатената цена от 3 500 евро .

Ответникът А. А. И. е оспорил основателността на исковата претенция и е заявил, че заплатената от купувача сума от 3 500 евро, като част от покупната цена на автомобила е получена от него на вА.дно правно основание и няма причина за нейното връщане на В. С..

Ответникът А. А. И. е заявил възражение за прихващане на претендираната от него сума със своето вземане за сумата от 16 204 лв., предмет на частично разглеждане от въззивната инстанция за сумата от 5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 год. до 11.03.2021 год. и сумата от 7 684 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от увреждането на процесния автомобил от страна на ищеца и които вреди се равняват на стойността на извършените ремонти дейности по автомобила.Изложени са твърдения ,че предаването на автомобила от продавача на купувача е осъществено на датата на сключване на договора -15.01.2018 год. и до 22.01.2018 год. ,когато е следвало да бъде направено окончателното плащане, купувачът В.С. е ползвал автомобила с негово съгласие. След тази дата и до датата 11.02.2021 год. на предаване на автомобила от ЧСИ ,купувачът е ползвал МПС:1./ при противопоставяне от собственика, който многократно и считано от 22.01.2018 год. и последно през месец март 2020 год. бил отправил покани по телефона ,да му бъде върнат автомобила и 2./без правно основание, тъй като по гр. д.№ 430/2020 год. на РС-Търново било установено ,че собствеността му е притежавана от А.И..

Автомобила бил предаден от продавача на купувача в добро техническо състояние и в движение. При принудителното изземване от ЧСИ на автомобила, той не можело да бъде запален и се наложило закупуване на 3 акумулатор, при движение се налагало спиране на всеки 30 км., защото динамото не зареждало. В два автосервиза бил извършен частичен ремонт на автомобила и диагностика на състоянието му ,с констатации за нанесени увреждания на автомобила, налагащи отремонтирането им и подмяна на части. Увреждането на автомобила било резултат на действията на купувача и немарливото му ползване, като средствата необходими за привеждане на автомобила във вид ,годен за неговото използване възлизат на обща стойност от 7 684 лв.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи, както следва:

Безспорно е установено, че на 15.01.2018 год. между А. А. И., от една страна като продавач, и В. И. С., от друга страна като купувач, е сключен „Договор за покупко-продажба“ с предмет МПС, лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ***. Уговорената продажна цена е била в размер на 6 900 €, от която платими 3 500 € в деня на сключване на договора, а остатъкът от 3 400 € е следвало да се заплати до 22.01.2018 год. Не е спорно между страните, че сумата от 3 500 евро е била заплатена при сключване на договора, както и че на същата дата купувачът - ищецът В. С. е получил владението върху автомобила.

С искова молба рег.№ 2936/10.02.2020 год. ,въз основа на която е било образувано гр. д. № 430/2020 год. Великотърновският районен съд А. А. И. е предявил срещу В. И. С. иск по чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, основан на твърдения ,че е собственик на МПС и като продавач е сключил с В. С. предварителен договор за неговата продажба. Тъй като ответникът не заплатил пълната продажна цена, многократно го канил по телефона за уреждане на отношенията им ,като последния отказ да се заплати цената получил през месец март 2019 год. при лична среща в с. Р., с оглед на което и на 19.03.2019 год. ищецът уведомил ответника, че разваля сключения между тях договор. Препис от исковата молба е бил връчен лично на В. И. С. на дата 02.03.2020 год. ,който не е подал отговор на исковата молба ,а в съдебно заседание е признал изцяло иска. С решение № 260119/20.08.2020 год. по гр. дело № 430/2020 год. Великотърновският районен съд е признал за установено по отношение на В. И. С., че А. А. И. е собственик на лек 4 автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ***, с рама № WBANC710ХОВ666126, с двигател № 306D23123011, с цвят – светло-кафяв метА.к, като съдът е осъдил С. да предаде на основание чл. 108 от ЗС на И. владението върху гореописания автомобил. Посочено е в решението, че сключеният между страните договор за продажба на лек автомобил е предварителен такъв ,тъй като не е сключен във формата по чл.144 ал.2 от ЗДвП ;договорът не бил обявяван за окончателен; договорът следвало да бъде развален писмено по правилото на чл.87 ал.1 , изречение последно от ЗЗД, тъй като бил сключен в писмена форма; договорът следвало да се счита за развален с получаване на препис от исковата молба от купувача, съдържаща изявление на продавача за развалянето му .Така постановеното решение е влязло в сила на 17.09.2020 год. и въз основа на него с разпореждане № 260655 от 23.09.2020 год. на Районен съд – В.Т. по чл. 406, ал. 1 във вр. с чл. 404 от ГПК е бил издаден изпълнител лист. Образувано е било изпълнително дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с район на действие при Окръжен съд В.Т., прекратено с предаването на автомобила от страна на роднина на ищеца на ответника в присъствието на ЧСИ, което е осъществено на 11.03.2021 год.

Предявеният от В. И. С. срещу А. А. И. иск по чл.55 ал.1 пр.3-то ,във връзка с чл. 88 от ЗЗД за сумата от 6 846 лв., като равностойност на сумата от 3 500 евро е основателен. Развалянето на договора за продажба на лек автомобил е с обратно действие и има за последица задължението на всяка една страна да върне това, което е получила по разваления договор. Всички елементи от фактическият състав на задължението за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание са доказани ,което обуславя уважаване на претенцията на купувача срещу продавача –собственик на лекия автомобил за връщане на платената цена по сключения на дата 15.01.2018 год. договор за продажба, развален от последния на дата 02.03.2020 год. ,в пълния размер на заявяването й и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 год. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Възражението за прихващане на ответника с вземането му като собственик на автомобила за лишаване от ползването му в периода от 22.01.2018 год. до 11.03.2021 год. ,черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и е отчасти основателно. Обезщетението е 5 дължимо и без покана за времето, в което собственика е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реА.зира доходи от нея ,като евентуално отправена покана е от значение само за началния момент ,от който длъжникът изпада в забава . За времето от предаване от продавача на купувача на владението на МПС на дата 15.01.2018 год. до датата на разваляне на договора от собственика А. А. И. с връчване на препис от исковата молба по гр. д.№ 430/2020 год. на Районен съд В.Т. на купувача В.

И. С. на дата 02.03.2020 год. ,последният е имал право да държи вещта и упражнява фактическата власт върху нея ,получена по договора за продажбата й от 15.01.2018 год. ,т.е. ползвал е лекия автомобил на правно основание, поради което и не дължи обезщетение на нейния собственик. След развалянето на договора за продажба , считано от 02.03.2020 год. ,В. И. С. ползва лекия автомобил без правно основание ,поради което следва да обезщети собственика ,лишен от ползите на вещта си за времето до нейното предаване от ЧСИ на дата 11.03.2021 год. Съобразно заключение рег.№ 165/06.01.2022 год. на вещото лице инж. Н. Л. ,изготвил назначената от съда съдебно оценъчна и техническа експертиза средния размер на дневния наем за ползване на процесния автомобил възлиза на 4.73 лв., средния размер на месечния наем възлиза на 143.88 лв., а средногодишния наем е 1 726.52 лв.