Определение № 2307 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502162 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ищците в първоинстанционното производство Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез тяхната майка А. П. Д. чрез пълномощника им адв.Г. К. против определение №19215 от 27.05.2025г. на СГС, ГО, I-28 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищците за освобождаване от държавна такса в размер на по 131 364,62 лева за всеки един от ищците /99 747,33 по първия иск и 31 617,29 лв. по втория иск/, по предявените обективно съединени искове по чл.124,ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на сключените от името на трите деца договори за покупко-продажба на акции и за установяване, че всяко едно от децата е собственик на продадените от негово име акции.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението. Твърдят, че те като малолетни и само с един родител, с оглед декларираните от тях средства, които получават месечно – по 608,69 лева наследствена пенсия, както и декларираният от майка им доход от 10 000 лева месечно, не са в състояние да внесат посочената по-горе държавна такса по двете иска в размер на 131 364,62 лева за всеки един от ищците. Твърдят, че е недопустимо на база предположение на съда за получаван доход или имущество да се преценява основателността на искането за освобождаване от държавна такса.

Ако децата са имали доходи от търговската дейност на дружеството, в което са акционери, то те щяло да бъдат декларирани. При липса на такива декларирани обстоятелства съдът не можел да прави предположения, че получават доходи от това. В случая липсвали установени други обстоятелства извън декларираните по 1 см. на чл.83,ал.2,т.7 ГПК, които да сочат на притежание на друго имущество и даващи основание на съда да приеме, че е във възможностите им да внесат определените държавни такси по делото. Сочат относима съдебна практика на ВКС в подкрепа на твърденията им. Освен това, СГС не е направил съобразно посочената практика съпоставка между размера на дължимите държавни такси и средствата, с които ищците разполагат.

Съдът не бил взел предвид и размера на евентуалните разноски, които биха били в тежест на ищците. Освен наследствената пенсия и доходът на майка им, те не разполагали с други средства, а майката сама се грижела за децата и ги издържала, което в тази им възраст /11 и 14г./ е свързано със значителни средства за прехрана, облекло, училище, извънкласни спортни и културни занимания и отнемало почти целия разполагаем доход на майката.

Молят за отмяна на определението и решаване на спора по същество, като съдът освободи ищците от заплащане на държавни такси и разноски по предявените искове.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното определение във връзка с поддържаните в жалбата оплаквания и съобразно законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е неоснователна поради следното:

За да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, съобразявайки, че малолетните ищци, с оглед притежаваните от тях акции в търговско дружество, регистрирано в Гибралтар - 1 088 738 обикновени акции от по 1 британска лира, чиято равностойност е 2 536 759,54 лв., както и факта, че това имущество следва да генерира доход на децата, както и получавания от майка им месечен доход от 10 000 лева, съдът е приел, че ищците притежават значително по размер имущество и не са лишени от възможност да поемат разноските по делото.

Този извод се споделя и от въззивния съд.

Според разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване 2 съдът взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.

Тези обстоятелства, с оглед установената съдебна практика, следва да бъдат преценени към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски. В конкретния случай искането е инкорпорирано в исковата молба, депозирана на 25.09.2024г. Към този момент ищците са съответно на по 10 години /две от тях/ и 13 години, т.е. малолетни.

От представените от тях чрез майка им Декларации за семейно и имотно състояние /л.201, 202, 20204/ е видно, че същите получават наследствена пенсия от по 608,69 лв. Всяко от тях е акционер и притежава по 1 088 738 обикновени акции от по 1 британска лира от капитала на търговското дружество „Соу Хоум Рентал Пропъртис Лимитед“, вписано в Търговския регистър на Гибралтар. В декларациите е посочено, че получената от атакуваната с иска продажба на акциите цена от по 1 275 000 евро /2 493 733,25 лв./ е била разходвана за увеличаването на капитала на това дружество, собственост на децата, след дадено от PC - Пловдив разрешение по чл.130 СК, като в мотивите на определението е изложено, че по този начин би се постигнала по-добра доходност на средствата на децата. Всяко от децата притежава и по ½ ид.част от правото на собственост върху дворно място с площ от 512 кв.м. и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 153 кв.м. в гр.Велинград, както и ½ ид.част от правото на собственост върху магазин „Искър“, обособена част от общинско предприятие „Търговия“-ЕАД в гр.Ловеч.

Майката е декларирала лично, че получава месечен доход от 10 000 лв. нетна стойност, както и дялове в четири дружества.Притежава и МПС марка „Волво“, модел ХС 90 с първоначална регистрация от 2014г. Притежава и собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в ***, заедно с два броя Паркоместа в сградата на първи сутеренен етаж и Склад на втори сутеренен етаж.

Извън посочените, други доходи не са декларирани и не са събрани доказателства за такива.

Както бе посочено по-горе, по предявените установителни искове всеки един от ищците дължи внасянето на държавна такса от 131 364,62 лева.

С оглед така установените обстоятелства – притежание на 3 значително имущество на стойност от по 1 275 000 евро /2 493 733,25 лв./ за всяко от децата - притежавани акции в собственото им дружество; получаването на наследствена пенсия, която заедно с добрия доход на майката на фона на установената за страната средна работна заплата от 2443 лева, даваща възможност за задоволяване на ежедневните им жизнени, образователни и културни потребности с оглед възрастта им; факта, че майката притежава и дялове от капитала на още 4 дружества, дава основание на съда да приеме, че същите не са материално затруднени и заплащането на държавната такса по делото няма да ги затрудни значително. Липсват основания, при преценка на всички обстоятелства, посочени в чл.83,ал.2 ГПК, за освобождаването на ищците от държавна такса в конкретното производство.

Тази разпоредба е предвидена да даде достъп до правосъдие на лица, които действително са силно материално затруднени и не разполагат със средства за заплащането на таксите и разноските по делото. Такива могат да бъдат лица със сериозни заболявания, които ги възпрепятстват да работят и получават доходи, не притежават никакво имущество, извън единственото жилище, в който живеят, пенсионери, получаващи минимална пенсия и пр.

Несъмнено в тази категория по принцип попадат и малолетни и непълнолетни ищци /децата/, които с оглед възрастта им не получават средства, с уговорката, че техните родители също са силно материално затруднени.

В конкретния случай обаче малолетните ищци, от една страна получават наследствена пенсия от по 608,69 лв. и са отглеждани от майката, която получава значителен на фона на средната работна заплата за страната доход от 10 000 лева и дялово участие в още 4 дружества. Притежават и ½ ид.част от жилище /къща с дворно място/ в гр.Велинград и жилище, собственост на майка им в гр.София с 2 паркоместа, т.е. жилищно обезпечени са и от получавания от майката доход не се налага да отделя за заплащането на наем. От друга страна, трите деца са единствени акционери, видно от представеното Удостоверение за актуално състояние на търговско дружество „Соу Хоум Рентал Пропъртис Лимитед“, вписано в Търговския регистър на Гибралтар /л.234/ и всяко едно от тях притежава акции на стойност 2 536 759,54 лева /1 088 738 обикновени акции от по 1 британка лира/.

При тези установени с писмени доказателства по делото обстоятелства съдът не може да направи извод за материално затруднение на ищците, представлявани от тяхната майка и законен представител, което да наложи приложението на чл.83, ал.2, предл.1 от ГПК и същите да бъдат освободени от заплащането на държавна такса, още по-малко от разноски по делото. Целта и смисълът, вложен в разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, не може да покрие настоящият случай.

Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №19215 от 27.05.2025г. на

Софийски градски съд, ГО, I-28 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок, при наличие на предпоставките на чл.274,ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5